Решение № 260736 от 21.06.2021, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 6921/2019
- Вид
- Решение № 260736
- Подписан
- 21.06.2021
- В сила
- 25.08.2021
- Състав
- БОРИСЛАВА ПЕТРОВА БОРИСОВА-ЗДРАВКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 342, ал. 1 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 260736 / 21.6.2021г. гр. Перник, 21.06.2021 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА при участието на секретаря Цветелина
Малинова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 06921 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, жк. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощника адв. Васил Ничев, срещу И.К.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 278,46 лв. – представляваща месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за абонатен номер ********* за периода 15.03.2018 г. до 14.08.2018 г. и, сумата 645,02 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги от 28.09.2016 г., 18.10.2017 г., 07.08.2017 г., 25.12.2016 г., 07.02.2018 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по частно гражданско дело № 04110/2019 г. по описа на Районен съд – Перник, и осъдителни искове с правно основание чл. 342, ал. 1 ТЗ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 235,04 лв. - представляваща лизингови вноски за периода 15.03.2018 г. – 14.07.2018 г. по договори за лизинг от 18.10.2017 г., 07.08.2017 г., 25.12.2016 г. и 07.02.2018 г, сумата 233,85 лв. - представляваща лизингови вноски за отчетен период м.08.2018 г. – м.09.2019 г. за мобилно устройство марка Nokia Blue по Договор за лизинг от 18.10.2017 г. с аб. № *********, сумата 119,88 лв.
– представляваща лизингови вноски за отчетен период м.08.2018 г. – м.07.2019 г. за мобилно устройство COOLPAD Modena 2 Black по Договор за лизинг от 07.08.2017 г. с аб. № *********, сумата 77,95 лв.
- лизингови вноски за отчетен период м.08.2018 г. – м.11.2018 г. за мобилно устройство
Galaxy XCover 3 VE по Договор за лизинг от 25.12.2016 г., с аб. № *********, сумата 316,62 лв. - лизингови вноски за отчетен период м.08.2018 г. – м.01.2020 г. за мобилно устройство Galaxy J5
2017 Gold по Договор за лизинг от 07.02.2018 г. с аб. № *********.
В исковата молба се излага, че на 28.05.2008 г. между ищеца и ответника е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** по програма Globul smart group, с аб. № *********. На 18.10.2017 г. страните подписали допълнително споразумение за срок от 24 месеца по план Стандарт с месечна абонаментна такса 8,99 лв. и промоционална 6,99 лв., и Договор за лизинг от същата дата за ползване на мобилно устройство марка Nokia Blue срещу заплащане на месечни вноски от по 15,59 лв. за срок от 23 месеца. Твърди се, че между страните са сключени също така Договор за мобилни услуги от 07.08.2017 г. с номер ********** и договор за лизинг от същата дата, по силата на който е предоставено мобилно устройство марка COOLPAD Modena 2 Black срещу заплащане на 23 месечни вноски от по 9,99 лв., Договор за мобилни услуги от 28.09.2016 г. за мобилен номер ********** с месечна абонаментна такса 19,99 лв. за срок от 24 месеца, Договор за мобилни услуги от 25.12.2016 г. с номер ********** с абонаментен план Нонстоп при месечна абонаментна такса 29,99 лв. за срок от 24 месеца и Договор за лизинг от същата дата, по силата на който е предоставено мобилно устройство марка Samsung galaxy XCover 3 VE на изплащане посредством 23 месечни вноски в размер на 15,59 лв. и Договор от 07.02.2018 г. за мобилен номер ********** с абонаментен план Тотал при месечна абонаментна такса 24,99 лв. и срок 24 месеца и Договор за лизинг от същата дата, по силата на който му е предоставено мобилно устройство Samsung Galaxy J5 2017 Gold на изплащане посредством 23 месечни вноски в размер на 17,59 лв. Твърди се, че ответникът не изпълнил задълженията си по договора, поради което дължи посочените суми за месечни абонаментни такси, неустойки и лизингови вноски.
Тъй като ответникът не погасил задълженията си, ищецът депозирал заявление, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Предвид невъзможността длъжникът да бъде открит, в законоустановения срок ищецът предявил искова молба за установяване на вземанията си.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.
В открито съдебно заседание оспорва исковете чрез назначения от съда особен представител.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 415, ал.
1, т. 2 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, съединени с осъдителни искове с правно основание чл. 342, ал. 1 ТЗ.
От приложеното ч.гр.д. № 04110 по описа за 2019 г. на Районен съд – Перник се установява, че по заявление на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК: *********, е издадена Заповед № 2771/05.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу И.К.Г., ЕГН **********, за сумата 1261,80 лв. – представляваща месечни абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги от 28.05.2008 г., за периода 15.03.2018 г. – 14.08.2018 г., за които е издадена фактура **********/15.08.2018 г., сумата 645,02 лв. – представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, и сумата 100,25 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 31.08.2018 г. – 12.06.2019 г., ведно със законната лихва върху вземанията от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.07.2019 г., до окончателното плащане.
Издадената заповед за изпълнение е връчена по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК и в указания месечен срок са предявени настоящите искове за установяване вземанията на ищеца към ответника, за които е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (редакция на текста изм.
ДВ, бр. 86 от 2017 г.) за ищеца е налице правен интерес от предявяването им.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца по така предявените искове е да установи наличието на валидна облигационна връзка между страните по посочения договор за предоставяне на мобилни (далекосъобщителни) услуги, съдържанието на това облигационно правоотношение, както и че по силата на този договор далекосъобщителните услуги, за които са издадени процесните фактури, са доставени на ответника.
По делото е представено допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 28.05.2008 г., от което се установява, че е сключено между И.К.Г. и „Теленор България“ ЕАД за мобилен номер +359*********.
От приетото по делото допълнително споразумение от
18.10.2017 г. към договор за мобилни услуги за мобилен номер +359********* се установява, че ответникът И.К.Г. е поел задължение да заплаща на ищеца „Теленор България“ ЕАД месечна абонамента такса в размер на 8,99 лв. стандарт и 6.99 лв. с ДДС за позване на мобилните услуги на оператора за посочения номер при условията на договора. Договорът е сключен за срок 24 месеца, считано от 18.10.2017 г. до 18.10.2019 г., за който период са валидни промоционалните условия. В споразумението е уговорено, че при подписването му на ответника е предоставено устройство Nokia 3 Blue.
От допълнително споразумение от 07.08.2017 г. към договор за мобилни услуги с мобилен номер +359********* се установява, че ответникът И.К.Г. е поел задължение да заплаща на ищеца „Теленор България“ ЕАД месечна абонамента такса в размер на 24.99 лв. за позване на мобилните услуги на оператора за посочения номер при условита на избрания абонаментен план за срок 24 месеца, считано от 07.08.2017 г. до 07.08.2019 г. В споразумението е удостоверено, че при подписването му на ответника е предоставено следното устройство COOLPAD Modena 2 Black.
От приетия по делото Договор за мобилни услуги от 28.09.2016 г., декларация-съгласие и ценова листа се установява, че ответникът е поел задължение да заплаща на ищеца месечна абонамента такса в размер на 19.99 лв. за позване на мобилните услуги на оператора за предпочитан номер +359********* при условита на избрания абонаментен план за срок 24 месеца, считано от 28.09.2016 г. до 28.09.2018 г. В споразумението е удостоверено, че при подписването му на ответника е предоставено следното устройство TABLET ALCATEL PIXI4 7 3G White.
От приетия по делото Договор за мобилни услуги от 25.12.2016 г., декларация-съгласие и ценова листа се установява, че ответникът е поел задължение да заплаща на ищеца месечна абонамента такса в размер на 29.99 лв. за позване на мобилните услуги на оператора за мобилен номер +359********* при условита на избрания абонаментен план за срок 24 месеца, считано от 25.12.2016 г. до 25.12.2018 г. В споразумението е удостоверено, че при подписването му на ответника е предоставено следното устройство Galaxy XCover 3 VE.
От приетия по делото Договор за мобилни услуги от 07.02.2018 г., декларация-съгласие и ценова листа се установява, че ответникът е поел задължение да заплаща на ищеца месечна абонамента такса в размер на 24.99 лв. за позване на мобилните услуги на оператора за предпочетен номер +359********* при условита на избрания абонаментен план за срок 24 месеца, считано от 07.02.2018 г. до 07.02.2020 г. В споразумението е удостоверено, че при подписването му на ответника е предоставено следното устройство Galaxy J5
2017 Gold.
От приетите по делото фактури се установява, че ищцовото дружество е начислило задължения за месечни абонаментни такси, използвани услуги и неустойки по клиентския номер на името на ответника за отчетен период 15.04.2018 г. – 14.08.2018 г., както следва: фактура **********/15.05.2018 г., фактура **********/15.06.2018 г., фактура **********/15.07.2018 г., фактура **********/15.08.2018 г.
Цената на месечните абонаментни планове се дължи независимо от реалното потребление на услугите, включени в абонамента, тъй като възникването на задължението за заплащането му е обусловено от самото предоставяне от мобилния оператор на достъп на потребителя до мрежата му. Ирелевантно е обстоятелството дали ответникът е ползвал мобилни услуги, които са извън абонаментния план, тъй като последните се заплащат допълнително съобразно тарифите на оператора.
С оглед изложеното и предвид липсата на доказателства за плащане на месечните абонаментни такси от ответника, съдът прави извод, че искът за сумата 278,46 лв. – представляваща месечни абонаментни такси за абонатен номер ********* за периода 15.03.2018 г. до 14.08.2018 г., е основателен и следва да бъде уважен в пълен размер.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД:
По така предявения иск в тежест на ищеца е да установи наличието на валидна клауза за неустойка с посоченото съдържание и нейната изискуемост.
От приложените допълнително споразумение от 18.10.2017 г. към договор за мобилни услуги за мобилен номер +359*********, допълнително споразумение от 07.08.2017 г. към договор за мобилни услуги с мобилен номер +359*********, Договор за мобилни услуги от 28.09.2016 г. с предпочитан номер +359*********, и Договор за мобилни услуги от 25.12.2016 г. с предпочитан номер +359*********, сключени с потребителя е видно, че са уговорени клаузи за неустойка при прекратяване по вина на потребителя на договорите за мобилни услуги в размер на сумата от стандартните месечни абонаменти за съответния абонаментен план до края на срока на договора, а в случаите, когато е предоставено устройство – и разликата между цената на предоставеното устройство без абонамент съгласно последната актуална ценова листа на оператора към момента на прекратяване на договора и заплатената от потребителя цена за устройството в брой или общата лизингова цена по договора за лизинг.
Съдът намира, че така уговорената неустойка в договорите за мобилни услуги е неравноправна и недействителна по арг. на чл. 143, т. 5 ЗЗП, която предвижда забрана за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.