Определение № 281 от 29.04.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 281 гр. Варна, 29.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20243000500189 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. С. С. против определение № 260283/18.12.2023г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 2373/2019г., с което е оставено без уважение направеното от него искане в качеството му на процесуален представител на ответниците за допълване в частта за разноските на протоколно определение от 15.11.2023г., с което производството по делото е частично прекратено.

В жалбата са наведени оплаквания за недопустимост, евентуално неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че същото е постановено преди съдът да се е произнесъл по направени от ответниците възражения по редовността на исковата молба. С оглед на това се иска неговото обезсилване като недопустимо, съответно като неправилно.

В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата.

Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. По същество, настоящият състав намира същата за неоснователна по следните съображения:

Производството пред окръжния съд е образувано по предявени от КПКОНПИ против И.В.Г., Биляна Дунчава Петрова, Мира Иванова Гетова и Иванова Петрова искове с правно основание чл.153 ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на подробно описано имущество. С оглед заявен с молба от 06.10.2023г. отказ по чл.233 ГПК с протоколно определение от 15.11.2023г. съдът е прекратил производството по част от исковите претенции /досежно 1 подробно посочените в молбата и определението на съда парични суми, равностойност на неналично към края на проверявания период имущество/, претендирани за отнемане от И.В.Г. и Б.Д.Г.. В срока по чл.248 ГПК адв. С. е поискал от съда да допълни постановеното прекратително определение в частта му за разноските като му бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв за осъществено безплатно процесуално представителство на ответниците.

За да остави без уважение така направеното искане първоинстанционният съд е приел, че искане за присъждане на разноски не е било направено до датата на постановяване на прекратителното определение, който предвид участието на адв.С. в о.с.з. от 15.11.2023г. се явява крайният срок за това.

Този извод изцяло се споделя от настоящия състав.

По правило искането за присъждане на разноски, в това число и в хипотезата на чл.38, ал.2 ЗАдв следва да бъде направено до приключване на устните състезания. По аргумент от чл.81 вр. чл.78, ал.4 ГПК при постановено частично прекратяване срокът е с.з., в което е постановено определението за прекратяване, когато това е станало с участието на страните, респ. срока за обжалване на прекратителното определение, в хипотезата, когато същото е постановено в закрито с.з. или страната не е участвала в о.с.з.

В настоящия казус няма спор, а това е видно от протокола от проведеното о.с.з. на 15.11.2023г., че адв. С. е участвал в същото. Нещо повече, преди това той е депозирал и писмено становище вр. подадената молба за частичен отказ от исковете /молба с вх. № 265613/14.11.2023г./.

Нито в тази молба, нито в о.з., в което е постановено частичното прекратяване е направено искане за присъждане на разноски. Липсва такова искане и в подадените лично от ответниците отговори на исковата молба.

Изложените в частната жалба доводи за недопустимост на обжалваното определение като преждевременно постановено са неоснователни.

Оспорванията по редовността и допустимостта на исковата молба касаят непрекратената част от производството /видно от подадения отговор вр. искането за отказа – молба с вх. № 265613/14.11.2023г. и изявленията в о.с.з./, поради което и са изцяло неотносими към направеното впоследствие искане по чл.248 ГПК.

Ето защо обжалваното пред настоящата инстанция определение е валидно, допустимо и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260283/18.12.2023г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 2373/2019г.

Определението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК с касационна жалба пред Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от 2 връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3