Определение № 52328 от 29.12.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 52328 гр. София, 29.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20251110151509 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от А. И. М., ЕГН **********, с. адрес: ***, съдебен адрес: *** чрез адв. П. Ж. Ж. срещу ЮЛ, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:

*** , за която съдът констатира, че е редовна, а предявения с нея иск – допустим Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1, ал. 3 ГПК, Софийският районен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.02.2026 г. от 11.40 часа, за които дата и час да се призоват страните.

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:

Производството е образувано по искова молба на А. И. М., ЕГН **********, с. адрес: ***, съдебен адрес: *** чрез адв. П. Ж. Ж. срещу ЮЛ, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,с която се иска да бъде прогласен за нищожен Договор за предоставяне на поръчителство, сключен на 19.06.2025 г. между А. И. М., с ЕГН:

**********, и ЮЛ, с ЕИК ***.

Ищцата твърди, че на 19.06.2025 г. е сключила с ЮЛ Договор за потребителски кредит № 3199523. По силата на Договора за кредит дружеството предоставя на ищцата заем в размер на 1 500 лв., която сума ищцата се задължава да върне в срок от 15 дни - до 03.07.2025 г. на една вноска, ведно с възнаградителна лихва в размер на 31,09 лв. или общо сумата от 1 531,09 лв. В Договора е посочен годишен процент на разходите („ГПР“) в размер на 64,72% и годишен лихвен процент („ГПЛ“) в размер на 49,75%.

В раздел III, т. 12 от приложимите към Договора Общи условия за предоставяне 1 на кредити е посочено, че „В случай че Кредитополучателят е посочил в Заявлението, че ще предостави Обезпечение на Кредита, същият следва да сключи договор за предоставяне на поръчителство с Поръчител в срок до 48 часа от подаване на Заявлението.“ В раздел IV, т. 3 от същите общи условия се сочи, че „В случай че Кредитополучателят не е предоставил Обезпечение съгласно Заявлението в посочения в т.III.12 срок, ще се счита, че Заявлението не е одобрено от ЮЛ. В параграф 17 от раздел II от общите условия „Обезпечение“ е дефинирано като „поръчителство, предоставено по силата на договор за предоставяне на поръчителство по Кредита, сключен между Кредитополучателя и одобрено от ЮЛ юридическо лице („Поръчител“), което впоследствие е сключило с ЮЛ договор за поръчителство, по силата на който Поръчителят се задължава да отговаря солидарно с Кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на Кредитополучателя по Договора за Кредит.“ В същия ден на сключването на Договора - 19.06.2025 г. между ищцата А. М. и ЮЛ, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, е сключен Договор за предоставяне на поръчителство, наричан по-долу за краткост „Договор“. Съгласно посоченото в Договора ответното дружество се задължава да сключи договор с дружеството кредитор, по силата на който първото ще отговаря солидарно с ищцата за изпълнение на задълженията по Договора за кредит. Срещу това задължение, ищцата дължи възнаграждение на ЮЛ в размер на 239,36 лв., както и допълнително възнаграждение в размер на 239,36 лв. за всеки нов период на револвиране, следващ падежа на 03.07.2025 г. (т.

1 и 2 от раздел II от Приложение № 1 към Договора). Възнаграждението за поръчителството се дължи на датата на падежа на Договора за кредит.

Излагат се доводи, че действителната цел на Договора не е да обезпечи вземанията на кредитора по Договора за кредит, а да оскъпи по заобиколен начин Договора за кредит. При сключването на Договора ищцата не е имала право на избор и възможност за индивидуално договаряне, тъй като дружеството поръчител се одобрява от свързания с него кредитор. Така приходите, които ЮЛ формално реализира, сред които попадат и възнагражденията за предоставяне на гаранции и поръчителства, в крайна сметка биват разпределени като печалба ЮЛ в качеството му на едноличен собственик на капитала на ответното дружество.Поддържа се, че дължимото съгласно Договора възнаграждение за поръчителство представлява едно скрито, очаквано и известно за дружеството кредитор възнаграждение, което оскъпява предоставения заем. Поради това размерът на това възнаграждение е следвало да бъде включен към общия разход по кредита за потребителя по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и съответно в годишния процент на разходите, посочен в Договора за кредит. §. 13. Невключването на тази сума в годишния процент на разходите цели въвеждане на потребителя в заблуждение относно действителните и значително завишени разходи по заема. При това положение посоченият в Договора за кредит годишен процент на разходите не може да послужи за преценка на икономическите последици от сключването на Договора, каквото е съответното му законово предназначение. §. 14. В тази връзка считаме, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – не е посочен годишния процент на разходите, от което следва, че приложение намира и разпоредбата на чл. 22 ЗПК, което води до недействителност на Договора за кредит, което 2 влече след себе си и недействителност на Договора като акцесорно правоотношение.

Твърди се и, че договорът е нищожен, като сключен в противоречие с добрите нрави. Това е така, тъй като срещу задължението за заплащане на възнаграждение ищецът не получава нищо в замяна. Обезпечение на своето вземане получава кредиторът по Договора за кредит, който е поставил изискване за сключване на подобен договор като условие за от[1]пускането на паричния заем. Ищцата е поставена в положение, при което е принудена от икономически по-силната страна да сключи договор с ответното дружество, което лице е посочено и одобрено от кредитора по договора за заем. Ответното дружество се е възползвало от по-неблагоприятното положение на другата страна, като е било наясно за условията на договора за заем, видно от текста на сключения с ищцата Договор.

Представени са писмени доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК ЮЛ е депозирало отговор на исковата молба. Не се спори, че е че е сключен Договор за потребителски кредит № 3199523/19.06.2025 г. между „ЮЛ:

/кредитодател/ и А. И. М. /кредитополучател/, както и че във връзка с обезпечаването на задълженията на ищеца – кредитополучател по договора за кредит е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 19.06.2025 г. между ищеца, в качеството му на потребител и ответника. Размерът на главницата по договора за кредит възлиза на 1500,00 лв. с период на револвиране от 15 дни и с падеж 03/07/2025 г., при фиксиран ГЛП от 49,75 % и ГПР от 64,32 %.

Не се оспорва и че съгласно р. 4, чл. 8, ал. 4, т. 2 от договора за предоставяне на поръчителство ищецът е погасявал дължимите суми към ЮЛ по сметка на ЮЛ, което е приемало плащанията от името и за сметка на ответника.

Излагат се доводи, че обезпечението, в това число предоставянето на поръчител в лицето на ЮЛ е единствено възможност, но не и задължение за кредитополучателя, съответно възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР. Излагат се доводи, че е сключването на договор за предоставяне на поръчителство не може да бъде квалифицирано и като „заблуждаваща търговска практика.Сочи се, че наличието на свързаност между ЮЛ и ЮЛ само по себе си не води до нищожност на договора за предоставяне на поръчителство.

ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. чл. 124., ал.1 от ГПК във вр. чл. 26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД/ във вр чл. 19, ал. 3 ЗПК и чл. 22 ЗПК/, а при условията на евентуалност чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както следва:

ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване, че между ищеца и ЮЛ е сключен Договор за потребителски кредит № 3199523/19.06.2025 г, и между ищеца и ЮЛ е сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който ЮЛ се е задължило да гарантира като поръчител задължението на ищеца по договор за кредит № 3199523.

3

УКАЗВА на страните, че съдът служебно следи за неравноправни клаузи в потребителския договор по смисъла на чл.143 от ЗЗП и на основание чл. 7, ал. 3 ГПК.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства като допустими, необходими и относими по делото, тъй като се отнасят до релевантни за спора факти.

НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.

УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок, същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4