Определение № 1647 от 05.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1647 гр. София, 05.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Ирина Петрова Касационно търговско дело № 20268002900959 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по съвместна касационна жалба на ответниците С. Д. Ц., Н. П. и Д. Д. Ц. срещу решение № 82 от 03.12.2025г. по в.т.д.№ 74/2025г. на Апелативен съд Бургас, с което след частична отмяна на решението по т.д.№ 312/2023г. на ОС Бургас за отхвърляне на субективно съединените искове, С.

Д. Ц. (като съдружник в гражданско дружество „Тур инвест“, представлявано от Д. Л. Ц.) е осъдена да заплати на „Архитект Николов 2000“ ЕООД, на основание чл.266,ал.1 ЗЗД сумата 30 736.96 лв. - стойност на извършените от ищеца строително-монтажни работи по сключен на 10.04.2017 г. договор за възлагане на СМР, отразени в акт образец 19 №6 от 24.07.2018 г., ведно със законната лихва от 21.07.2023 г. до окончателното плащане; Н. П. Ц. (също съдружник в дружеството) е осъдена на същото правно основание да заплати извършени от ищеца строително-монтажни работи по същия договор и акт образец 19, сумата 15 368.48 лв., ведно със законна лихва от същата дата; Д. Д.

Ц. (като съдружник в същото дружество) на същото правно основание е осъден да заплати сумата 15 368.48 лв. - стойност на извършени от ищеца СМР по същия договор и същия акт обр.19, ведно със законната лихва от същата дата. Решението в частта за осъждането на Дивела Инвестмънс“ ООД 1

(като съдружник в гражданско дружество „Тур инвест“, представлявано от Д.

Л. Ц.), да заплати суми по същия договор и акт обр.19, не е обжалвано и е влязло в законна сила. Влязло е в сила и решението в частта за потвърждаване на първоинстанционния акт за отхвърляне на исковете по чл.266,ал.1 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер, както и в частта за отхвърляне изцяло на исковете с правно основание чл.86 ЗЗД.

В касационната жалба са изложени съображения за недопустимост, за очевидна неправилност и за нарушение на материалния и процесуалния закон.

Изложено е, че апелативният съд, установявайки посредством експертизата, но без да е установено в съдебното производство какво е било състоянието на имота преди ищецът - изпълнител да започне строителните дейности по договора, и дали претендираното от ищеца не е било налично преди 2017г., е уважил иска като постановил недопустимо решение по иск, бележещ признаците на неоснователно обогатяване, но не и на основание договор за изработка, „какъвто е предявен от ищеца“. Посочва се, че от разпита на свидетелите в хода на първоинстанционното производство е установено, че хотелът, в който ищецът твърди, че е извършил претендираните СМР, е бил действащ, имал е всичко необходимо за въвеждане в експлоатация. Възразява се, че въззивният съд допуснал повторна експертиза в нарушение на указанията по ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, без във въззивната жалба да има искане за такава или оплакване за допуснато от ОС процесуално нарушение, от което да се направи извод, че делото е остА.ло неизяснено от фактическа стрА., нито пък съдът аргументирал, че служебното й назначаване е необходимо с оглед приложението на императивна материалноправна норма.

Възразява се, че в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, с който не е сезиран и е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които въззивникът не се е позовал „изпълнени СМР без да е установено по категоричен начин, че те са част от договорните правоотношения между страните, което носи белезите на неоснователно обогатяване, но не и на иск с правно основание чл.79,ал.1 във вр. с чл.258, предл. 2 ЗЗД“. Наведен е и довод, че в нарушение на диспозитивното начало съдът е приел, че договорната неустойка за забава, претендирА. от Н. Ц. и Д. Д. Ц. под формата на заявено възражение за прихващане, е нищожна, при положение, че ищецът в допълнителната си искова молба е противопоставил твърдение за нищожност само по 2 направеното от С. Ц. възражение за прихващане. С тези съображения е обосновано искането за обезсилване на съдебното решение.

Очевидната неправилност е обосновА. с довода, че мотивите не съдържат отговор на въпроса защо съдът приема, че установените от вещото лице като изпълнени на място СМР съответстват по обем и количество на възложените с договора от 10.04.2017г., след като не е указал доказателствената тежест за установяване на състоянието на обекта преди започване на СМР и не е изследвал дали твърдените като изпълнени СМР, не са били налични преди започване на дейностите по изпълнението на процесния договор.

Изложени са и доводи за нарушение на процесуалния и материалния закон.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по заявената в касационната жалба недопустимост на съдебния акт; по заявената очевидна неправилност, която освен с довода за неустановеност какво е било състоянието на хотела преди сключването на договора, е доразвита със съображенията, че „въпреки изрично наведените от ответниците в отговора на въззивната жалба доводи за липса на установени като възложени СМР, тяхното количество и обем, въззивният съд се произнесъл по предявената претенция за заплащането им, уважавайки я и вменявайки на ответниците задължение да доказват, че не са възразили по приемане на СМР, които не са възлагали и които не са установени като изпълнени от ищеца нито с протоколи за вложено количество и качество на материалите, нито със съставяне актове време на строителство, каквото е изискването както на закона, така и на сключения договор от 10.04.2017 г., а единствено на основание на съставен от самия ищец акт образец 19, неподписан от стрА. на възложителя“.

Поставени са въпросите:

1/ „Допустимо и достатъчно ли е само по косвени белези - установено със СТЕ на терен съществуване на твърдените СМР (без да е изследвано състоянието на вещта преди извършване на ремонта и дали част от твърдените ремонти вече са съществували на терен), цена на договора и налични по делото фактури (без да е изследван въпросът относно действителните разплащания между търговците), да се приеме за 3 установено наличието на възлагане на СМР и обема на това възлагане?“ Твърдението е, че „въззивният съд е приел за достатъчно за пълно и главно доказване наличието на възлагане и неговия обем от изпълнението на място, установено от експертизата, цена на договора и налични по делото фактури, одобрение на проекта от 2019г. в НИПК, като е обърнал доказателствената тежест, възлагайки на ответниците - въззиваеми да установяват какво е възложено, приемайки, че с анекса от 2019г. възложителят на практика е приел всичко като възложено не само по анекса от 2019г., но и по договора от 2017г., включително и описано като изпълнено в оспорения акт образец 19 от 24.07.2017г.“

2/ „Длъжен ли е възложител на договорно основание да направи възражения за неточно и некачествено изпълнение на СМР, които не е възлагал по договора за изработка, съответно не е приел, и е отказал да заплати, но които съществуват на терен?“ Посочва се, че „съдът е ценил неправилно представените доказателства, доколкото възложителят приема само това, което е възложено, каквото е сторено по възлагането с анекса от 2019 г. и е длъжен да направи възражение по това, което е възложено, но не и да прави възражение за неприемане на СМР, които нито е възлагал по договора от 2017 г., нито е длъжен да приеме и да заплати на договорно основание“.

Допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.3 ГПК е въведена с аргумента, че „по така постановените въпроси съдебният състав се е произнесъл в оспорваното съдебно решение по материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото поради липса на законодателна регламентация на поставените въпроси и на достатъчно категорична съдебна практика“.

При предпоставката на чл.280,ал.1,т.1 се иска допускане на обжалването по въпросите“

3/ „Налице ли е съществено процесуално нарушение при липса на доклад от стрА. на въззивния съд, в който да изложи съображението си за липса на изяснена фактическа обстановка и съответно необходимост от допълнителна експертиза по поставените от съда въпроси едва в откритото съдебно заседание, като се даде възможност на страните да организират правилно защитата си съгласно указанията на въззивния съд, 4 с оглед необходимостта от допълнително установяване на факти и обстоятелства от съществено значение за спора, на които съдът е стъпил в мотивите си, за да постанови оспорвания съдебен акт. Следва ли в доклада си въззивния съд да даде указания за това, кои са подлежащите на доказване нови факти и обстоятелства, които въззивния съд е счел за относими към спора, и чия е тежестта на доказване на тези факти, касаещи неустойката; за кои факти и обстоятелства страните не сочат нови обстоятелства и се искат нови доказателства извън хипотезите на чл. 147 и чл. 266, ал. 2 ГПК?“ СтрА.та се позовава на противоречие на въззивния акт с т. 2 на ТР № 1/09.12.2013г. по т. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и с решението по гр.д.№ 64/2020г. на IV г.о.

3 а / „Допустимо ли е (с оглед ограничението в обхвата на дейност на въззивния съд по чл. 269, изр. второ ГПК) последният служебно да допусне извършването на допълнителна задача към съдебно - техническа експертиза, изпълнена пред първата инстанция, при липса на направено искане за това във въззивна жалба и при липса на въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което да се направи извод, че делото е остА.ло неизяснено от фактическа стрА., без въззивният съд да обоснове, че съответните доказателства, които се целят да се съберат с експертизата, са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма и в частност на коя?“ Позовава се на допуснато процесуално нарушение с оглед указанията по т.3 на ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

4/ „Допустимо ли е съдът да отхвърли възражението за неточно /непълно и некачествено изпълнение от стрА. на ответниците, при условие, че ищецът - изпълнител по договора, не е доказал при условията на пълно и главно доказване обема на възложените СМР?“ с позоваване на актове по чл.290 ГПК.

5/„Допустимо ли е съдът да приеме изначална нищожност на неустоечната клауза по договор за изработка, договорена за всеки ден забава, при условие, че по делото не са събрани доказателства за обосновани критерии за съпоставка относно вредите, които търпи възложителят, липсват указания в тази насока в доклада на съда, липсват и твърдения, въведени от ищеца - изпълнител, като страните по 5 сделката са търговци и прекомерността при търговци е неприложима?“ Посочени са актове на състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, както и т.3 на ТР №1/2010г. на ОСТК на ВКС.

В писмен отговор ищецът оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Съставът на апелативния съд е констатирал, че предмет на заявената от ищеца претенция е за стойността на извършени от него по процесния договор о т 10.04.2017 г. СМР, които са остА.ли неразплатени от възложителя и подробно са посочени в протокол образец 19 - № 6 от 24.07.2018г. В последния претендираните СМР са отразени в табличен вид като мярка, количество, единична цена и дължима сума, той носи подписа на изпълнителя, но не е подписан от възложителя. Актуваните дейности са по вертикалната п л а н и р о в к а (пространствено оформление на прилежаща площ с археологически разкопки, дворно място/ и текущ ремонт - боядисване хотелстаи, монтаж аксесоари и др.). За безспорно е установено, че предходно съставените актове образец 19 - № 1-4 са разплатени, като по процесния плащания от стрА. на възложителя не са извършвани. Прието е, че съгласно становището на ответниците част от актовете и описаните в тях СМР са приети, друга част - неприети с възражение за пълно неизпълнение на договорените СМР, лошо изпълнение или поради включени СМР, които са повторни, след премахване като незаконни по вина на изпълнителя по договора, или са калкулирани СМР и количества материали, каквито нито са договаряни по КСС, нито са вложени в обекта. Констатирано е, че по делото н е е налично Приложение № 1 - КСС, представляващо неразделна част от процесния договор за възлагане на СМР, като ищецът е заявил, че не разполага с него.