Решение № 20 от 09.01.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Варна, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело № 20243100502140 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба вх.№67451/22.08.2024г., подадена от А. И. К., чрез адв. Д. срещу решение №2985/06.08.24г., постановено по гр.д.№8524/23г. на ВРС, с което са отхвърлени предявения от ищцата / сега въззивник/ осъдителните искове срещу „Емералд травел България" ООД, ЕИК 130161302 за сумата от 882,62 лв. (осемстотин осемдесет и два лева и шестдесет и две стотинки), представляваща обезщетение за неизпълнен договор за туристически пакет № EE152718, настъпило по причина на неизпълнение на доставчик на туристически услуги за хотел DJERBA AQUA RESORT 4*, по осигуряване безопасното придвижване при почистване на пода на хотела, които вреди са измерими с половината от стойността на заплатения туристически пакет и сума в размер на 1000,00 лв. (хиляда лева) - обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания от фрактура на голяма пръст на долен ляв крайник, ведно със законната лихва от предявяване на иска -03.07.2023г. до окончателното издължаване на сумите, на основание. чл. 90, ал. 1 и чл. 91, ал.

2 ЗТ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

В жалбата въззивникът е навел оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Твърди се, че по делото са установени всички материални предпоставки за уважаване на иска. В производството безспорно е доказано, че в периода 10.05.-13.05.2025г. ищцата не е ползвала в цялост 1 услугите по закупения туристически пакет поради инцидент и последващо поведение на служители на доставчика на услугата, изразяващо в неосигуряване на подходящо за състоянието на страната настаняване, и на храна. Оспорва изводите на първата инстанция за това, че ищцата не уведомила за инцидента застрахователя по застраховка „Помощ при пътуване в чужбина“. Оспорва и становището на ВРС за наличие на противоречие в доказателствения материал по дело относно мястото на инцидента. Не споделя и изводите, че служителите на хотела са изпълнили задълженията си по обезопасяване на мястото за почивка. Акцентира, че не е отчетено от съда обстоятелството, че поставените в хотела обезопасителни ленти са изключително изхабени и служат единствено за означение за края на съответното стъпало, а не за преодоляване на подхлъзвания. Поставената предупредителна табела “Внимание мокър под“ не е била указателна за конкретен участък. Сочи, неправилно съдът е отказал да даде вяра на показанията на водения от ищцата свидетел. В случая неговите показания са непротиворечиви както вътрешно, така и с останалия материал по делото. Въз основа на изложеното настоява за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се уважи предявения иск.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна “Емералд Травел” ООД, чрез адв. Д. депозира писмен отговор. Счита, че неправилно в жалбата насрещната страна е очертала предмет на спора. Предметът на спора, вкл. пред въззивната инстанция, се състои единствено в това дали е налице неизпълнение на задълженията на туроператора, представляващо несъответствие на предоставените туристически услуги с договорените, съответно наличие е неизпълнение, което да е в причинна връзка с вредите.

Подкрепя изводите на съда относно значението на пропуска на ищеца да уведоми застрахователя. Счита, че ищецът не е успял да докаже, че не е получил договорената услуга. Въз основа на изложеното настоява за потвърждаване на решението.

В съдебно заседание пред въззивния съд страните, чрез процесуалните си представители, поддържат становищата си. Претендират разноски.

Въззивникът представя писмени бележки, в които доразвива правните си доводи по спора.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа страна следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Варненският районен съд е бил сезиран с обективно комулативно съединени искове, предявени от А. И. К. срещу „Емералд травел България" ООД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 882,62 лв. от липсата на съответствие на предложения туристически пакет с 2 договора, измерими с цената на закупения туристически пакет и сумата от 1000,00 лв. -обезщетение за неимуществени вреди от получена фрактура на големия пръст на десния крак по време на ползване на туристическия пакет и съпровождащите я болки и страдания, в резултат на неизпълнение на задълженията на служителите на доставчика на туристическата услуга, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното издължаване на сумите.

Не е било спорно между страните пред първата инстанция, че между тях е възникнало валидно облигационно отношение по Договор за туристически пакет № ЕЕ152718, включващ предоставяне на туристически услуги – пътуване от София до остров Джерба, Република Тунис и настаняване в DJERBA AQUA RESORT 4* за периода от 6.05.2023 г. до 13.05.2023 г. Не било още спорно, че уговорената и заплатена от ищцата цена за пакетната туристическа услуга за двама души възлиза на 1686,47 лева.

В исковата молба се поддържа, че на 10.05.2023 г., придвижвайки се от хотелската си стая към рецепцията на хотела, ищцата се е подхлъзнала върху мокрия под е паднала на стълбите. Върху покрият под не са били поставени обезопасителни или указателни табели. Видимостта в участъка на стълбите била ограничена. В резултат на падането А. получила фрактура на големия пръст на левия крак. Позовава се на настъпили болки от травматичните увреждания в резултат на инцидента, както на провалена почивка.

Наложило се ищцата да направи разходи за медицинско лечение.

До края на престоя си в хотела се наложило ищцата да остане в стаята си. Тъй като стаята била разположена на третия етаж в хотела, който не разполагал с асансьор, ищцата не могла да се храни в ресторанта на хотела и да ползва другите му услуги. Налагало се съпругът й да закупува храната, която да носи в стаята, тъй като им било отказано изнасянето на храна от ресторанта. Сочи, че в резултат на инцидента не могла да ползва адекватно услугите, включени в пакета.

Ответникът своевременно е навел следните възражения :

Противопоставя изключване на отговорността си по съображения, че ищцата е следвало да се обърне към застраховател за покриване на медицинските разходи. Позовава се, че процесният инцидент не е настъпил на посоченото от ищеца място, а именно на стълбите на хотела, а действително инцидентът е настъпил до басейна, както самата ищца е съобщила на рецепционистката и лекаря. Сочи, че фрактурата би могла да се получи и на друго място.

За настъпване на инцидента са допринесли действия на ищцата, която е следвало да предвиди по-голямата опасност от подхлъзване при ползването на чехли/джапанки при движение в хотела около басейна. Сочи, че на мястото на инцидента всички стъпала са маркирани с червени линии, служещи като знак за внимание, а служителите са използвали предупредителни табели

„Внимание, мокър под" винаги по време на почистване на пода.

Поддържа, че съгласно ЗТ ответният туроператор би отговарял само за 3 липса на съответствие между договорените условия на туристическия пакет и предложеното на туриста, а не са каквото и да било друго неизпълнение, дължащо се на доставчика на туристическата услуга. В случая туроператорът не е поел задължение да пази ищцата от злополуки. Съдействие туроператорът дължи само след изпадане на потребителя в затруднение, каквото съдействие е оказано от туроператора.

Настоява се за отхвърляне на иска.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Решението е валидно по критериите на Тълкувателно решение от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е допустимо, доколкото произнасянето на първоинстанционния съд съответства на заявени от пътуващо лице срещу туроператор претенции за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, претърпени в резултат на липсата на съответствие с договора за туристически пакет – чл. 91, ал. 2 от Закона за туризма. Оплакванията относно правилността на решението се свеждат до доводи за нарушение на материалния закон и за необоснованост. По тези оплаквания съставът на въззивния съд съобразява следното:

Разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от Закона за туризма урежда особен тип гаранционна отговорност на туроператора за изпълнението на туристическите услуги, когато изпълнението се осъществява от друг доставчик на услугата.

Разпоредбата, съдържаща се в глава седма, раздел II от закона е въведена в изпълнение на Директива (ЕС) 2015/2302, която цели да създаде условия за уреждане на отговорността на организаторите на пакетни туристически пътувания, така че да не се налага пътуващия да трябва да претендира отделно обезщетение от всички лица, осъществяващи отделно дейностите от съдържанието на пакета.

Обхватът на отговорността на туроператора се урежда от разпоредбата на чл. 91,ал. 2 и ал. 3 от ЗТ, според която туроператорът отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, претърпени в резултат на липсата на съответствие с договора за туристически пакет, освен ако вредите са настъпили от дейността на трето, несвързано с предоставянето на включените в договора за туристически пакет туристически услуги, и не може да се предвиди или да се предотврати.

4

От тази законодателна уредба съдът извежда, че туроператорът отговаря за предвидимите вреди от дейността на онези трети лица, които пряко или косвено е ангажирал за изпълнението на договора за туристическа услуга.

Извън специфичните правила, уреждащи гаранционната отговорност на туроператора за дейността на трети лица, относно останалите правила за гражданската отговорност намират приложение правилата на ЗЗД. Условието, че туроператорът отговаря за несъответствието между предоставената услуга и договореният пакет не предвижда нещо различно от общото правило на чл.

79, ал. 1 от ЗЗД, според което кредиторът отговаря за несъответствието между договорената и реално осъществената престация.

В разглеждания случай, между ответният туроператор и потребителя е налице облигационно отношение, чието основно съдържание включва задължение на предприятието да предостави пакетна услуга, включваща транспорт, настаняване и хранене за срока на договора.

Туристическият пакет по смисъла на легалното определение по т.67 от ЗД на ЗТ представлява комбинация от различни видове туристически услуги за целите на едно и също пътуване или ваканция на туристите. От легалното определение за „турист“ по т. 1 от ДП на ЗТ може да се изведе, че целта на предоставяне на туристическата услуга е задоволяването на определен нематериален интерес на пътуващия, свързан с отдих, спорт, лечебни процедури и други. Този интерес би могъл да се задоволи само при обезпечаване на съответни условия, вкл. такива за безопасност. Отдихът и положителните преживявания са възможни само ако пътуващият се чувства сигурен за по- съществени нематериални ценности като неговите живот и здраве. Следователно не може да се приеме, че туроператорът не носи отговорност за обезпечаване на безопасни условия в местата за настаняване, съответно за вредите, настъпили в резултата на липсата им. Подобно задължение е иманентно, вътрешно присъщо на договорната връзка с туроператора, който и по изложените вече съображения отговаря за дейността на други лица, които ангажира пряко или косвено с дейности по договора.