Решение № 1296 от 11.11.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1558/2025
- Вид
- Решение № 1296
- Подписан
- 11.11.2025
- Състав
- Анелия Маркова, Величка Борилова, Зорница Гладилова
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- § 1, т. 3 · Закон за администрацията
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 39, ал. 1 · Конституция на Република България
РЕШЕНИЕ
№ 1296 гр. София, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове:
Величка Борилова
Зорница Гладилова при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело № 20251000501558 по описа за 2025 година взе предвид следното:
Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по въззивна жалба на И. А. К. от гр.***, чрез адв.Ю. Т. от САК, насочена против Решение 705/04.02.2025 г., постановено по гр.д. № 6970/2024 г. по описа на СГС, ГО, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от въззивника срещу А. С. Н. от гр.*** иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сума в размер на 35 000 лв., като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от изявления на ответника по време на проведена среща на 10.07.2023 г. в СБАЛАГ Майчин дом с министъра на здравеопазването, и на 06.07.2023г. в интервю в електронна медия ***.com, със заглавие: „Внесени са три сигнала до прокуратурата срещу *** на „Майчин дом“, ведно със законната лихва, считано от 06,07,2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
Във въззивната жалба се поддържа неправилност на атакувания съдебен акт поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства – най-вече гласните такива. Това нарушение довело до неточно установяване на релевантните за предмета на спора факти, а оттам и до неправилно приложение на материалния закон в нормата му на чл.45 ЗЗД, както и до необоснованост.
Като се навеждат конкретни доводи за всяко едно от оплакванията се иска от настоящата инстанция да отмени атакувания съдебен акт в неговата цялост и по съществото на спора постанови уважаване на предявения иск в пълен размер.
В отговора по въззивната жалба насрещната страна поддържа неоснователност на доводите, развити в нея и правилност на обжалваното решение.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение в неговата цялост и прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото 1 доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, както и задължителните указания на т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, приема следното:
Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът - ищец в първоинстанционното производство, е останал недоволен от решението на СГС в неговата цялост.
Това решение е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му власт, по редовно предявени искове, в съответната писмена форма и е подписано.
При преценка на оплакванията за неговата неправилност във връзка с въведените оплаквания във въззивната жалба, решаващият състав приема следното:
СГС е бил сезиран с предявени осъдителни искове с правно основание чл.45 ЗЗД от И.
А. К. срещу А. С. Н..
Твърдяло се е в исковата молба, че ищецът е лекар със специалност „Акушерство и гинекология“, ползващ с добър професионален авторитет, като от м.април 2017 г. до настоящия момент същият изпълнявал длъжността Изпълнителен директор на СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД.
Твърдяло се е и че на 10.07.2023 г., около 08:30 часа, в зала „Аула“ на болница „Майчин дом“, се състояла среща между Министъра на здравеопазването към момента и медицинският екип на болницата.
По време на срещата ответникът А. Н. в продължение на 40 минути пред екипа на болницата, по груб и унизителен начин нападнал ищеца, чрез използването на обидни изрази и клеветнически твърдения - нарекъл го „Феодал, корумпиран олигарх, който източва здравната каса“, а управлението му характеризирал като „мафиотско“ и „некадърно“.
Чрез използване на посочените думи и изрази ответникът представил ищеца като човек, който експлоатира труда на подчинените му /феодал/, който извършвал престъпления и приема материални облаги, за да послужи на някого или да извърши нещо въз основа на служебното си положение /корумпиран олигарх/, а като цяло последният израз носел негативно звучене, доколкото се приема, че имуществото на олигарсите е придобито по незаконен начин.
С израза си „източва здравната каса“ ответникът по същество обвинил ищеца в кражба на парични средства от здравната каса, а с характеризиране на управлението като „мафиотско“ внушил, че то не се подчинява на закона и се осъществява от лица, принадлежащи към група, занимаваща се с незаконни дела, свързани с преследване на лични користни цели.
Непосредствено след приключване на срещата ответникът, в разговор с други служители на болницата целенасочено внушавал, че след като ищецът бъде отстранен от длъжност „непослушни служители“ ще бъдат отстранени, а клиниките и звената на болницата ще бъдат напълно реорганизирани.
Поведението му по същество представлявало заплаха към определени лица със загубата на работните им места.
Твърдяло се е твърденията на ответника за напускане на служители, поради „некадърното“ управление на болницата, не отговаряли на истината.
Целенасочената кампания на ответника и неговото обкръжение срещу ищеца продължила и в национална медия, чрез която публично и пред неограничена аудитория, ответникът разпространявал неверни и изопачени данни във връзка с начина на управление на болницата и финансовото й състояние.
На 06.07.2023 г. на интернет страницата ***.com бил публикуван материал, озаглавен „Внесени са три сигнала до прокуратурата срещу *** на „Майчин дом“, в който се съдържало интервю с ответника.
2
В последното били изнесени твърдения, че „За последните 6 години управление на настоящото ръководство бяха съкратени 6 клиники и сектори в Майчин дом, тоест 2 клиники по патология на бременността, интензивен сектор за бременни пациентки“, в това число и клиника по инвитро лечение.
Поддържано е, че трите клиники с дейност „патологична бременност“ били обединени в една, поради много ниски медико-статистически показатели, с решение на Съвета на директорите и на Министерство на здравеопазването.
Поддържано е да са клеветнически твърденията на ответника за „абсолютна непрозрачност“ и че „всичко е под сурдинка“, с което ищецът бил обвиняван в извършването на незаконна дейност при управление на болничното заведение, както и твърденията за нередности във връзка със закупуването и сертифицирането на медицински робот „Да Винчи“.
Използваните обидни и клеветнически изрази станали достояние не само сред колегите на ищеца, но и пред цялата общественост, като целели създаването на цялостна негативна нагласа към ищеца, неговото унижаване и злепоставяне.
Твърденията и използваните изрази от ответника излизали извън рамките на допустимата критика и правото на свободно изразяване, като вследствие на тях спрямо ищеца било формирано негативно отношение не само сред колеги, приятели и познати, но и от широката общественост.
Това публично унижение на ищеца го съсипало емоционално, здравословно и професионално, вкл. към момента на предявяване на исковата молба, към който включително той бил силно разстроен и притеснен заради разколебаното обществено доверие в личността му.
Негативен и шокиращ бил отзвукът от твърденията на ответника и сред приятелите, познатите и близките на ищеца и това рефлектирало на отношението им към него.
Изложеното създало силно смущение, напрежение, притеснение и стрес у ищеца.
Предвид на тези съображения е поискал ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 35 000 лв., като обезщетение за причинените му неимуществени вреди от обидните и клеветнически твърдения на ответника по време на среща, проведена на 10.07.2023 г. между министъра на здравеопазването Х. Х. и медицинския екип на СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД, както и в Интервю, публикувано на 06.07.2023 г. в електронна медия ***.com, със заглавие: „Внесени са три сигнала до прокуратурата срещу *** на „Майчин дом“, ведно със законната лихва, считано от 06,07,2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
В отговора по исковата молба ответникът, чрез процесуалния си представител, е оспорил предявения иск по основание и размер.
Оспорил е фактическите твърдения на ищеца да е използвал думите и изразите по адрес на последния, посочени в исковата молба.
Поддържал е неговите изказвания както на срещата на между медици от СМБАЛАГ и Министърът на здравеопазването, така и в електронни медии, да са направени при упражняване правото му на свободно изразяване, гарантирано с чл. 39-41 от Конституцията, както и чл. 10 от ЕКПЧОС и чл. 19 от Международен пакт за граждански и политически права, с обхват и съдържание, прецизирани в практиката на ЕСПЧ.
Поддържа освен това, т.к. здравеопазването е „обществена услуга“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на Закона за администрацията, правото му на свободно изразяване да се ползва със защита от законодателството на ЕС – Директива (ЕС) 2019/1937 и Директива (ЕС) 2024/1069. Освен това бил председател на синдикалната организация на КНСБ в болницата и упражнявал легитимното си право не само в личен план, но и на членуващите в синдиката.
Поддържа и че ищецът е „публична фигура“, като изп.директор на СБАЛАГ“Майчин дом“, а според тълкуването на Конституционния съд, ЕСПЧ и ВКС, т.нар. „публични фигури“ са длъжни да търпят критика в по-голяма степен от частните лица.
Твърди от своя страна, че преди посочените в исковата молба негови изказвания по въпросите свързани с управлението на болница „Майчин дом“ и неговaтa ефективност, 3 ефикасност и законосъобразност, е бил налице интензивен обществен дебат - през м. май 2023 г. били оповестени оплаквания от управлението на болницата и с този проблем се занимавал както Министърът на здравеопазването, така и ресорната парламентарна комисия, вкл. били налични множество публикации и статии в медиите.
Твърди и че наличието на нередностите, предмет на процесните твърдения, било констатирано по време на проверки, извършени през м. юли 2023 г., като били предмет и на предходен одитен доклад.
Затова не са били клеветнически твърденията за закрИ.е на клиники, доколкото за това са изложени данни и в самата исковата молба, а въпросите относно причините, наложили това действие и отговорността за последното били въпрос на обществено обсъждане.
Навежда упрекът за липса на прозрачност да не притежава белезите на обида, а трябва да се разглежда единствено като критика към начина на управление на болницата.
Отделно от това непрозрачността е била видна от отказа на болницата да предостави информация относно разпределението на средствата в нея.
Поддържа несъгласието на множество лекари и други медицински служители с начина на ръководене на болницата и определени практики да е било изразено от тях в писмен вид пред ръководството на болницата на 15.05.2023 г., вкл. и към съответните компетентни институции, за което ръководството на болницата е било уведомено, без обаче да последва реакция.
Именно поради липсата на предприети ефективни мерки и съществуването на риск от покрИ.е на нередностите през м. май 2024 бил подаден сигнал до Министерството на здравеопазването, а през м. септември била проведена пресконференция.
За случая били налични множество публикации, правени са пресконференции и интервю, надхвърлящи изявленията, от които се оплаква ищеца, като относителната тежест и самостоятелност на всяко от тях трудно би могла да бъде идентифицирана на фона на общия обществен дебат.
Поддържа се искът да е заведен при злоупотреба с право, според определението в Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и съвета.
След самостоятелна преценка на приобщените по делото доказателства в изпълнение задълженията на въззивния съд като инстанция по същество, и при изричните оплаквания във въззивната жалба за необоснованост на първоинстанционното решение, поради необсъждане и превратно обсъждане на събраните доказателства за твърденията по правата и възраженията, които страните своевременно са заявили, решаващият въззивен състав приема следното: