Решение № 22 от 09.02.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Пловдив, 08.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

М. П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно гражданско дело № 20225000500539 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх.№ 531/15.08.2022 г от О. Р.

,представлявана от адв.Л. против решение № 1052/17.07.29022 г. ,постановено по гр.д.916/21 г. по описа на ОС – Пловдив ,с което жалбоподателят е осъден да заплати на К. Н. М. обезщетение за неимуществени вреди – значителни и продължителни болки и страдания в резултат на закрито счупване на горния ляв край на дясна тибия в размер на 26 000 лв. ,както и обезщетение за имуществени вред и в размер на 1 769,71 лв. По съображенията ,подборно изложени във въззивната жалба,жалбоподателят счита решението за неправилно и незаконосъобразно и заявява искане същото да бъде отменено и да бъде постановено друго , с което предявените от М. искове бъдат отхвърлени ,а в условията на евентуалност размера на обезщетението за неимуществени вреди бъде редуцирано на 1 000 лв.Претендира присъждане на разноски.

От въззиваемата страна К. Н. М.,представлявана от адв.Д. е постъпил отговор,с който поддържа ,че обжалваното решение е правилно и заявява искане същото да бъде потвърдено.Предетнидар присъждане на разноски.

1

Предмет на разглеждане е и частна жалба от К. Н. М. против определение № 2138/19.09.2022 г. ,постановено по същото дело по реда на чл.248 от ГПК в частта на присъденото адвокатско възнаграждение за процесуалния й представител адв.Р. Д..Заявено е искане това определение да бъде отменено като неправилно и на адв.Д. да бъде присъдено възнаграждение в посочения в частната жалба размер.По тази частна жалба отговор от другата страна не е постъпил.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Предмет на въззивно разглеждане са обективно съединени искове ,предявени от ищцата К. Н. М., ЕГН **********, от с. М., О. Р., област П., ул.

****, със съд. адрес: гр. П., ул. Н. В. ****, чрез адв. Р. Д., срещу О. Р. за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от деликт по чл. 49, вр. чл. 45 и сл. от ЗЗД с цена съответно 1 769,71 лв. и 26 000 лв., ведно със законната лихва от датата на деликта, както и направените по делото разноски.

Ищцата е въвела твърдения ,че на 29.12.2020 г,излизайки от къщата си на улицата в с. М., паднала в отводнителния канал, минаващ по протежение на ул. Ш. в същото село. Каналът бил изграден отдавна като преди няколко години бил ремонтиран и изграден от бетон, но не бил обезопасен нито от страната на улицата, нито откъм тротоара, широк около 0,80 м, който е оставен между оградата на къщата и канала. Освен това е твърдяла,че на този тесен тротоар се намирал и уличен електрически стълб, на който бил поставен електромера на ищцата, и който го стеснявал още повече. Около стълба нямало поставени тротоарни плочки като имало наклон от оградата на къщата към канала. На посочената дата валял дъжд и било мокро,ищцата отишла до стълба, отворила вратичката на електромера и отстъпвайки леко назад се подхлъзнала и паднала в отводнителния канал. В резултат на падането ищцата получила закрита фрактура на горния край на дясната тибия (голям пищял) и била оперирана като пролежала в У. С. Г. „ от 29.12.2020 г. до 04.01.2021г. Понататък е твърдяла ,че е заплатила за операцията сумата от 1 570 лв. и допълнително още 34,80 лв. ,заплатила 40 лв. за закупуване на патерица ,както и закупила медикаменти на обща стойност 106 ,16 лв.В резултат на понесената травма нормалният й начин на живот се нарушил като след инцидента и до момента се придвижвала с патерици, а движенията в десния глезен били ограничени. След инцидента ищцата се нуждаела от чужда помощ и грижи за хигиената и обслужването си, не можела да излиза сама, както и да спи, тъй като била измъчвана от болки. Инцидентът предизвикал у нея стрес, безпокойство, тревожност и депресия, поради което посетила психиатър и приемала медикаменти, съобразно приложената рецепта.Освен така твърдяните неимуществени вреди, ищцата претърпяла и 2 имуществени такива -заплатени разходи за операция, за закупуване на лекарства, медикаменти, патерици и др.

При така изложените факти ищцата е предявила исковете ,предмет на разглеждане ,считайки ,че служители на ответната община не са изпълнили задълженията си да обезопасят канала ,както и да отстранят посочената неравност на тротоарна / наклон от оградата към канала/ ,допуснали са изграждане на тесен тротоар без плочки ,изпълняващ ролята на единствена пътека до електромера й,в резултат на което ищцата е получила описаното травматично увреждане като именно ответната община носи отговорност за репариране на вредите от него доколкото общината е собственик на тротоара и го стопанисва ,в което качество има и задължение да го поддържа в изправно и обезопасено състояние.

Ответникът О. Р. оспорва исковете като е твърдял ,че не е налице причинно-следствена връзка между претърпения от ищцата инцидент и имущество, за което О. Р. да е отговорна. Поддържал е, че каналът е изграден преди повече от 50 г., като са спазени всички нормативни изисквания за това, а електрическият стълб и поставения върху него електромер не са собственост на общината, същата няма и нормативно задължение да покрие всички тротоари в селото с тротоарни плочки.Направил е възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата в размер на 95 %, тъй като подхлъзването не се дължи на отводнителния канал, а на нейното поведение, което не е било съобразено с конкретните пътни и атмосферни условия, тъй като тя не е била обута с подходящи за сезона обувки. Имало и данни за неправомерно миене на колата от ищцата на улицата пред имота й ,което действие е забранено съгласно Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред ,чистотата и общественото имущество ,за организацията и безопасността на движението на територията на О. Р..Оспорил е продължителността и интензитета на претърпените от ищцата неимуществени вреди, описани в исковата молба ,както и акцесорната претенция за лихви, като е твърдял, че ищцата не е отправяла покана или искане до общината за заплащане на обезщетение.

Съдът с решението ,предмет на обжалване е приел за безспорно установено ,че на 29.12.2020 г. ищцата К. М. е паднала в отводнителния канал, минаващ пред дома й на № ******* в с. М. село, О. Р..Приел е ,че именно общината има задължение като собственик на общинските пътища,включващи и тротоарите ,да ги стопанисва с грижата на добър стопанин ,което не е сторила,поради което е налице бездействие от страна на общинските служители, натоварени с изграждането и поддръжката им. Това бездействие е противоправно, тъй като противоречи на законови разпоредби, и в резултат на него на ищцата са причинени травматични увреждания, довели до понесени от нея имуществени и неимуществени вреди.От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е приел ,че за претърпените болки и страдания сумата от 26 000 лв. е адекватно обезщетение , дължимо от ответната община ,която също така следва да 3 репарира и разходите ,които ищцата е била принудена да направи във връзка с лечението си , поради и което е уважил предявените искове изцяло като е присъдил адвокатско възнаграждение на адв-.Д. ,пълномощник на ищцата ,а в полза на бюджета на съдебната власт – такси и разноски в производството.

По делото е постановено определение № 2138 / 19.09.2022 г. , с което по искане на адв.Д. на основание чл.248 от ГПК е изменено решението в частта на присъденото му адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита като вместо присъдените 1 415 лв. е постановил присъждане на сумата от 1 463 лв.

Не е било спорно по делото ,че на 29.12.2020 г. ищцата ,излизайки от дома си на тротоара на ул.***** в с.М. се е подхлъзнала и паднала в отводнителния канал ,намиращ се по протежение на улицата. Приетото по делото заключение на СМЕ ,изготвена от вещото лице д-р Е. Б. установява ,че ищцата е получила увреждане – счупване на дясната голямо пищялна кост в близкия й край,което увреждане е възможно да е получено при падането.Това увреждане е причинило трайно затрудняване на движението в десния крак за повече от 30 дни като възстановителния период трае 6- 8 месеца. Вещото лице установява също така ,че от травмата ищцата категорично е изпитвала болки,стихващи в хода на оздравяването.В съдебно заседание същото уточнява ,че се касае за счупване на голям пищял в място ,ангажиращо ставната повърхност на колянната става и единственото правилно лечение е оперативно като костните фрагменти са фиксирани с метални инпланти , както е и в настоящия случай ,и тези инпланти все още се намират на мястото им .Заявява ,че движението в колянната става при ищцата е ограничено ,но основната функция на крака - ходене , е възстановена. Посочва ,че на ищцата са изписвани медикаменти – обезболяващи и противовъзпалителни ,и направените от нея разходи са във връзка с лечението й.

По делото са разпитани свидетели като св. Т. Х. установява ,че на датата 29.12.2020 г. чул вик ,излязъл и видял ищцата да е паднала в отводнителния канал и непознато момиче да и помага да излезе .Установява ,че между оградите на къщите и канала е имало тротоар ,но все още не е възстановен и не може да се минава като за влизане в къщи се минава по самото улично платно и пред всяка къща има мост върху канала за достъп .

Установява ,че помогнали на ищцата да излезе от канала и да я качат на линейката

,която повикали ,че същата била разстроена, плачела от болка.Понататък посочва ,че на тротоара ,където е станал инцидента имало плочник преди да се разкопае,но сега в момента липсва плочник,каналът не е обезопасен ,няма парапет или нещо друго, не е видял ищцата да мие колата си преди инцидента ,нито е забелязал с какво е обута.

Свидетелката Д. Ч. установява ,че на датата 29.12.2020 г. била да пазарува и оставила покупки пред дома на ищцата ,която към този момент била в карантина При тръгване с колата чула писък и видяла М. ,която била 4 паднала в канала ,където свидетелката слезнала да и помогне ,повикали линейка и отвели ищцата в болница в гр.Пловдив.Не е виждала ищцата да мие колата си , същата била вкъщи и излезнала след позвъняване да си вземе покупките.

Разпитан по делото е и свидетеля Н. М. ,съпруг на ищцата ,който установява ,че след като се прибрала от болницата ищцата била много разстроена ,плачела и изпитала много трудности и силни болки ,за които вземала болкоуспокояващи.Около 3- 4 месеца била с патерици , след което ортопедът преценил ,че вече може да натоварва крака.Приемала и антидепресанти ,защото в началото изпитвала ужас ,постоянно плачела ,притеснявала се ,че ще осакатее и почти не спяла.Притеснявала се ,че няма да може да работи ,че ще остани инвалид за цял живот като свидетелят сочи ,че и до настоящия момент не е пълноценна и дейна ,както преди инцидента.

По делото е изслушано и заключение на съдебно – психиатрична експертиза ,от което е видно ,че понесената от ищцата травма е предизвикала остра стресова реакция и е свързана с болков синдром.Тази реакция е продължила дни и е последвана от разстройство на адаптацията с продължителност няколко месеца ,а психичното й състояние се характеризирало с тревожност ,плачливост ,промяна на самооценката ,безсъние и други невротични симптоми.Сочи също така,че тревожното състояние на ищцата е преходно и не е свързано само с понесената травма ,но и с други обстоятелства от здравен и психологичен характер в семейството – трудно възстановяване на съпруга й от тежко боледуване ,смъртта на свекърва й ,промяна в семейната конфигурация. Вещото лице посочва също така,че до момента на експертизата М. е постигнала емоционално възстановяване ,започнала е работа и се справя с обичайните си задължения.