Решение № 83 от 09.10.2025, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. гр.Велинград, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, V - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА Д. КЮРКЧИЕВА при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА Д. КЮРКЧИЕВА Административно наказателно дело № 20255210200104 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Я. М. С., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. Кърджали, бул. **********, №77, вх. В, ет. 1, срещу ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ Серия К № 9696555 от 21.05.2024 г., с който на жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложена "Глоба" в размер на сумата от 100. 00 лв. /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал.1 от ЗДвП.

Според жалбоподателя обжалваният електронен фиш (ЕФ) е издаден при нарушение на процедурата по издаването му, както и при нарушение на материалния закон, поради което се иска същият да бъде отменен. В подкрепа на твърдението за незаконосъобразност се сочи, че от съдържанието на ЕФ не става ясно дали същият е издаден в отсъствието или не на контролен орган, като се твърди, че в случая е следвало да бъде издаден АУАН и съответно НП, тъй като става въпрос за заснемане с автоматизирано техническо средство. В жалбата се твърди, че в случая става въпрос за мобилно техническо средство, т. е. за установяване на нарушението в отсъствие на контролен орган, поради което не е налице основание за издаване на ЕФ. Според жалбоподателя към издадения ЕФ следва да бъде приложено удостоверение за изправност на 1 заснемащото техническо средство, което в случая не е сторено, като липсва и приложен снимков материал от извършеното заснемане на мястото на нарушението. Поддържа се, че атакуваният ЕФ е издаден при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което и с оглед изложените в жалбата мотиви се претендира неговата отмяна, или евентуално размерът на наложената глоба да бъде намален.

В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява, като изпраща писмено становище, с което поддържа жалбата и направените искания.

Въззиваемата страна ОДМВР-Пазарджик, редовно призована, не изпраща представител.

Районен съд-Велинград, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

На 21.05.2024 г. в 14.56 ч. жалбоподателят Я. М. С. е управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 320 ЦДИ 4 Матик”, с рег. № ********, в гр. Сърница, до бензиностанция „Целев“, с посока на движение от гр. Велинград към гр. Сърница. На посочения път е било въведено ограничение на максимално допустимата скорост на движение от 50 км/ч, което ограничение произтича от закона, тъй като става въпрос за населено място и липсват пътни знаци, които да предвиждат отклонение от правилото.

При ограничение на скоростта до 50 км/ч, на горепосоченото място автомобилът е засечен да се движи със скорост от 77 км/ч., т. е. превишаването на скоростта е с 27 км/ч. Нарушението е установено с мобилна радарна система за видеонаблюдение тип TFR1-M № 564, като при определяне на скоростта на движение на автомобила е приспаднат толеранс от 3 %. За така установеното превишаване на скоростта е издаден електронен фиш Серия К № 9696555 на жалбоподателя, с който на основание чл. 189, ал.

4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, вр. ал. 1 от ЗДВП, му е наложено наказание „глоба” в размер на сумата от 100.00 /сто/ лева.

Описаната фактическа обстановка е изводима при анализа и съпоставката на следните събрани по делото писмени доказателства:

Справка за нарушител/водач, Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 18.02.5133 от 20.02.2018 г. на българския институт по метрология, Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система рег. № 367р-8790 от 22.05.2024 г., Протокол № з-26-24 от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR-1 М“, Мобилна система 2 за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение „TFR-1 М“ – техническо описание и инструкция за експлоатация, ведно със снимков материал, Електронен фиш за налагане на глоба за нарушени , установено с автоматизирано техническо средство или система сер. К № 9696555 от 21.05.2024 г. на ОДМВР – Пазарджик; Разписка от 24.02.2025 г. подписана от Я. М. С. за получен електронен фиш за налагане на глоба, разпечатка от електронна страница от БИМ, ведно с Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, указания за работа с автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта Трафик радар TR4D.

Приобщените доказателствени източници съдържат непротиворечива информация, въз основа на която се формира извода за гореописаните факти, с оглед на което и при липсата на спор относно тяхната достоверност, в случая не се налага извършването на обстоен анализ на доказателствата по делото.

При установената въз основа на доказателствата фактическа обстановка, съдът приема, че от правна страна се установява следното:

Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради което атакуваният с нея електронен фиш следва да бъде потвърден.

При издаването на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на последния и нарушаващи правото на защита на жалбоподателя.

Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1, т.

1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, съгласно която електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

По силата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш следва да съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Към датата на 3 изготвяне на снимковия материал е известен автомобилът и нарушителят собственикът на автомобила.

Конкретният електронен фиш съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити: посочени са териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, а именно ОДМВР Пазарджик, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът и сметката на доброволното заплащане. В случая, разпоредбата на чл. 54 ЗАНН, уреждаща реквизитите на наказателното постановление, не е приложима, тъй като чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална норма за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с техническо средство. Въпреки, че нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП предвижда, че електронният фиш е своеобразен аналог на наказателно постановление, това важи единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е предвидил пълно приравняване между електронния фиш и наказателното постановление нито по отношение на съдържанието им, нито във връзка с процедурата по съставянето им. Отделно от това, словесното описание на нарушението, описано в електронния фиш съответства на дадената от наказващия орган правна квалификация. Не се споделя твърдението на жалбоподателя, че в случая е налице основание за издаване на НП, нито се споделя твърдението, че в случая е изтекла давност, погасяваща възможността за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя, като случаят не попада в нито една от визираните в чл. 34 от ЗАНН хипотези, на който законов текст се позовава жалбоподателят. По делото са събрани доказателства, въз основа на които се установява, че конкретното техническо средство е преминало съответната техническа проверка и към датата на заснемане на конкретното нарушение същото е било в изправност и годно да служи да заснемане на скоростта на движение на МПС. Административнонаказващият орган няма задължение да прилага удостоверение за изправност към ЕФ, с оглед на което доводът на жалбоподателя в обратен смисъл е неоснователен.

Неоснователно се явява и твърдението, че липсва снимков материал относно мястото на извършване на нарушението, тъй като видно от доказателствата по делото е, че е налице снимков материал на конкретното нарушение и на мястото, на което е било разположено заснемащото техническо устройство.

В случая превишението на скоростта е заснето с техническо средство, което записва и номера на автомобила, в съответствие разпоредбата на чл.

165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да 4 използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, т. е. законово регламентирано е правото на ползване от страна на контролните органи на съответните технически средства при установяването на деяния от вида на процесното. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Съгласно дефиницията, дадена в §6, т. 65 от ДР ЗДвП, понятието автоматизирано техническо средство обхваща, както стационарните, така и мобилните автоматизирани технически средства, т. е. случаите, при които се използва мобилно техническо средство, временно разположено на участък от пътя, установяващо нарушението в присъствие на контролен орган, който поставя началото и края на работния процес, също попадат в обхвата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. Ето защо не се споделя доводът на жалбоподателя за това, че в случаи като настоящия не следва да се издава ЕФ, а АУАН и съответно НП, тъй като това твърдение не държи сметка за актуалната редакция на закона.

По делото е налично съпроводително писмо от страна на ответника, с което е изпратена преписката в съда и в което са посочени участъка от пътя с описание на мястото, действащото ограничение на скоростта по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговият вид и данни за извършена метрологична проверка, съобразно изискванията на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.

От доказателствата по делото се установява, че мястото, на което е управляван автомобила при констатираното нарушение се намира на територията на населеното място, с оглед на което и при липсата на изрично въведено с пътен знак отклонение от законовото правило, максимално допустимата скорост на движение е 50 км/ч. Установява се, че автомобилът, който е собственост на жалбоподателя е управляван със скорост от 77 км/ч, което надвишава с 27 км/ч максимално допустимата по закон скорост.

В случая се установява, че процесното МПС лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 320 ЦДИ 4 Матик”, с рег. № ******** е собственост на Я. М. С., като на основание чл. 188, ал. 1 от ЗДвП правилно с ЕФ е наложена глоба на собственика на автомобила, тъй като в случая липсва заявление от страна на жалбоподателя, с което да е уведомил наказващия 5 орган да е предоставял управлението на автомобила на друг човек.