Определение № 25668 от 15.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25668 гр. София, 15.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20251110142600 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по искова молба на "Главпроект - 07" ЕООД с ЕИК ХХХХХХ, представлявано от управителя, чрез адв. Стоян К. при САК, срещу "Главпроект 2006" ЕООД с ЕИК ХХХХХХ, с която е предявен положителен установителен иск по чл.422, вр. чл.415 от ГПК, вр. чл.51, ал.1 от ЗУЕС, за признаване в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца сумата в размер на 147,42 лв., представляваща припадащата се част на ответника от заплатени от ищеца суми за абонаментна поддържка на три асансьора, находящи се в сграда в режим на ЕС - административна сграда с адрес: гр. София, ул. "Александър Жендов" № 6 /високо тяло/, за периода 01.09.2023г. - 30.09.2023г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 от ГПК - 17.06.2024г. до окончателното изплащане на задължението, както и искане да му бъдат присъдени разноските в заповедното и в исковото производство.

Ищецът твърди, че е собственик на посочените в исковата молба, самостоятелни обекти, разположени в процесната сграда, ведно с 72,7 % ид. ч. от общите части на сградата, а ответникът - на оставащите 27,3% ид. ч. от общите части в сградата, както и посочените в исковата молба, самостоятелни обекти. Ищецът твърди, че за процесния период 01.09.2023г.

- 30.09.2023г., разходите за поддържка на асансьорите възлизали общо на 540 лв. бед ДДС, като разпределението на разходите било уредено в чл.21 от Правилника, приет на ОС на етажната собственост на сградата, проведено на 11.09.2016г., за което имало влязло в сила решение на съда по гр.д.№57710/2016г., по описа на 150 състав, с което били отхвърлени със сила на пресъдено нещо исковете за отмяната му по реда на чл.40 от ЗУЕС. С оглед на изложеното, ищецът подал заявление по реда на чл.410 от ГПК, като му била издадена заповед за изпълнение за сумата от 147, 42 лв., припадащи се на ответника разноски за исковия период, ведно с разноските по заповедното производство, като в срока по чл.415 от ГПК, същият подал възражение срещу издадената заповед, поради което ищецът предявява настоящия иск.

Ответникът, по реда и в срока по чл.131 от ГПК, е подал отговор на исковата молба.

1

Изложени са подробни съображения за недопустимост на предявения иск, тъй като се поддържа, че процесната етажна собственост, която ищецът твърди, че съществува за процесната сграда не съществува, поради това, че в сградата собственици на самостоятелни обекти са единствено ищецът и ответникът, поради което и попада в изключението, предвидено в разпоредбата на чл.3 от ЗУЕС, като не оспорва, че притежава посочените в ИМ, самостоятелни обекти, ведно с 27,3% ид. ч. от общите части в сградата, както и че ищецът притежава останалите 72,7 % ид. ч. В тази връзка сочи, че решенията, взети на ОС на етажната собственост, посочени в исковата молба са нищожни, като в производството по гр.д.№57710/2016г., по описа на 150 състав, съдът не се е произнесъл по тяхната действителност, тъй като не е имало изрично възражение в тази насока.

При условията на еветнтуалност, счита, че предявената искова претенция е неоснователна, тъй като за процесния период е бил лишен от достъп до притежаваните от него самостоятелни обекти в сградата, както и от общите части, в т.ч. бил лишен от достъп и до процесните асансьори, за установяване на дължимата сума, за чиято поддържка се предявява иска, поради виновното поведение на ищеца. Сочи се, че към 25.11.2015г., ищецът прекъснал водоподаването в процесната сграда и бил осъден с влязло в сила решение да го въстанови, което не сторил, като на практика ответникът се принудил да наеме помещение за офис в друга сграда срещу заплащане на месечна наемна цена. С договор за наем от 18.04.2016г., ответникът сключил договор за наем за сумата в размер на 360 евро с ДДС, който бил продължен с анекс през 2017г., а на 02.04.2018г. е подписан нов договор за наем , продължен с анекс от 31.03.2019г. Общо в периода 01.05.2016г. - 01.02.2020г. ответникът сочи, че поради обстоятелството, че ищецът виновно му е пречил да ползва собствените си самостоятелни обекти от сградата, както и общите части, в претърпял вреди в размер на 29 108, 27 лева, която сума моли, при условията на евентуалност, да бъде прихваната с претендираното от ищеца. Претендира и разноските по производството.

Предявен е иск с правно основание чл.422, вр. чл.415 от ГПК, вр. чл.51, ал.1 от ЗУЕС.

В доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно доказване, с оглед изричното оспорване от ответната страна, че процесната сграда - административна сграда с адрес: гр. София, ул. "Александър Жендов" № 6 /високо тяло/, е в режим на етажна собственост, респ. посочените решения, взети на ОС са декствителни и са породили своите правни последици, както и че процесната сума е заплатена в посочения в исковата молба, размер от ищеца.

В тежест на ответника е да установи основателността на възраженията си, че ищецът му е пречил да ползва по предназначение притежаваните от него самостоятелни обекти в сградата, както и от общите части, в т.ч. бил лишен от достъп и до процесните асансьори, за установяване на дължимата сума, за чиято поддържка се предявява иска, както и съществуването и изискуемостта на вземането си с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, в размер на 29 108, 27 лева, за периода 01.05.2016г. - 01.02.2020г., представляващо обезщетение за претърпени вреди от лишаване от ползването на притежаваните от него самостоятелни обекти в сградата, респ. размера на заплатения наем, изчислен по средни 2 пазарни цени, с което желае да бъде извършена съдебна компенсация.

По доказателствата.

Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за приемането им, като по тяхното доказателствено значение, съдът ще се произнесе с акта си по съществото на спора.

Искането на ищеца за присъдеиняване на ч.гр.д.№36662/2024г., по описа на СРС, 140 състав е неоснователно, доколкото същото вече е приложено към настоящото производство.

Искането на ответника за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпита на посочения в отговора на исковата молба, при режим на довеждане един свидетел не се явява необходимо, поради което следва да бъде оставено без уважение.

На основание чл.146, ал.2 от ГПК, съдът указва на ответника, че не сочи доказателства относно размера на вземането си с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, в размер на 29 108, 27 лева, за периода 01.05.2016г. - 01.02.2020г., с което желае да бъде извършена съдебна компенсация.

На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.10.2026г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото документите, приложени под опис към исковата молба и отговора на исковата молба.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за за събиране на гласни доказателствени средства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за прилагане на ч.гр.д.№36662/2024г., по описа на СРС, 140 състав.

УКАЗВА на ответника, на основание чл.146, ал.2 от ГПК, че не сочи доказателства относно размера на вземането си с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, в размер на 29 108, 27 лева, за периода 01.05.2016г. - 01.02.2020г., с което желае да бъде извършена съдебна компенсация.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца да се връчи и препис от писмения отговор.

3

Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4