Решение № 663 от 23.05.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 663 гр. Варна, 22.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Г.а

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Деспина Г. Г.а Въззивно гражданско дело № 20223100500052 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното :

Производството е въззивно, образувано по жалба вх.рег. № 302434/19.11.2021г от СТ. КР. СТ. ЕГН **********,с адрес гр.***********, против решението на ВРС-50с-в № 262649/20.10.2021г по гр.д.№ 18111/2019г , с което е ОСЪДЕН да заплати на Сн. Кр. ив.

ЕГН ********** от гр.************, сумата от 8440,15лв, представляваща 1/2ид.ч. от стойността на направените необходими разноски за запазване и възстановяване на съсобствения между страните имот–АПАРТАМЕНТ с идентиф. № 10135.2560. 22.1.1, със застроена площ от 62,27кв.м. с адрес - гр.Варна ***, ИЗБА № 3 с площ от 84,200кв.м., ведно с припадащите се 26,3568%ид.ч. от ОЧС, както и съответните ид.части от ДВОРНОТО МЯСТО, цялото с площ от 203кв.м., съставляващо имот с идентификатор ***, в периода от м.юни 2014г-2019г, ведно със законната лихва от датата на ИМ-11.04.2019г до окончателно изплащане на задължението; както и да заплати на ищцата сумата от 1461,41лв-съдебно-деловодни разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.

Счита решението за незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон, и при неправилно изследване и тълкуване на доказателствата по делото и затова моли за неговата отмяна, като вместо това бъде постановено друго за отхвърлянето на иска. Излага подробни доводи за следното:

I . По отношение подробно изложените оплаквния за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон въззивният съд е взел отношение с протоколното определение от о.с.з.

1

II. Доводи за неправилност на решението по прилагането на материалния закон и нормата на чл.30 ал.З ЗС:

Съгласно Решение № 242/21.12.2015г., постановено по к.гр.д.№3664/2015г. на ВКС, I г.о., задължение на съда, а не на ищеца е да определи характера на претендиралите от ищеца строителни работи /кои от тях представляват необходими разноски за вещта и коиподобрения/, да определи в качеството на владелец или на държател съсобственикът е извършвал подобренията и дали те са били извършени със знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици, или без тяхното знание, или въпреки противопоставянето им.

В зависимост от това съдът, а не ищецът, е длъжен да даде правилна правна квалификация на предявения иск и да присъди при основателност и доказаност на претенцията дължимата съобразно тази правна квалификация сума.

За да постанови неправилното решение, ВРС е приел, че ирелевантно за дължимостта на разноските е наличието или лисата на съгласие от страна на другия ответник, доколкото извършените в имота СМР имали характер на необходими за запазване на вещта.

Възразява се срещу извода на ВРС, че всички претендирани като извършени в имота СМР имат характер на необходими.

Твърди се, че полагането на шпакловка в мазите, направата на баня в мазите, както и че измазване на стените на дворното място, оформяне и създаване на градинки не са необходими, нито неотложни дейности за запазване на вещта.

РС изцяло бил игнорирал възражението му, че СМР по мазите за превръщането им в жилищни помещения за отдаване под наем, при това-без документална промяна на предназначението на тази част от имота, и дейностите по създаване и оформяне на градинки не е предприета нито уместно, нито с оглед запазване, или съхраняване на имота. Същото се отнасяло и до изграждане на нова баня-тоалетна в сутеренен етаж, без проект и в мазите.

С отговора на ИМ са наведени подробни възражения, че съгласно задължителните за съдилищата ППВС № 6/1974г и TP № 85/1968г на ОСГК на ВКС в неотменената с постановлението част, касаещи отношенията между съсобственици, когато съсобственик извърши подобрения в съсобствен имот, по отношение правата на съсобственика, извършил подобренията, намира приложение чл.ЗО ал.З от ЗС, ако те са извършени със съгласието на останалите съсобственици. Ако подобренията са извършени без съгласие на останалите съсобственици, но и без противопоставяне от тяхна страна, отношенията се уреждат по правилата на водене на чужда работа без пълномощие по чл.60-63 ЗЗД, а ако останалите съсобственици са се противопоставили по правилата на чл.59 ЗЗД /така и решение № 339/10.10.2012г по гр.д.№ 1072/2010г на ВКС- I ГО; решение № 820/20.09.2011г по гр.д.№ 1009/2009г на ВКС- I ГО и др./.

Видно от развилото се между същите страни производство и влезлите в сила решения по гр.д.№ 2811/2018г на ВОС-IXс-в и по в.гр.д.№ 306/2020г на ВАпС, със СПН между тях е установен фактът, че ответникът по настоящия иск е бил лишен от достъп до съсобствения с 2 ищцата имот в гр.Варна ул.“Д-р Аршинков" № 5, считано от лятото на 2012 година, поради което и С.К. е осъдена да заплати на съсобственика си обезщетение за лишаване от правото му да ползва имота. В същите производства е установено със СПН, че въззивникът обективно не е посещавал имота от 2012г, когато същият е бил заключен от ищцата и тя отказала да му предостави достъп. Това обстоятелство изцяло било игнорирано от съда.

Вместо да съобрази с решението си релевантното за отхвърляне на иска обстоятелство, че доверителят ми не е бил уведомяван и не е знаел за твърдяните от ищцата подобрения в имота, чиято стойност е предмет на претенцията съдът е приел, че ирелевантно за дължимостта на тези разноски е наличието или лисата на съгласие от страна на ответника.

В производството пред ВРС нито са изложени конкретни твърдения, нито са събрани доказателства как ищцата е уведомила ответника за извършените СМР, претендирани в настоящото производство, като безспорно е установено, че и да са извършвани някакви СМР, то те са били сторени без да знанието на ответника, респ. - без да може същият да се противопостави, като категорично същите са сторени без неговото съгласие, от което следва, че така предявеният иск по чл.ЗО ал.З предл.2-ро ЗС е неоснователен, евентуално решението е постановено при неправилна квалификация на иска.

Не се спори между страните, че ищцата е възпрепятствала достъпа на ответника до имота, поради което дори да се приеме, че през исковия период са били извършени някакви подобрения, то ответникът не е могъл да узнае за тях именно поради виновното поведение на ищцата, съответно - от обективна страна не би могъл да се противопостави.

Обстоятелството, че ответникът НЕ е имал достъп до имота е безспорно установено в производството по в.гр.д. № 306/2020 г. по описа на Варненския апелативен съд, служебно известно на съда.

От обстоятелството, че отношенията между страните са силно влошени, като ответникът не е имал достъп до имота тъй като ищцата не го е допускала до имота следва, че ако са извършени през сочения период подобрения, то се твърди, че са били сторени без съгласието на ответника, доколкото е нямало как да узнае за тях.

III Аргументи за неправилност на решението на ВРС поради нарушения на материалния закон, неправилно тълкуване на доказателствата по делото и необоснованост.

ВРС не е разгледал и обсъдил всички обстоятелства по делото, не е извършил всестранна преценка на събраните доказателства, в резултат на което е достигнал до неправилни и необосновани фактически и правни изводи.

Като се позовава на множество постановени от ВКС съдебни актове, въззивникът извежда оплакване, че съдът е длъжен да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към спорния предмет доводи, твърдения и възражения на страните и да обсъди в мотивите си правно релевантните твърдения на страните, от които зависи разрешаването на спора по делото.

РС вместо да обсъди данните по делото за това, че претендиралите разходи за СМР 3 не могат да бъдат квалифицирани като необходими разноски, защото техният характер не предполага същите да са такива за запазване на вещта, а също и поради липсата на каквато и да е необходимост от извършването им, доколкото процесният имот е бил изцяло отремонтиран отпреди сочения период, при това - от ответника, е приел, че с оглед характера и вида на извършените ремонтни дейности, същите са сторени именно за възстановяване и ползване на вещта, включително по отношение на луксозните подобрения в мазите.

Въпреки, че от приетата по делото СОЕ не се установява, сочените от ищцата дейности и твърдяните в ИМ разходи за труд и материали да са били извършени през посочения период, доколкото за същите липсвали надлежни документи, а събраните гласни показания били крайно противоречиви относно периодите на извършване на ремонтни дейности в имота, съдът е направил извод, че описаните СМР били необходими за поддържане и възстановяване на вещта и затова в направата им следва да участват всички съсобственици, съобразно дела си в собствеността.

От заключението на вещото лице и от изслушването на вещото лице в с.з. не може да се установи дали претендиралите СМР са извършени през исковия период 2014-2018г, но вещото лице е дало заключение за стойността на СМР-та към тази година, защото такава била претенцията на ищцата.

ВРС напълно е игнорирал обясненията на в.лице, дадени на проведеното на 1.10.2021г о.с.з. че не можело да разграничи дейности от предходен ремонт и последващ и тяхната стойност.

Освен това в.лице Бончева заявила и че ремонтът не е завършен, тъй като нямало положена мазилка по фасадата, че „не навсякъде има обърнати ъгли като хората", както и че „мухъл по-скоро не е забелязала", което изцяло опровергава твърденията на ищцата както за извършване на дейностите през исковия период, тяхната необходимост - за запазване на вещата, така и тяхната завършеност, за да се считат те „полезни" или „необходими" разноски за имота.

Независимо от горното и че СМР не били завършени, съдът е присъдил в пълен размер претендиралата за тези дейности сума.

ВРС не следвало да кредитира СОЕ в частта, в която в.лице е начислило допълнителни разходи в Приложение № 2 към експертизата. Освен, че било неясно, какво точно включвали тези допълнителни разходи, за определяне на техния размер, липсвали и съответните писмени доказателства. РС неправилно е обсновал решението си на оспорената част от експертизата, доколкото същата, освен че противоречи на всички доказателства по делото, представлява предположение за извършени на база твърденията в ИМ и нечетливи фискални бонове разходи за труд и материали.

Липсата на ясни и непротиворечиви доказателства за разграничаване на СМР, извършени през исковия период от тези, които са били извършени преди исковия период, сочи, че искът е категорично недоказан по основание и по размер и следва да бъде 4 отхвърлен.

ВРС изобщо не е коментирал в решението си и не е анализирал в хода на преценката за основателност на иска изрично посочените в отговора на исковата молба множество на брой доказателства, в частност констативен протокол съставен по искане на ищцата, във връзка с една от нотариалните покани, както и предоставените в оригинал собственоръчно издадени от ищцата разписки за извършени и заплатени от ответника СМР преди исковия период.

Видно от констативният протокол ищцата е направила извънсъдебно признание за извършен към 2014г ремонт на обща стойност 8000лв.

С.К. е отдавала еднолично имота под наем през 2008г, както и до лятото на 2012г, като за периода 01.2008-12.2008г размерът на получените от ищцата наеми по периоди е удостоверено собственоръчно от ищца с представеното по делото писмено доказателство, наименовано „Ремонт Аршинков 2008г". От тези писмени доказателства безспорно се установява, че ответника е плащал чрез престиране на припадащата му се 1/2ид.ч. от наемите от имота, получена от ищцата, като сумите от неговата половина от наемите ответницата не му ги е предавала, а е прихващала за покриване на разходите по ремонта за припадащата се на С.С. част от тези разходи.

Пълният размер на наемите, получавани помесечно през 2008г, С.К. е задържала при себе си, както тя в отчета си е записала : „остават в мен за покриване на общите разходи по ремонт на имота“.