Решение № 948 от 27.08.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 948 гр. София, 27.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20231000502676 по описа за 2023 година

Със съдебно решение №3836 от 13.07.2023г., постановено по гр.д.№ 1172/2023г. по описа на СГС, І-во ГО, 18-и с-в, е осъдено дружеството ЗК „ЛЕВ ИНС” АД да заплати на Т. С. А. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ с умата от 12 000 лева, съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди (болки и страдания от травматични увреждания), от ПТП, настъпило на 28.02.2022г., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение от 28.03.2022г. до окончателното изплащане, като искът за разликата до пълния предявен размер от 26 000 лева е отхвърлен като неоснователен.

Постъпила е въззивна жалба от В. С. З., трето лице помагач по делото на ответника, с която се обжалва съдебно решение № 3836 от 13.07.2023г., постановено по гр.д.№ 1172/2023г. по описа на СГС, І-во ГО, 18-и с-в в частта, в която е уважен предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП, изцяло.

Изложени са съображения, че съдебното решение в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния закон и при допуснати процесуални нарушения. Сочи се, че определеният размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди не съответства на критерия за справедливост, установен в нормата на чл.52 от ЗЗД, и е силно завишен, тъй като първоинстанционният съд при определяне 1 на размера на присъденото обезщетение не е отчел обстоятелството, че здравето на ищеца е напълно възстановено, без да бъде провеждано следболнично лечение или физиотерапия. Твърди, че неправилно са съобразени от първоинстанциониня съд степента и интензивността на претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период, характера и вида на уврежданията.

Твърди, че неправилно са кредитирани показанията на свид. Н.А-А.А, съпруга на ищеца, при несъобразяване на разп. на чл.172 от ГПК.

По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени съдебно решение № 3836 от 13.07.2023г., постановено по гр.д.№ 1172/2023г. по описа на СГС, І-во ГО, 18-и с-в, в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди ведно със следващата се законна лихва.

Въззиваемата страна Т. С. А. депозира писмен отговор по подадената въззивна жалба от В. С. З.. Оспорва жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски за въззивната инстанция, съставляващи адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38 от ЗА. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемата страна ЗК ”ЛЕВ ИНС” АД депозира писмен отговор по подадената въззивна жалба от В. С. З.. Оспорва жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски за въззивната инстанция, съставляващи юристконсултско възнаграждение. Представя списък по чл.80 от ГПК.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правно страна следното:

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по 2 валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание) и е допустимо.

Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателите досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество

НЕОСНОВАТЕЛНА. въззивната жалба на

В.

С.

З. е

С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка "гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно обезпечителна. В процесния случай предявеният пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се явява основателен доколкото в процеса са доказани всички кумулативни елементи на сложния фактически състав на посочената правна норма.

Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че са налице предпоставките за уважаване на заявената искова претенция.

Следва да се отбележи, че за да се ангажира отговорността на дружеството-въззивник е необходимо да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования при него водач на МПС, включващ кумулативно следните елементи: противоправно деяние, довело до увреда на ищцата, от което тя търпи болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинно-следствена връзка между деянието и настъпилата увреда и наличието на валидно застрахователно правоотношение.

Вината се предполага съгл. презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД.

В конкретния случай по делото не е спорно обстоятелството, а същото се доказва и от справка в ИЦ на ГФ, че към датата на процесното ПТП ЗК „ЛЕВ ИНС ”

АД е застраховател по задължителната застраховка

„Гражданска отговорност” на водачите на МПС относно лек автомобил 3

„Мерцедес С 320” с ДК № ********.

Ищецът е получил физиолигични увреди на здравето си като водач на лек автомобил „Киа Сиид“ с ДК № ******** при ПТП, настъпило на 28.02.2022г. в гр.София, изразяващи се в мозъчно сътресение, контузия на главата челно вляво, контузия на лявата половина на гръдния кош, травма на нервни коренчета в гръден отдел. Ищецът е търпял по-интензивни болки и страдания за период от около 30 дни, по-умерени – за период от около 4 месеца.

Тези обстоятелства се доказват и от събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства- показания на свид.М. Н.А-А.А, съпруга на ищеца, чиито показания съдът кредитира изцяло, като съобразява и разп. на чл.172 от ГПК.

Видно от заключението на приетата в първоинстанционното производство САТЕ, неоспорено от страните по делото, което настоящата инстанция изцяло кредитира като компетентно и безпристрастно дадено ПТП е настъпило при удар между два леки автомобила - „Киа Сиид““, управляван от ищеца, спрял в платното за насрещно движения на кръстовището с кръгово движение на пл.“сточна гара“ и „Мерцедес С 320“, управляван от В. З., движейки се в насрещното платно с несъобразена скорост, под влиянието на алкохолно опиянение от 1,09 промила, преминава през метален парапет отляво, навлиза в насрещното движение и удря спрелия автомобил. Ударът е настъпил в лявата част на лек автомобил „Киа Сиид“. Този механизъм на ПТП се доказва от представените по делото писмени доказателства- КП за ПТП, от заключението на приетата по делото САТЕ.Този механизъм на ПТП не е спорен между страните.

Предвид приетия за доказан механизъм на ПТП настоящият съдебен състава намира, че се доказва по безспорен начин изцяло и единствено вината на водача на лек автомобил „Мерцедес С 320“, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответното дружество.

В тежест на въззивника-ищец пред първоинстанционния съд, е да докаже изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени средства, което в случая е сторено.

Спорни са между страните твърдените от ищеца, получени увреди на здравето от процесното ПТП, както и тяхното отражение върху общото му здравословно и физиологично състояние за определен период от време.

4

Оплакванията във въззивната жалба досежно размера на присъденото застрахователно обезщетение, основани на оспорените, посочени по-горе факти, решаващият състав намира за неоснователни.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза, което настоящият съдебен състав кредитира като обективно и компетентно изготвено, неоспорено от страните в хода на съдебното производство, в т.ч. и от третото лице-помагач и жалбоподател в настоящата инстанция, се установяват по категоричен начин причинените на ищеца травматични увреждания, получени от него в резултат на процесното ПТП, изразяващи се в мозъчно сътресение, без загуба на съзнание, контузия на главата челно вляво, контузия на лявата половина на гръдния кош, травма на нервни коренчета в гръден отдел.

Настоящият съдебен състав намира, че не се доказва по делото твърдения от ищеца по-продължителен период от време, през който е търпял болки и страдания, и е бил в невъзможност да се обслужва сам.

Първоинстанционният съд при съобразяване с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД е определил справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Настоящият съдебен състав отчита вида и характера на уврежданията на ищеца, продължителността и интензивността на претърпените от него болки и страдания, свързани с процеса на възстановяване, приключил за срок до 4 месеца, съобразява обстоятелството, че ищецът е получил травматична увреда на нервни коренчета и междуребрени нерви в лявата част на гръбначния стълб, в областта на гръдния кош и гърба, изискващ попродължително лечение от около 4 месеца и водещ до евентуални спорадични леки болки и за в бъдеще. Ищецът е претърпял и лекостепенна мозъчна травма, без загуба на съзнание. Първоначално е бил прегледан във ВМА, в рамките на същия ден е прегледан повторно в УМБАЛ „Св.Ана“, констатирани са новонастъпили симптоми, налагащи болнично лечение.

Претърпените травми от ищеца са наложили тридневно болнично лечение, такова е било проведено в болница „Св.Ана“ , ищецът е изписан в добро общо състояния, след изписването на ищеца не е бил препоръчан и траен постелен режим от 30 дни и общи обезболяващи медикаменти. Не се е налагало специфично следболнично лечение. Не е провеждана рехабилитация.

5

Тези факти и обстоятелства, настоящият съдебен състав приема за доказани, както предвид представените писмени доказателства, неоспорени от страните, съставляващи медицинска документация, така и предвид заключението на СМЕ.

Настоящият съдебен състав, намира че размерът на определеното от първоинстанционния съд обезщетение отговоря на обществения критерий за справедливост и съдебната практика, вкл. и ППВС № 4/1968г., и че сумата от 12 000 лв., представлява справедливо обезщетение, с което се репарират пълен размер причинените на ищеца неимуществени вреди. При определяне на размера следва да се съобрази възрастта на ищеца, попродължителното му възстановяване от получената гръдна травма, търпените болки, страдания и дискомфорт през първите 20-30 дни.

Размерът на обезщетението е към своята средна граница, може да се приеме, че дори не надхвърля същата и не може да бъде занижаван.

Наведеното от жалбоподателя възражение за допусната незаконосъобразност от първоинстанционния съд при определяне на размера на обезщетението поради несъобразяване на факта, че не всички твърдени от ищеца увреди са получени от процесното ПТП, съдът намира за неоснователно. СМЕ дава категорично заключение,че всички твърдени от ищеца увреди и констатирани от вещото лице са в пряко причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

Настоящият съдебен състав не приема за доказани обстоятелствата, твърдяно от ищеца досежно завишения интензитет на търпените болки и страдания, както и досежно по-дългия период от време на търпян дискомфорт и невъзможност да се обслужва сам, които обстоятелства се твърдят и от свидетелката, негова съпруга, и които обстоятелства не се поддържат от СМЕ.

Това, обаче не означава, че ищецът не е претърпял твърдените контузии; напротив същите са установени с представените писмени доказателства, съставляващи медицински документи, но интензитета на болките и страдания е бил в значително по-ниска степен, съотв. негативните последици за ищеца за отшумели по-бързо и напълно. Този факт е съобразен при определяне размера на обезщетението.