Решение № 3894 от 08.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3894 гр. София, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20261100501990 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Същото е образувано по въззивна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД, чрез процесуален представител юрк. Д.Д., ищец в първоинстанционното производство срещу решение № 55/05.01.2026 г. на СРС, 75 състав, постановено по гр.д. 65 068/2024 г. в частта, в която са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове по реда на чл. 422 от ГПК вр. с чл. 153 от ЗЕ искове за признаване за установено, че ответникът дължи сума в общ размер на 185, 93 евро – мораторна лихва за забава върху присъдената главница за топлинна енергия за периода 15.09.2022 г. – 15.03.2024 г., както и мораторна лихва върху услуга за дялово разпределение в размер на 7, 80 евро за периода 16.07.2021 г. – 15.03.2024 г.

В жалбата са наведени възражения, че решението в обжалваната част е неправилно. Заявени са твърдения за неправилен извод на състава на съда относно липсата на доказателства, установяващи изпадането в забава на длъжника, обосновани с ОУ на дружеството.

Иска се отмяна на съдебното решение в обжалваната част и постановяване на ново, с което исковете в тази част да бъдат изцяло уважени. Претендират се съдебни разноски.

1

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника в първоинстанционното производство М. А. М., чрез особения му представител адв. К.

Д., в който са обосновани съображения за правилност на съдебния акт, в неговата обжалвана част.

Третото лице помагач на страната на ищеца в първоинстанционното производство „Далсия“ ООД не заявява становище.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни материалноправни норми.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предмет на производството са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.

Правно-релевантните обстоятелства, подлежащи на установяване са наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по повод доставка на топлинна енергия през процесния период, изпълнение на задължението по доставка на топлинна енергия в конкретно количество в процесния топлоснабден имот, начислени суми за доставена и потребена топлинна енергия, съобразно действащата нормативна уредба.

Страните не са формирали спор, че въззиваемата страна – ответник в първоинстанционното производството е съсобственик на процесния имот през процесния период, а това се установява и от приложените по делото писмени доказателства, установяващи факта на придобито право на собственост на основание разпоредителна сделка.

Не е формиран спор и относно размера на задължението за потребена топлинна енергия респ. решението на СРС в тази част е влязло в сила и следва да бъде зачетена неговата СПН.

Приложимият в отношенията между страните метод на определяне, отчитане и заплащане на консумираната топлинна енергия за имота е този по чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ. Клиентите на топлинна енергия в сграда-етажна собственост, заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска. Съгласно чл. 155, ал. 2 и 3 ЗЕ, топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия фактурира 2 консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление най-малко веднъж годишно. Съгласно чл. 32, ал. 1 от Общите условия месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в сграда в режим н а ЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Според ал. 3 на същия член, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 1, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а според ал. 2 – клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според чл. 33, ал. 4, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, а според ал. 5 при неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.

При анализа на цитираната нормативна уредба и приложимите общи условия, може да се направи обоснован извод, че за да бъде издадена общата фактура, следва първо да бъде извършено отчитане на измервателните уреди и да бъде изготвена изравнителна сметка. Сроковете за извършването на тези действия съгласно действащата за процесния период Наредба за топлоснабдяването № Е-РД-04-1/12.03.2020 г., са до 10 юли за отчитане и до 15 юли за изготвяне на изравнителна сметка / чл. 70 ал. 5 и ал.6 от цитираната наредба/.

Настоящият съдебен състав намира, че нормите на чл. 33, ал. 2 вр. ал. 4 и 5 от ОУ следва да се тълкуват по правилата на чл. 20 ЗЗД – отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора и добросъвестността.

Отложеното във времето издаване на общата фактура не може да дерогира задължението на клиента да заплати задълженията по нея в предвидения 45-дневен срок и е единствено в ущърб на комуналното дружество, защото датата на нейното издаване определя падежа й. Забавата на кредитора да издаде общата фактура не накърнява интересите на потребителите, а напротив, отлага във времето изискуемостта на задълженията им. Решаващият извод на съда е, че след издаване на общата фактура започва да тече 45- дневния срок за плащане, с изтичането на който вземането става изискуемо, а длъжникът изпада в забава съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД – без да е 3 необходимо получаването на покана от „Топлофикация София“ ЕАД, поради което не могат да бъдат споделени съображенията, изложени от СРС по повод на тази претенция.

По отношение исковете за обезщетение за забавено изпълнение върху главницата, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение, въззивният състав счита същият за неоснователен, тъй като поради липса на предвиден срок за плащане, действа разпоредбата на чл. 84 ал.2 от ЗЗД, а по делото не са представени доказателства за отправена от кредитора респ. надлежно получена от ответниците покана за заплащане на това задължение и в тази обжалвана част решението на СРС е правилно.

При липсата на други наведени възражения във въззивната жалба и предвид на обстоятелството, че крайните изводи на настоящия съдебен състав частично не съвпадат с тези на СРС, то първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за потребена топлинна енергия като заявения иск бъде уважен до претендирания им размер.

Решението на СРС следва да бъде потвърдено в останалата негова обжалвана част.

Този изход на спора налага изменение на решението на СРС и в частта относно разноските. Въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на „Топлофикация София“ сума в размер на още 48 , 47 евро разноски в първоинстанционното производство и още 6, 49 евро – разноски в заповедното производство.

На основание чл. 78 ал.1 от ГПК в настоящото производство право на разноски има въззивника с оглед уважената част от претенциите като въззиваемия следва да бъде осъден да заплати сумата от 9, 84 евро -разноски за платена ДТ. Юрисконсултско възнаграждение не се следва предвид бланкетната жалба и липсата на осъществено процесуално представителство в открито съдебно заседание.

Предвид изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 55/05.01.2026 г. на СРС, 75 състав, постановено по гр.д.

65 068/2024 г. в частта, в която е отхвърлен предявения от „Топлофикация София“ ЕАД срещу М. А. М. иск по реда на чл. 422 от ГПК вр. с чл. 153 от ЗЕ за признаване за установено, че ответникът дължи сума в общ размер на 185, 93 евро – мораторна лихва за забава върху присъдената главница за топлинна енергия за периода 15.09.2022 г. – 15.03.2024 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Топлофикация София“ 4

ЕАД иск по реда на чл. 422 от ГПК вр. с чл. 86 от ЗЗД срещу М. А. М., ЕГН **********, че М. А. М. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 185, 93 евро – мораторна лихва за забава върху присъдената главница за топлинна енергия за периода 15.09.2022 г. – 15.03.2024 г.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 55/05.01.2026 г. на СРС, 75 състав, постановено по гр.д. 65 068/2024 г. в частта, в която е отхвърлен предявения от „Топлофикация София“ ЕАД иск по реда на чл. 422 от ГПК вр. с чл. 153 от ЗЕ за признаване за установено, че ответникът М. А. М. дължи сума в 7, 80 евро - мораторна лихва върху услуга за дялово разпределение за периода 16.07.2021 г. – 15.03.2024 г.

ОСЪЖДА М. А. М., ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от още 48 , 47 евро разноски в първоинстанционното производство и още 6, 49 евро – разноски в заповедното производство, както и сумата от 9, 84 евро – разноски в настоящото производство.

В останалата си част решението на СРС е влязло в сила като необжалвано от страните.

Решението е постановено при участие на трето лице помагач на ищеца – „Далсия“ ООД.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5