Определение № 39854 от 02.10.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39854 гр. София, 02.10.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20221110132935 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по искане на ответника А. Б. С., чрез адвокат Д. С., обективирано в подадената от него въззивна жалба срещу Решение № 6863/02.05.2023 г. по настоящото дело, за изменение на постановеното решение в частта за разноските /съображения, изложени на л. 27 от жалбата/.

Ответникът развива аргументи за неправилност на първоинстанционния акт в частта за разноските, като поддържа, че в полза на ищеца не е следвало да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение. Счита, че е налице положителна дискриминация в полза на търговски дружества с юрисконсулти спрямо търговски дружества, които се представляват от управителите си с юридическо образование. Изтъква, че за да се присъдят разноски в полза на ищцовото дружество, те следва да представляват реално извършен разход, какъвто в случая не е сторен. Навежда съображения за недължимост на присъдените разноски за СТЕ и ССчЕ, при доводи, че изслушването на последните е било недопустимо и безпредметно по част от поставените въпроси.

В срока по чл. 248, ал. 3 ГПК насрещната страна не изразява становище по искането за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

Софийски районен съд, въз основа на изложените в искането по чл. 248 ГПК доводи и съобразно приложените по делото доказателства, намира следното:

Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена в срок и от лице, което е легитимирано да иска изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските. Доколкото ответникът е релевирал оплаквания за неправилност на решението в частта относно присъдените в полза на ищеца разноски, то допустимостта на искането по чл. 248, ал. 1 ГПК не е обусловена от представяне на списък по чл. 80 ГПК. Поради изложеното, молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е процесуално допустима

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

По подробно изложени в решението мотиви, които настоящият съдебен състав намира за ненужно да преповтаря и към които препраща, съдът е приел, че с оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 777,03 лв., в т. ч. платените държавна такса, депозит за СТЕ и ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК в минимален размер.

Във връзка с конкретните доводи на молителя, съдът следа да допълни следното:

На първо място, нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване, като съгласно същата в полза на ЮЛ се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Необходимо и достатъчно условие за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на страната, получила благоприятен правен резултат от развилото се съдебно производство, е осъществяването на процесуално представителство от юрисконсулт с надлежна представителна власт, каквото в случая безспорно е осъществено. В съответствие с посочената процесуална норма и с оглед изхода на делото съдът е присъдил юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца, като отчитайки правната и фактически сложност на делото, е определил такова в минимален размер.

На второ място, що се касае до възраженията на ответната страна в частта относно 1 присъдените разноски за заплатен депозит за СТЕ и ССчЕ, съдът намира същите за неоснователни, доколкото по делото са допуснати, изготвени и приети експертни заключения, послужили на съдебния състав за решаване на правния спор, с който е сезиран. Несъгласието на молителя с изводите на вещите лица, начина на изготвяне на СТЕ и ССчЕ и твърдяната от него липса на необходимост на допускането и изслушването на експертните заключения не може да обуслови недължимост на сторените от ищеца разноски съобразно уважената част от исковете Така мотивиран, съдът намира молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за неоснователна, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. Б. С., обективирано във въззивна жалба вх. № 154076/01.06.2023 г., за изменение на Решение № 6863/02.05.2023 г. по гр. д. № 32935/2022 г. на СРС, 29 състав, в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2