Присъда № 13 от 01.03.2023, Районен съд - Разград

МОТИВИ към присъда № 13/ 28.02.2023г. постановена по НЧХД № 568/2022 г. по описа на РРС.

Постъпила е частна тъжба, с която И. Л. Ч., ЕГН ********** от с.

Л., обл. Разград, обвинява Б. Л. Ч. ЕГН ********** от същото село, за това, че на 23.04.2022 г. в с. Л., обл. Разград му е нанесъл лека телесна повреда, изразяваща се в спонтанни палпаторни болки в областта на дясна раменна става; обловато охлузване с отток по съседство в горната трета на задната повърхност на лявата предмишница и линейно охлузване с отток в средната й трета по същата повърхност; две вертикални линейни успоредни охлузвания в средна трета на задната повърхност на дясната предмишница, довели до болка и страдание извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК - престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.

Пострадалият е предявил и съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск срещу подсъдимия за причинените от престъплението неимуществени вреди, с който се претендира заплащане на обезщетение в размер на 5000,00 лв., ведно със законната лихва върху сумата, начиная от датата на увреждането до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 33,01 лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези сума, считано от 26.04.2022 г. до окончателното им изплащане, претендира и за сторените по делото разноски.

Повереникът на частния тъжител пледира, с оглед доказателствата събрани в хода на съдебното следствие, че обвинението е доказано по категоричен и безспорен начин, моли съда да наложи съответното наказание, както и да уважи предявените граждански искове изцяло, моли за присъждане на съдебни разноски.

Защитата на подсъдимия, намира обвинението за недоказано, моли за оправдателна присъда, отхвърляне на гражданските искове, моли за присъждане на разноски по водене на делото.

Подсъдимият дава обяснения по същество на обвинението, отрича да е извършил престъплението, в което е обвинен, моли за оправдателна присъда.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Частният тъжител и подсъдимият са братя, живеещи в съседни имоти в с.

Л., обл. Разград. От години отношенията между тях се влошили до степен на нетърпимост и омраза. Причина за това било обстоятелството, че подс. Б. Ч. отглеждал животни на границата на двата имота, която била разположена по – близо до жилищната сграда обитавана от семейството на частния тъжител И.

Ч.. Това създавало съществени неудобства на семейството, предвид носещата се смрад около помещенията, където подсъдимият отглеждал животните.

Смрад, която влизала и в жилищните помещения, обитавани от семейството на частния тъжител. За тези обстоятелства частния тъжител неколкократно сезирал със жалби компетентните органи, но резултат нямало. Така за пореден път на 23.04.2022г., около 09,00ч., когато семейството на частния тъжител се върнало от неколкодневно отсъствие, още с пристигането си в имота усетили силна миризма от оборски тор. Това силно раздразнило 1 частния тъжител, който отишъл към оградата деляща двата имота да разговаря с брат си – подсъдимия. Междувременно било установено, че подсъдимия, през време на отсъствие на семейството на частния тъжител, към кокошките, които отглеждал прибавил и няколко овце, а в този момент изривал оборския тор от кошарата. Виждайки новонастанените животни, И.

Ч. извикал на племенника си да повика баща си – подсъдимия, за да се разберат, като в същото време извадил ъглошлайф, с помощта, на който да среже оградната мрежа между имотите, с цел да я премести навътре в имота на подсъдимия, за да можи последният да измести животните си по – далече от жилищните помещения, обитавани от семейството на частния тъжител.

Подсъдимият извикан от сина си излязъл с крива лопата с дървена дръжка, с която в този момент изривал оборската тора и като видял брат си, който бил клекнал и започвал да реже оградната мрежа между имотите, с лопатата над мрежата му нанесъл два удара по гърба. И. Ч. пуснал ъглошлайфа, изправил се но бил ударен и блъснат от подсъдимия, паднал, изправил се и двамата се отправили към място между имотите, което не било преградено. Там подсъдимият отново се опитал да удари И. Ч. с лопатата, но последният успял да я хване и измъкне от ръцете ме, след което последвали поне два удара от страна на подсъдимия с юмруци по лицето на И. Ч.. В този момент, двамата били разтървани и разделени от майка им и дъщерята на И. Ч.. Малко по – късно И. Ч. се обажда на тел. 112 от телефонния номер на дъщеря си и под ава сигнал за случилото се. На сигнала се отзовават свидетелите Л. Н. и М. Н. – полицейски служители.

От заключението на вещото лице по назначената в хода на съдебното следствие съдебномедицинска експертиза, изслушано и прието в съдебно заседание се установява, че И. Ч., следствие ударите нанесени от подс. Б. Ч. е получил спонтанни палпаторни болки в областта на дясна раменна става; обловато охлузване с отток по съседство в горната трета на задната повърхност на лявата предмишница и линейно охлузване с отток в средната й трета по същата повърхност; две вертикални линейни успоредни охлузвания в средна трета на задната повърхност на дясната предмишница, които по своята медико – биологична характеристика обуславят временно разстройство без опасност за живота на пострадалия.

Охлузванията са причинени от тангенциалното действие на тъп/и или тъпоръбест/и предмет/и, като е възможно травмата по задна повърхност на дясна предмишница да е получена от предмет с удължена форма и сравнително малко напречно сечение при вдигната за предпазване ръка.

Болката и ограничените движения в дясна раменна става може да се дължи на удар, надаплитудно рязко движение или приземяването на терена.

Оздравителния период е около две седмици.

От заключението на вещото лице по поставената допълнителна задача, изслушано и прието в съдебно заседание, се установява, че И. Ч. на 24.11.2017г. е претърпял трудова злополука, следствие на която е получил 2 наранявания с характер на средна телесна повреда, изразяваща се в съчетано счупване на диафизата на лакътна и лъчева кост на дясна ръка, като към 21.05.2018г. са установени късни последици от това нараняване, а именно:

Лека периферно – стволова увреда на сетивните влакна на лакътен нерв;

Лека периферно – стволова увреда на моторните влакна и тежка на сетивните на лъчев нерв;

Лека периферно – стволова увреда на подмишничен нерв;

Лека предно – коренчева увреда на С6, С7, С 8, ТН 1 коренчета в дясно.

От представената медицинска документация по делото са налице данни за дефицит във функцията на разгъване, външно и вътрешно въртене за дясна лакътна става и намалена мускулна сила за дясна ръка при добър захват и свиване на пръстите.

Тези увреждания нямат отношение към травмата в областта на дясна раменна става, настъпила, следствие процесния инцидент на 23.04.22г.

Доколкото именно ограничените движения на дясна раменна ст ава обуславят медико-биологичен признак – засягане на функция на крайник и наличие на временно разстройство на здравето без опасност за живота на пострадалия, като е установено, че същите са следствие на претърпяната от частния тъжител трудова злополука през 2017г., то този признак следва да бъде изключен от причинените травматични увреждания, следствие инцидента на 23.04.22г., поради което следва да се приеме, че на частния тъжител И. Ч. са причинени болка и страдание.

Подс. Б. Ч. е неосъждан.

Съдът намира за установена гораната фактическа обстановка, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства показанията на свидетелите Д. Ч.а, които са последователни, логични и косвено се подкрепят от показанията на свидетелите А. Ч.а, Л. Н. и М. Н..

Същата е категорична как чичо й – подс. Б. Ч. няколко пъти е ударил частния тъжител с лопатата по ръцете и гърба. В този смисъл е и заключението на вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза. Към тази съвкупност прибавени и писмените материали по извършената полицейска проверка по преписка УИ № 330000-19269/22г. по описа на ОДМВР – Разград, вх. № 1709/22г. по описа на РП – Разград – Докладна записка;

Протокол за предупреждение от 21.07.22г., съставен на подс. Б. Ч.; Жалба от И. Ч. рег. № 296000-453/26.04.22г. на РУМВР – Лозница; Докладна записка;

Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 22.08.22г. на РП – Разград, дават основание на съда да възприеме описаната фактическа обстановка.

Показанията на свидетелите Д. И. – майка на подсъдимия и И. Б. Ч. – син на подсъдимия, съдът не цени. Дж. Ч.а словоохтливо разказва как частния тъжител е удрял и душил подс. Б. Ч., по когото не са открити следи от наранявания, не е подавал оплаквания и на когото е съставен предупредителния протокол по ЗМВР, от друга страна показанията й 3 противоречат на останалата доказателствена съвкупност. Св. И. Б. Ч., потвърждава казаното от баба му, също заявява, че чичо му И. Ч. е удрял и душил баща му – подс. Б. Ч., който пък от своя страна с лопатата само бутал телената ограда, докато чичо му я режел с ъглошлайфа, което също е в противоречие с останалите гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. В крайна сметка показанията на тези двама свидетели противоречат и на обясненията на подсъдимия, който пък от своя страна заявява, че частният тъжител при всичките си опити да го достигне и удари, падал на земята, като по него падали различни предмети като тенекии, дървени тачки, ставал, пак падал пак ставал, но не успял да го достигне, за да го души и удря, както заявяват майка му и сина му.

На следващо място видно от снимковия материал приложен по полицейската преписка и Констативен протокол съставен при оглед на мястото на инцидента от комисия, назначена от Кмет на Община Лозница, се установява, че оградната мрежа между имотите е висока колкото изградения кокошарник, който по описание в Протокола е с размери 1,30 на 1,80м. и с височина 1,20м. Тази височина на оградната мрежа не препятства нанасяне на удари с крива лопата над нея от страна на подс. Б. Ч. по частния тъжител И. Ч..

От така изложеното от фактическа страна, съдът намира, че подс. Б. Л. Ч. е осъществил престъпление по смисъла на чл. 130, ал.2 от НК, защото на 23.04.2022 г. в с. Л., обл. Разград е нанесъл удари по гл авата и тялото на И. Л.

Ч., следствие, на което му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето.

Деянието е извършено от подс. Б. Л. Ч. при пряк умисъл, тъй като същият е разбирал свойството и значението на действията си, както и тяхната противоправност, разбирал е, нанасяйки удари на пострадалия неминуемо ще му причини телесни повреди, като е искал настъпването на вредоносния резултат и го е постигнал.

Доколкото за престъплението по чл. 130, ал.2 от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода или пробация или глоба от сто до триста лева, то са налице предпоставките на чл. 78а от НК за освобождаване на подс.

Б. Л. Ч. от наказателна отговорност с налагане на адм. наказание – глоба. В конкретния случай като подходящ размер на това наказание съдът определи 1500,00лв. Съдът намира, че това наказание е съответно на извършеното от подсъдимия деяние, на мотивите и подбудите, довели до неговото извършване и се явява справедливо, годно да осъществи целите по чл. 36 от НК.

От този резултат на делото приетият за съвместно разглеждане граждански иск за деянието по чл. 130, ал.2 от НК се явява доказан по основание. В хода на съдебното следствие безспорно и категорично се установи, както виновното противоправно поведение на подсъдимия, настъпилия вредоносен резултат, така и причинно – следствената връзка 4 между деянието на подсъдимия и причинените неимуществени вреди.

Предявеният размер обаче съдът намира за прекомерно завишен. Вида и характера на причинените телесни увреждания не говори за изключителен или поне значителен интензитет на претърпените болка и страдание, както и краткия оздравителен период.

Поради изложеното съдът намира за справедлив размер на обезщетението – 1500,00лв., в който следва да бъде уважен и предявения граждански иск, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на деликта до окончателното й изплащане. Недоказани остават твърденията в гражданската част на производството за претърпени изключителни неблагоприятни последици следствие на деянието на подсъдимия. За горницата над 1500,00лв. до 5000,00лв., предявеният граждански иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.