Решение № 86 от 29.01.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. П., 29.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаил Анг. Алексов при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Гражданско дело № 20211720102547 по описа за 2021 година

Производството по делото e образувано по искова молба подадена от М. А. Й. с ЕГН: **********, с адрес: гр.П., ул. „*****” № 17 и А. Г. Ц. с ЕГН: **********, адрес: гр.П., ул. „*****” № 17 срещу „ГОГИ – 2015” ЕООД, с адрес на управление: гр. П., ул.

„Рашко Димитров” бл.89, вх.Г, ап.73, представлявано от Г.Б.Б. с искане ответникът да бъде осъден да преустанови нарушението на правата на собственост и ползване на ищците, в това число да премахне и демонтира незаконния си търговски обект - кафе-аперитив, находящ се в сграда с идентификатор ***** и да не допуска разполагане на маси и столове в собствения си двор, които обекти незаконно се експлоатират като кафе-аперитив, ресторант, бар, кръчма и обект за масов достъп на хора за консумация на алкохол, както и ответникът да бъде осъден да се въздържа от ползването на имота и обектите си като кафе-аперитив, ресторант, бар, кръчма и обект за масов достъп на хора за консумация на алкохол, като зачита правото на ползване и правото на собственост на ищците. Претендират разноски.

Съдът намира, че в случая правната квалификация на иска е по чл. 109 от Закона за собствеността.

В исковата молба ищците твърдят че са ползвател и собственик на поземлен имот с идентификатор **** и изградената в него жилищна сграда ****.1. С действията в процесния имот **** и експлоатирания от ответника обект с предназначение „кафе-аперитив“, с административен адрес: гр. П., ул. „**** /съседен на ищците имот/, се накърнява спокойното и необезпокоявано ползване на собствеността на ищците, като за тях е налице правен интерес от премахване на незаконното „кафе-аперитив“ /ресторант, бар, кръчма/ от съседния имот и осъждане на ответника да се въздържа от последващо увреждане на 1 правата им. Твърди се, че повече от четири години преди подаване на молбата системно и най-вече всеки сезон /пролет, лято, есен/, в който може да се работи с маси на открито, ответникът извършва постоянно и системно нарушение на спокойното и необезпокоявано право на собственост и ползване, като ответникът е инициирал, допуснал и извършил без съгласие на ищците незаконно строителство и промяна на предназначението на собствения си недвижим имот. Твърди се, че за сградата липсват строителни книжа, експлоатацията й създава невъобразим шум, замърсяване на граничните части към имота на ищците и ненормално за живеене, отдих и почивка състояние. Направено е искане, на основание чл.

17 от ГПК, съдът да извърши инцидентен контрол за законосъобразност на всички административни актове, които са свързани с изграждането и експлоатацията на съседния собствен на ответника обект - ресторант /бар/кръчма, кафе аперитив/, с идентификатор *****.

Ответникът, в законноустановения срок не е депозирал отговор.

В съдебно заседание ищеца, чрез процесуалния си представител подържа депозираната искова претенция.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Ищецът А. Г. Ц. е собственик на ½ ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор **** по КККР на гр.П., одобрени със Заповед № 18-91 от 13.10.2008 г., с площ на имота 340 кв.м., с адрес на имота: гр. П., ул. „*****” № 17, заедно с целия ВТОРИ ЕТАЖ и с 1/2 ид.ч. от СУТЕРЕНА, от общите части на сградата и от правото на строеж на масивната жилищна сграда, състояща се от сутерен и два етажа – сграда с идентификатор ****.1, като дарителката и ищца М. А. Й. си запазва вещното право на ползуване върху недвижимия имот, съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазено вещно право на ползуване № 86, том I, рег. № 1894, дело № 80 от 2019 г.

Съгласно изготвеното и прието заключение на вещо лице инж. Е. В. А., което съдът кредитира като компетентно изготвено между поземления имот на ответника с идентификатор **** и поземлен имот с идентификатор **** на ищците е изградена масивна ограда от бетонни блокчета и стоманобетонни колони, за която е издадено разрешение за строеж, дадена е строителна линия и ниво от лицензиран геодезист. Строежа на оградата е изпълнен по вътрешната регулационна линия над нивото на прилежащия терен, като е разположен изцяло в имота на възложителя.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.109 ЗС, за осъждане на ответника да преустанови действията си, с които препятства упражняването правото на ползване и правото на собственост на ищците, като премахне и демонтира незаконния си търговски обект - сграда с идентификатор ***** и преустанови ползването му като търговски обект кафе-аперитив, и да не допуска разполагане на маси и столове в собствения си двор, които 2 обекти незаконно се експлоатират като кафе-аперитив, ресторант, бар, кръчма и обект за масов достъп на хора за консумация на алкохол, както и ответникът да бъде осъден да се въздържа от ползването на имота и обектите си като кафе-аперитив, ресторант, бар, кръчма и обект за масов достъп на хора за консумация на алкохол.

За основателността на предявения иск по чл. 109 ЗС, в доказателствена тежест на ищците е да установят по делото при условията на пълно и главно доказване, правото си на собственост върху имота, както и че ответникът извършва неоснователни действия разполагане на маси и столове в собствения си двор, които обекти незаконно се експлоатират като кафе-аперитив, ресторант, бар, кръчма и обект за масов достъп на хора за консумация на алкохол, в резултат на което създава неправомерно положение, с което обективно създава пречки за спокойното упражняване на правото на ползване и правото на собственост на ищците.

Съдът намира за доказан първия елемент от фактическия състав на предявения иск по чл.109 ЗС, а именно, че ищците се легитимират като собственик и ползвател на ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ****, находящ се в гр. П., ул.„*****” № 17, ведно с построената в имота сграда с идентификатор ****.1. В случая настоящия съдебен състав приема, че по делото не е доказана втората от посочените предпоставки от фактическия състав на нормата на чл.109 ЗС, ищците не успяха да установят по делото, че съществуват пречки за служене с имота, по-големи от обичайните съгласно чл.50 ЗС, които да се дължат на неоснователните действия на ответника.

В задължителната за съдилищата практика на ВКС – т.3 от Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. дело № 4 от 2015 г. на ОСГК на ВКС, се приема, че искът по чл.109 ЗС е основателен и следва да се уважи, когато са налице кумулативно двата елемента: ответникът да е извършил неоснователно действие или поддържане на неправомерно състояние и това действие на ответника да създава на ищеца пречки за упражняване правото му на собственост в пълен обем, респ. за ползването на собствената вещ по предназначение.

За да обосноват настоящото си искане към съда, ищците въвеждат две твърдения: упражняване на търговска дейност в процесната сграда като кафе-аперитив, ресторант (бар, кръчма), която създава условия за събиране и масов достъп на трети лица, вдигащи наднормен шум в района на дома им, денонощни викове и крясъци на пияни клиенти на ответника и на постоянен стрес, като не могат да ползват спокойно имота си, както и незаконно строителство, преустройство и експлоатация на съседния процесен обект като кафе-аперитив, ресторант, бар или кръчма не се основава на надлежни, валидни и законосъобразни административни актове, като строителството и ползването на съседните обекти противоречи на Закона и на устройствения план, към момента на съответните актове по строителството и нарушава правата на съседните собственици и ползватели. Иска се от съда да извърши инцидентен контрол за законосъобразност на всички административни актове, които са свързани с изграждането и експлоатацията на съседния собствен на ответника обект – ресторант (бар, кръчма, кафе-аперитив) с идентификатор *****. Само по себе си твърдението на ищците за незаконосъобразно проведена процедура по узаконяване, 3 респ. въвеждане в експлоатация на процесната търговска сграда, не представлява обстоятелство годно да доведе до извод за основателност на предявения негаторен иск.

Когато чрез искът по чл.109 ЗС се цели защита правото на собственост, накърнено чрез незаконно строителство на регулационната линия или на недопустимо от нея разстояние, ищецът не следва да доказва как и с какво строителство ограничава правата му на собственост, но следва да изложи твърдения в тази насока в исковата молба с оглед преценка дали твърдяното накърнение е пряко свързано с нарушеното от ответника ограничение в благоутройствена правна норма, дали отправеното искане съответства на нарушението и с оглед правото на защита на ответника , в чиято тежест е да установи, че липсва твърдяното от ищеца увреждане на правата му. Наличието на това съответствие се преценява с оглед твърденията в исковата молба как действията на ответника или създаденото от него състояние накърняват правата на ищците, като в тежест на ответника е да установи, че не е налице твърдяното накърняване (така Решение № 430 от 27.10.2010 г. на ВКС по гр. дело№ 312/2010 г., II ГО, ГК). В настоящия случай не са въведени каквито и да било твърдения от страна на ищците по какъв начин сам по себе си фактът на построяването на процесната сграда накърнява или застрашава упражняването на правото им на собственост върху съседния на застроения ответника УПИ. Сочат, че действията на ответника свързани с упражняваната от него дейност, като стопанисващ търговски обект. В този смисъл искането за осъществяване на инцидентен съдебен контрол на административните актове издадени при осъществената процедура по узаконяване на обекта е неотносимо, доколкото за уважаване на предявения иск (съобразно въведените като предмет на делото от страна на ищците основания) не е достатъчно да бъде доказвано дали даден строеж е изграден с или без издадени строителни книжа, а следва да бъде установено дали извършваната търговска дейност пречи на упражняване правото на собственост на ищците. Предвид вида на търсената защита, искът по чл.109 ЗС защитава правото на собственост, и наличието на незаконен строеж не е достатъчно, за да бъде уважен искът, ако строежът не рефлектира върху упражняване на правото на собственост, респективно строеж, за който са издадени строителни книжа, може да представлява такова действие, с което се пречи на нормалното упражняване правото на собственост. За уважаването на иска е необходимо да бъде проведено доказване, че изградените постройки обективно препятстват упражняването право на собственост (в този смисъл Решение № 23/09.04.2014 г. по гр. дело № 5465/2013 г. по описа на ВКС, II Г.О.). Неоснователното действие не зависи само от това дали има позитивна административна санкция или не, когато се касае до наличие на разрешителен режим за извършване на определени действия /строеж, реконструкция и др./, а това дали обективно създава пречки за нормалното ползване на имота, собственост на ищеца по иска по чл.109 ЗС. Когато правото на собственост се ограничава по силата на едно установено извън волята на собственика фактическо положение, то за да се осъди ответникът по иска по чл.109 ЗС да преустанови това фактическо въздействие, следва да се изложат онези обстоятелства, които сочат как се ограничава упражняването на собственост (така Решение № 23 от 09.04.2014 г. на ВКС по гр. дело № 5465/2013 г., II Г.О., ГК). В същия смисъл е и практиката на ЕСПЧ, според, която самият факт, че ремонтите, извършени от 4 съседите на жалбоподателите са били незаконни, не е достатъчно основание да се твърди, че правата на жалбоподателите са засегнати (виж. Фрупела с/у П., № 62101/, 18-ти март 2008 г.). Съдът по-скоро следва да разгледа, въз основа на всички материали по делото, дали твърдените нарушения са достатъчно сериозни, за да окажат неблагоприятно влияние върху нормалното ползване от страна на жалбоподателите на техните жилища, както и върху качеството на техния личен живот и живота на техните семейства (виж Г. и други срещу Б., № 18324/04, 29-ти септември 2009 г. ). В настоящия случай от събраните по делото доказателства не е проведено пълно и главно доказване, че чрез приетите от страна на ответника действия се нарушава възможността на ищците да ползват своя имот по преназначение. Не се установява по делото, че в резултат на експлоатацията на самия търговски обект се генерират недопустими нива на шум, замърсяване, мирис и пр. Освен това, всички такива смущения по правило може да се ограничат до работното време. При посещението на вещото лице в имота на ответника маси и столове за обслужване на клиенти е нямало.