Решение № 39 от 18.03.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Варна, 17.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20213000500390 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и по реда на чл.274 и сл. от ГПК. Образувано по подадени две въззивни жалби и една частна жалба, както следва.Въззивна жалба, подадена от Т. АТ. Ф., В. Г. Ф. и АЛБ. Г.

Ф./като правоприемници на починалия в хода на производството Г.Н.Ф./, трите чрез процесуалния им представител адв.П.Г., против решение №997/01.06.2021г., постановено по гр.д.№453/21г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ е отхвърлен предявеният от Т. АТ. Ф., В. Г. Ф. и АЛБ.

Г. Ф., като наследници на Г.Н.Ф., б.ж. на гр.Варна, поч. на 29.02.2020г., против „Електроразпределение Север“АД иск в частта му за сумата над 47 000лв. до 63 183, 25лв., представляваща обезщетение за ползване на изградената кабелната линия НН /43, 5 м./, ведно с издигнат 1 бр. стоманенорешетъчен стълб с площадка и съоръжения, за изградената кабелната линия СрН /57 м./, ведно с издигнат 1 бр. стоманено-решетъчен стълб, неоснователното лишаване от възможността за ползване на собствената на едноличния търговец трафомашина 100 кVА, за периода от 19.05.2014г. до 19.05.2019г., които ответното дружество ползва без основание за целите на преноса на електрическа енергия до други потребители; 2/ е отхвърлен 1 предявеният от Т. АТ. Ф., В. Г. Ф. и АЛБ. Г. Ф., като наследници на Г.Н.Ф., б.ж. на гр.Варна, поч. на 29.02.2020г., против „Електроразпределение Север“АД иск за сумата в размер на 1812, 19лв., представляващи платени за периода от 19.05.2014г. до 19.05.2019г., без основание/при начална липса на основание/ такси „пренос ниско напрежение“ и такси „достъп средно/ниско напрежение“; 3 / Т. АТ. Ф., В. Г. Ф. и АЛБ. Г. Ф. са осъдени да заплатят на „Електроразпределение Север“АД сумата в размер на 840, 54 лв., разноски по делото, включително и адвокатско възнаграждение, намалено по реда на чл.78, ал.5 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени в цялост.Претендират се разноски.

Въззиваемата страна „Електроразпределение Север“АД в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.Н.Б., поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на ВОС в обжалваните му от Фурнаджиеви части да бъде потвърдено.Претендира разноски.

Въззивна жалба, подадена от „Електроразпределение Север“АД чрез процесуалния му представител адв.Н.Б., против решение №997/01.06.2021г., постановено по гр.д.№453/21г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които:

1/ „Електроразпределение Север“АД е осъдено да заплати на Т. АТ. Ф., В. Г.

Ф. и АЛБ. Г. Ф., като наследници на Г.Н.Ф., б.ж. на гр.Варна, поч. на 29.02.2020г., сумата от 47 000лв., представляваща обезщетение за ползване на изградената кабелната линия НН /43,5м./, ведно с издигнат 1 бр. стоманенорешетъчен стълб с площадка и съоръжения, за изградената кабелната линия СрН /57 м./, ведно е издигнат 1 бр. стоманено-решетъчен стълб, неоснователното лишаване от възможността за ползване на собствената на едноличния търговец трафомашина 100 кVА, за периода от 19.05.2014г. до 19.05.2019г., които ответното дружество ползва без основание за целите на преноса на електрическа енергия до други потребители; 2/

„Електроразпределение Север“АД е осъдено да заплати на Т. АТ. Ф., В. Г. Ф. и АЛБ. Г. Ф. сумата от 4 051, 26лв., разноски по делото, включително и адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска.В жалбата се 2 твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен в цялост.Претендират се разноски.

Въззиваемите страни Т. АТ. Ф., В. Г. Ф. и АЛБ. Г. Ф./като правоприемници на починалия в хода на производството Г.Н.Ф./, в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.П.Г., поддържат становище за нейната неоснователност и молят решението на ВОС в обжалваните му от дружеството части да бъде потвърдено.Претендират разноски.

Частна жалба, подадена от Т. АТ. Ф., В. Г. Ф. и АЛБ. Г. Ф./като правоприемници на починалия в хода на производството Г.Н.Ф./ против определение №2393/07.07.2021г., постановено по гр.д.№453/21г. по описа на ВОС, гр.о., с което е оставена без уважение молба с вх.№11331/10.06.2021г., подадена от Т. АТ. Ф., В. Г. Ф. и АЛБ. Г. Ф., чрез адв.П.Г., в която е обективирано искане за изменение в частта за разноските на Решение №997/01.06.2021г., постановено по гр.д.№453/21г. по описа на ВОС, гр.о.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се уважи подадената от страната молба с пр.осн. чл.248 от ГПК като се измени решението на ВОС в частта за разноските и на страната се присъди и разликата над присъдените от ВОС разноски в размер от 4 051, 26лв. до дължимите такива в размер от 4 624, 87лв.

Въззиваемата страна „Електроразпределение Север“АД в депозирания отговор по частната жалба в срока по чл.276, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.Н.Б. поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното определение да бъде потвърдено.Претендира разноски.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба и съгласно уточненията на същата в първото по делото о.с.з., проведено на 26.11.2019г., ищецът Г.Н.Ф., починал в хода на производството и като страни конституирани от първоинстанционния съд правоприемниците му, съответно преживяла съпруга и низходящи - Т. АТ. Ф., 3

В. Г. Ф. и АЛБ. Г. Ф., излага, че е в договорни отношения с ответника „Електроразпределение Север“ АД по повод разпределението на ел.енергия до собствения му недвижим имот, находящ се в гр.Варна, м.“Траката“, ул.“11та“№36, с клиентски №11000342290 и абонатни №№ 0109319140 и 0109319150.

Разпределението на ел.енергия се извършва чрез изградените от Т. АТ. Ф. в качеството й на ЕТ „Алдо-ЖВ-Т.Ф.“, гр.Варна, и за нейна сметка електрически съоръжения, а именно: 1/ електропровод, присъединен към извод „Балкантурист“ на ВЗ/възлова станция/ „Стадиона“ - линия средно напрежение и 1бр. стомано-решетъчен стълб/отклонителен/ тип ЪМ 60-951, монтиран по оста на електропровода; 2/ мачтов трафопост с диспечерско наименование „МТП 1646“, представляващ 1 бр. стомано-решетъчен стълб с площадка, 1 бр. силов трансформатор 20/0, 4 k V 1 0 0 kVA с фаб.№44308, разединител РОС 20/200, комплект предпазители 20 kV, разпределително табло по схема с вход, оборудван с високомощни предпазители 400 А и прекъсвачи 400 А и пет извода, оборудвани с високомощни предпазители 350А; 3/ електропровод от „МТП 1646“ до имота на ищеца - линия ниско напрежение, изпълнена от кабел, положен изкоп на дълбочина 70 см. с монтирани по трасето кутии РК 3.За изграждане на мачтовия трафопост е учредена суперфиция от собственика на имот №1736 П.Джеферов с декларация по чл.56 от ЗТСУ/отм./ от 16.06.1992г., а за поставянето на 1 бр. стомано-решетъчен стълб/отклонителен/-част от линията средно напрежение от С.Събева с декларация от 27.06.1992г.

Със

Заповед

№27/13.08.1992г. на

„Електроснабдяване“, гр.Варна/понастоящем „Електроразпределение Север“АД/ изградените от ЕТ „Алдо-ЖВ-Т.Ф.“ присъединителни съоръжения - МТП 20 kV и нов ЕП 20 kV;

ТМ 180 kVA; ЕП 20 kV АС 50 кв.мм L-57м са поставени под напрежение и е определен индивидуализиращ номер на мачтовия трафопост - МТП №1646, м.Ваялар-Траката.Понастоящем чрез изградените от ЕТ ел.съоръжения се захранват над 30 абоната на ответника „Електроразпределение Север“АД, вкл., без да се спазват условията за допустимата мощност от 5 kV, което това води до чести аварии, отстранявани за сметка на ЕТ. През 2002г. трафомашината, поставена от ЕТ, е подменена с нова, като старата не й е предадена и се ползва от ответника за аварийни ситуации.През 2004г. между ЕТ и

„Електроразпределение-Варна“ЕАД

/понастоящем

4

„Електроразпределение Север“АД/ е сключена спогодба, с която собственикът е дал съгласие за ползване на отклонение за МТП и трансформаторна машина 100 kW, ползвателят ЕРП-Варна е приел да извърши монтаж на трансформаторна машина 400 kW, с цел задоволяване потребностите на района, както и се е задължил да изкупи изградените от ЕТ присъединителни съоръженията в сроковете по §4 от ЗЕ /отм./, което не е изпълнил, а е продължи ги да използва за целите на преноса на ел.енергия до други потребители. Предвид изложеното в полза на ЕТ „Алдо-ЖВ-Т.Ф.“ е възникнало вземане/обезщетение за периода 19.05.2014г.-19.05.2019г. в размер общо от 47 000лв./ в резултат от използването от ответника на собствените й ел.съоръжения /силов трансформатор, изградени кабелни линии СрН и НН, 1 бр. стомано-решетъчен стълб-част от линията СрН и 1 бр. стомано-решетъчен стълб-част от линията НН/ без договорно основание за целите на разпределение на ел.енергия към други абонати на „Електроразпределение Север“АД, което си вземане тя е цедирала на ищеца с договор за цесия от 19.05.2019г.За периода 19.05.2014г.-19.05.2019г. независимо, че не е собственик на съоръженията и не ги е поддържал, ответникът ежемесечно е начислявал към сметките на ищеца такси за достъп до средно и ниско напрежение и за пренос на ниско напрежение. Тези такси не е следвало да бъдат събирани от ищеца, защото ответникът не е собственик на горепосочените присъединителни съоръжения, а СТИ, измерващ потреблението за клиентски №11000342290 и абонатни №№ 0109319140 и 0109319150 е монтиран след трансформатора, т.е. от страната на ниско напрежение, което не е мястото за мерене, определено съгласно ПИКЕЕ.

Предвид изложеното претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 47 000 лв. /сбор от сумите 20 000лв., 12 000лв. и 15 000лв./, представляваща обезщетение за ползването без договорно основание в периода 19.05.2014г.-19.05.2019г. за целите на пренос на ел.енергия до други потребители на изградената кабелна линия НН/435м./, ведно с издигнат 1 бр. стомано-решетъчен стълб с площадка и съоръжения, изградената кабелна линия СрН/57 м./, ведно с издигнат 1 бр. стомано-решетъчен стълб, както и за ползването на трафомашина 100 kVА.Претендира и ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1 812, 19лв., представляваща заплатените от ищеца в периода 19.05.2014г.-19.05.2019г. без основание/при начална липса 5 на основание/ такси „пренос ниско напрежение“ и такси „достъп средно/ниско напрежение“ за клиентски №11000342290 и абонатни №№ 0109319140 и 0109319150.

Ответникът „Електроразпределение Север”АД в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените искове. Твърди, че, за да бъде налице обедняване, следва да има възможност праводателят на ищеца да използва процесните съоръжения и да получава съответни приходи от тях. Праводателят на ищеца ЕТ „Алдо-ЖВ-Т.Ф.“ не е лицензиран да получава приходи от процесните съоръжения, т.к. те представляват енергийни обекти по см. на §1, т.23 от ЗЕ, а ЕТ не е лицензирано енергийно предприятие по см. на §1, т.24 от ЗЕ, поради което и не би могъл да се обедни, т.к. за него съществува императивна забрана, до придобиването на съответната лицензия, да използва енергийните обекти като процесните. Твърди и, че на осн. чл.67, ал.3 от ЗЕ има право да използва безвъзмездно части от сгради за монтиране на средства за измерване и други съоръжения, свързани с доставката на електрическа енергия/каквито несъмнено се явяват кабелните линии СрН и НН, трафомашината, както и стомано-решетъчните стълбове/, поради което и ползването/ако се приеме, че е налице такова/ е с предвидено в специалния закон правно основание, вкл. и произтичащо от задължението му да присъедини всички потребители на ел.енергия и да разпределя до техните обекти ел.енергия. Твърди и, че поставянето под напрежение на ел.съоръжения и достъпа до същите /напр. за монтиране на СТИ/ не могат да се приравнят на ползване по см. на чл.59 от ЗЗД. Поддържа и, че праводателят на ищеца не е могъл да придобие собственост върху процесните съоръжения предвид нормите на чл.2 и чл.8 от Закон за електростопанството /обн.1976г., отм.1999г./, действащи към 1992г. и предвиждащи, че енергийни съоръжения са държавна собственост, като чл.2, ал.2 от същия закон е неприложим за конкретния случай. Сочи, че предвид разпоредбата на чл.60, ал.2, т.1 от ЗЕЕЕ/обн.1999г., отм.2004г./ за процесните съоръжения, като съществуващи енергийни обекти/изградени 1992г./ е възникнало сервитутното право по силата на закона, поради което и следва да се приеме, че ответникът ги ползва на правно основание. Поддържа, че искът е неоснователен и защото между праводателя на ищеца и ответника не е бил сключван договор по реда на чл.117, ал.8 от ЗЕ. Заплащането на цена за ползването на ел.съоръжения следва да се осъществи само въз основа на 6 сключен договор за достъп, а не по реда на неоснователното обогатяване.