Решение № 1131 от 20.10.2022, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1131 гр. Велико Търново, 20.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20224110101153 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че на 22.06.2021г. е сключил с ответника договор за продажба, съгласно който е прехвърлил правото на собственост спрямо недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *, а последният се задължил да заплатил цена в размер на 119306 лв., от която 107376 лв. при сключване на сделката и 11930 лв. – в едномесечен срок от издаване на разрешение за ползване на сградата, в която се намира имотът. Изтъква се, че удостоверението за въвеждане в експлоатация на сградата е издадено на 21.12.2021г. като ответникът не е изпълнил задължението си да заплати в срок частта от продажната цена в размер на 6199,44 лв. Ищецът твърди, че за вземането е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело №277/2022г., по описа на Великотърновския районен съд, спрямо която е подадено възражение по чл. 414 от ГПК. Изтъква, че вземането е дължимо, поради което отправя искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи сумата по заповедта за изпълнение, както и за присъждане на разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на предявения иск. Изтъква, че на 19.11.2019г. между страните е сключен договор за строителство и продажба на процесния имот, съгласно който ищецът е поел задължение да го въведе в експлоатация в срок до 30.06.2021г. Навежда доводи, че при неизпълнение е уговорена неустойка, която за периода на забавата от 10.08.2021г. до 20.12.2021г. е в размер на 6156,17 лв. и е дължима от изпълнителя. С оглед на това прави и 1 възражение за прихващане на претендираното от ищеца вземане за част от продажната цена с дължимата от него неустойка за неизпълнение. Твърди, че в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е заплатил на ищеца разликата от 6156,17 лв. до 6199,44 лв. като отправя искане за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото е иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 200 от ЗЗД.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

С договор за строителство и продажба на недвижим имот от 19.11.2019г. ищецът поел задължение да построи и да прехвърли на ответника апартамент, който към настоящия момент представлява с*, а последният се задължил да плати цена, равняваща се на левовата равностойност на 61000 евро. Изпълнителят се задължил до 30.03.2021г. да предаде имота на възложителя с подписан акт образец 15, до 30.04.2021г. да сключи с него окончателен договор за продажба и до 30.06.2021г. да го въведе в експлоатация с издадено удостоверение от Общината. Цената следвало да се плати по банкова сметка на продавача на четири вноски, три от които по 18300 евро, платими до 30.04.2021г. и една вноска в размер на 6100 евро, платима в срок от пет работни дни от уведомлението до купувача за издадено удостоверение за въвеждане на сградата в експлоатация. При неизпълнение продължило над 40 календарни дни на задълженията на ищеца за изграждане и въвеждане в експлоатация на имота, е уговорена неустойка за всеки ден забава в размер на 0,05 % от цената за първите 60 дни и в размер на 0,03 % от цената от 61-вия ден до изпълнение на задължението. Ищецът забавил изграждането на имота, в резултат на което окончателният договор за прехвърляне на правото на собственост е сключен с ответника на 22.06.2021г. В договора за продажба продавачът признал, че е получил от купувача сумата от 107376 лв. от дължимата продажна цена в размер 119306 лв. като страните постигнали съгласие разликата от 11930 лв. да се плати в едномесечен срок от издаване на разрешение за ползване на сградата, в която се намира жилището. Удостоверението по чл. 177, ал. 3 от ЗУТ за въвеждане в експлоатация на сградата е издадено на 21.12.2021г., в резултат на което на 17.01.2022г. ответникът отправил чрез ЧСИ изявление за прихващане до ищеца на задължението си от 11930 лв. с вземането си за неустойка по чл. IV.3 от договора за строителство в размер на 6156,17 лв. за 132 дни забава, а на 19.01.2022г. му платил 5730,56 лв. На 28.01.2021г. продавачът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу купувача за заплащане на сумата от 6199,44 лв., представляваща част от продажната цена, във връзка с което е образувано частно гражданско дело №277/2022г., по описа на Великотърновския районен съд. Съдът уважил искането като на 11.02.2022г. издал заповед за изпълнение, спрямо която на 25.03.2022г. е подадено възражение от ответника като същият платил на ищеца 45 лв. за последната вноска от продажната цена и на лихвата за забава.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Спорният въпрос по делото е дали претендираното вземане за последната погасителна 2 вноска от цената по договора за продажба в размер на 6199,44 лв. е погасена чрез прихващане с вземане на ответника за неустойка по договора за строителство и чрез плащане в хода на заповедното производство. Ищецът е допуснал забавено изпълнение на задължението си да осигури в срок до 30.06.2021г. въвеждане в експлоатация на имота на ответника като удостоверението за това е издадено на 21.12.2021г. Това е довело до възникване на правото на възложителя да претендира от изпълнителя заплащане на неустойка в размерите по чл. IV.3 от договора за строителство - 3579,17 лв. за 60 дни в периода от 10.08.2021г. до 09.10.2021г. и 2577 лв. за 72 дни в периода от 10.10.2021г. до 20.12.2021г., или общо 6156,17 лв. От гореизложеното се достига до извода, че страните по делото към 21.12.2021г. са разполагали с насрещни ликвидни и изискуеми вземания като са възникнали предпоставки за извършване на прихващане. Вземането на ответника за неустойка е определено по основание и размер в договора за строителство като изискуемостта му е настъпила след изпадането на ищеца в забава след 30.06.2021г.

Изявлението за прихващане на ответника е достигнало до ищеца на 17.01.2022г. като на 21.12.2021г. е настъпило погасяване на установените по делото ликвидни и изискуеми вземания на страните, на основание чл. 104 от ЗЗД, до размера на по-малкото от тях. В резултат от прихващането, за ищеца е останало вземане спрямо ответника за цената по продажбата в размер на 43,26 лв., което заедно с лихвата за забава от 0,68 лв. за периода от 28.01.2022г. до 25.03.2022г. е погасено от последния с плащане на сумата от 45 лв. в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. От гореизложеното се достига до извода, че възражението на ответника за прихващане със сумата от 6156,17 лв. е основателно като остатъкът от задължението за заплащане на цената на имота е погасен в хода на производството по делото. При това положение претенцията на ищеца по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 200 от ЗЗД е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С извършеното от ответника в заповедното производство плащане на сумата от 43,94 лв., той е признал дължимостта й и е станал причина за завеждане на делото за тази част от претендираното вземане, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да заплати на ищеца съразмерно само разноските за държавна такса и адвокатско възнаграждение от 5,13 лв., направени по частно гражданско дело №277/2022г., по описа на Великотърновския районен съд. С оглед изхода на делото ответникът не дължи разноски на ищеца за исковото производство. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноските за адвокатско възнаграждение от 600 лв. в исковото производство както и разноските за адвокатско възнаграждение от 595,73 лв., направени в заповедното производство.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

Отхвърля като неоснователен предявения от *, срещу М. С. Ц. с ЕГН: ********** *, иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 200 от ЗЗД, относно установяване съществуването 3 на вземането от 6156,17 лв. /шест хиляди сто петдесет и шест лева и седемнадесет стотинки/ - главница, представляваща част от цена по Договор за продажба на недвижим имот от 22.06.2021г., *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.01.2022г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение №134 от 11.02.2022г. по частно гражданско дело №277/2022г., по описа на Великотърновския районен съд, като погасен чрез прихващане с насрещно вземане от 6156,17 лв. /шест хиляди сто петдесет и шест лева и седемнадесет стотинки/ на М. С. Ц. с ЕГН: **********, дължимо от *, за неустойка по чл. IV.3 от сключения между тях Договор за строителство и продажба на недвижим имот от 19.11.2019г.

Отхвърля като неоснователен предявения от *, срещу М. С. Ц. с ЕГН: ********** *, иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 200 от ЗЗД, относно установяване съществуването на вземането в частта за разликата от 6156,17 лв. до 6199,44 лв., представляваща част от цена по Договор за продажба на недвижим имот от 22.06.2021г., *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.01.2022г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение №134 от 11.02.2022г. по частно гражданско дело №277/2022г., по описа на Великотърновския районен съд.

Осъжда М. С. Ц. с ЕГН: ********** *, да заплати на *, сумата от 5,13 лв. /пет лева и тринадесет стотинки/, представляваща направени разноски по частно гражданско дело №277/2022г., по описа на Великотърновския районен съд.

Осъжда *, да заплати на М. С. Ц. с ЕГН: ***********, сумата от 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща направени по делото разноски, както и сумата от 595,73 лв. /петстотин деветдесет и пет лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща направени разноски по частно гражданско дело №277/2022г., по описа на Великотърновския районен съд.

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско дело №277/2022г., по описа на Великотърновския районен съд.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4