Решение № 1621 от 28.09.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1621 гр. Пловдив, 28.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Мария Д. Личева Гургова при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Мария Д. Личева Гургова Гражданско дело № 20215330104397 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на М. И. АС. ЕГН **********, с адрес: с. Б., общ. Б., ул.“***“ № **, чрез адв. Н. К., със съдебен адрес: гр. П., ул.“Р. Д.“ №**, *** „В. Л.“, ет. *, офис **, срещу Заповед за задържане на лице от 08.03.2021 г. издадена от Н. Г. М., на длъжност ** в РУ на МВР – гр. Р., с която на основание чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР е постановено задържане на А. в помещение за временно задържане на ** РУ към ОД на МВР П. за срок от 24 часа. В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразността на оспорената заповед, тъй като е издадена при нарушение на материалния закон и административно-производствените правила. Твърди се, че посоченото в заповедта основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР не е налице, тъй като разследването на престъпление по чл.325 от НК се води срещу неизвестен извършител.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законоустановения преклузивен срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално ДОПУСТИМО. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С атакуваната заповед, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, за срок до 24 часа, М. И. А. е 1 бил задържан в помещение за временно задържане на РУ на МВР, като извършител на престъпление по чл. 325 ал.1 от НК, за това че на 05.03.2021 г. около 21,35 ч. в центъра на с.

Б., е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, изразяващи се в явно неуважение към обществото – хулиганство, по което е започнато ДП №**/*** г. по описа на РУ – Р..

Жлбоподателят оспорва записаното в мотивната част на издадената заповед, че се касае за извършено от него престъпление на 08.03.2021 г. Твърди, че до момента на задържането му не е бил установен като извършител на това престъпление, напротив той и близките му са пострадали. Твърди, че не се е укривал от полицията, оказал е пълно съдействие за събиране на доказателства по воденото досъдебно производство. Бил е призован и е щял да се яви на 08.03.2021 г. в 14,00 часа, но вместо това незаконно е бил задържан по-рано на същия ден.

Оспорената заповед е издадена от компетентен полицейски орган, в пределите на материалната му компетентност по чл.72, ал.1 ЗМВР, в установената от закона форма.

Съгласно чл.74, ал. 1 ЗМВР, задържането на лицата по чл.72, ал.1 ЗМВР се извършва с писмена заповед. Реквизитите на съдържанието на заповедта за задържане са определени в чл.74, ал.2 ЗМВР. Съобразно т.2 на същата разпоредба заповедта трябва да съдържа както фактически, така и правни основания за издаването й, т.е. актът трябва да бъде мотивиран.

Оспорената заповед има съдържанието посочено в чл. 74, ал. 2 ЗМВР като съдържа името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 72 ЗМВР. В оспорения административен акт изрично е посочено, че лицето, веднага след задържането си е запознато с правата по чл.72, ал.3, 4, 5 и 6 и чл.73 ЗМВР, за което е положил подпис. Посоченото в заповедта правно основание на чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР е наличие на данни за извършено престъпление по чл.

325 ал.1 от НК, като в конкретния случай изрично е посочено, че е налице образувано ДП №57/2021 г. по описа на РУ – Р..

В самата заповед не е отразена дата и час на освобождаване на задържаното лице, но тъй като жалбоподателят не навежда твърдения в тази посока, съдът приема, че е спазен срока на задържането.

От материалите по делото се установява, че на 08.03.2021 г. лицето М. И. А. ЕГН **********, с адрес: с. Б., общ. Б., ул.“**“ №**, е задържано, като при задържането на лицето е направен личен обиск, при който в него е бил открит Мобилен телефон марка „А.“ *** на цвят.

По своята правна същност, мярка „задържане за срок до 24 часа” по чл.72 - чл.75 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка - административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата. Предпоставка за до 24часовото задържане е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние.

Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Ето защо, възможността на органите на МВР да приложат принудителната 2 административна мярка „задържане за срок до 24 часа” е дейност, свързана с разкриването на престъпление.

В настоящото производство не са представени надлежни доказателства, от които да става ясно, че са налице обстоятелства, от които да се установяват данни за извършено престъпление от задържаното лице, както и такива от които да се направи извод че същото ще се укрие и ще предотврати възможност за провеждане на предварително разследване.

Напротив, установява се, че лицето е давало обяснения по образуваното досъдебно производство, има адрес на който живее постоянно и бива призовавано от органите на реда.

Цитирането на приложимата правна норма - чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и отразеното в процесната заповед, че за лицето има данни че е извършител на престъпление по чл. 325 ал.1 от НК - за това че на 05.03.2021 г. около 21,35 ч. в центъра на с. Б., е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, изразяващи се в явно неуважение към обществото – хулиганство, не е достатъчно, за да се приеме, че са спазени изискванията на закона. Видно от представените материали по досъдебното производство, до настоящия момент по отношение на жалбоподателя няма повдигнато обвинение.

По отношение на разноските:

При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски по делото общо в размер на 610,00 лева, представляващи 10,00 лева, дължима и заплатена държавна такса и 600,00 лева адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й от 31.07.2020 г.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на М. И. А. ЕГН **********, с адрес: с. Б., общ. Б., ул.“**“ № **, чрез адв. Н. К., със съдебен адрес: гр. П., ул.“Р. Д.“ № **, *** „В. Л.“, ет. *, офис ** Заповед за задържане на лице от 08.03.2021 г. издадена от Н. Г. М., на длъжност **в РУ на МВР – гр.

Р..

ОСЪЖДА ОД на МВР- Пловдив да заплати на М. И. А. ЕГН **********, с адрес: с. Б., общ.

Б., ул.“**“ № **, чрез адв. Н. К., със съдебен адрес: гр. П., ул.“Р. Д.“ № **, *** „В. Л.“, ет. *, офис **, сумата от 10,00(десет)лева разноски за заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА ОД на МВР- Пловдив да заплати на адв. Н. К., със съдебен адрес: гр. П., ул.“Р.

Д.“ №**, *** „В. Л.“, ет. *, офис **, сумата от 600,00(шестстотин)лева разноски за заплатен адвокатски хонорар по чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – Пловдив в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________

4