Решение № 432 от 25.10.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 432 гр. Благоевград, 25.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Владимир Ковачев при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Гражданско дело № 20201200101315 по описа за 2020 година съобрази следното:

Ищци в настоящия съдебен процес са А. Х. А., ЕГН **********, и Н. М. Б., ЕГН **********, живеещи в с. С., общ. С., обл. Б., ул. „Г. Р.“ № *.

Претенциите са насочени срещу „Н...“ Е., ЕИК *, седалище и адрес на управление гр.

С., район „О...“, бул. „Ц. Б.“ № *, представлявано от С. Д. Д..

В исковата молба се твърди, че вечерта на 10.05.2017 г. 8-годишният Н. А. А., син на ищцата А. Х. А. и отглеждан от ищеца Н. М. Б., заедно с група деца от с. И., общ. С., обл. Б., си играел до изравнителя на микроязовир „К.“, намиращ се близо до с. С.. В процеса на игра той изпуснал топката си във водоема, опитал се да слезе, за да си я вземе, но се подхлъзнал и паднал във водата. Въпреки опитите на околните да му помогнат, Н. се удавил. Тялото му било извадено по-късно същата вечер. Във връзка с инцидента било образувано ДП, но впоследствие то било прекратено поради липса на престъпление. Въпросният водоем бил собственост на ответното дружество и се стопанисвал от него. Служителите на дружеството не го били обезопасили, с което станали причина за смъртта на детето. Изравнителят не бил ограден с парапет или пояс от нискостеблени растения. Ако служителите на ответника не били бездействали в това отношение, парапетът или поясът щели да попречат на падането на детето във водоема.

1

Смъртта му се отразила изключително тежко на ищците. Те не били на себе си от мъка, не можели да спят, боляла ги глава, изпитвали тревога, страдали от посттравматичен стрес, станали затворени и отчуждени. Причинените им болки и страдания следвало да бъдат овъзмездени от ответника с обезщетения от по 250 000 лева, заедно със законната лихва, считано от датата на трагичния инцидент до окончателното изплащане на вземанията.

Ответникът не оспорва твърдението на ищците, че стопанисва въпросния водоем, който е негова собственост. Оспорва твърдението в исковата молба, че детето случайно е паднало във водата по причина необезопасяването на изравнителя. Не било налице бездействие на служители на ответното дружество. Водоемът не се намирал в непосредствена близост до населено място, поради което съответните нормативни актове не поставяли изискване за ограждането му с парапет или пояс от нискостеблени растения. Освен това, на стената му имало изричен надпис с бяла боя, че къпането там е забранено. Алтернативно се застъпва тезата, че е налице случайно събитие, защото детето било малко, безнадзорно и не можело да се пази само, не знаело да чете и нямало как да възприеме и осмисли забраната за къпане и влизане в изравнителя.

Смъртта му щяла да настъпи дори и ако служителите на дружеството били положили най-голямата дължима грижа за обезопасяването на водоема. Твърди се, при условията на евентуалност, че ищците изцяло /100 %/ са съпричинили вредоносния резултат, като са абдикирали от родителските си задължения, оставяйки Н. без надзор и знаейки, че наблизо има микроязовир, в който детето може да падне и да се удави. Навежда се и възражение за прекомерност на размерите на претендираните обезщетения, тъй като те не отговаряли на принципа на справедливостта. Моли се за отхвърляне на исковете, алтернативно - за присъждане на много по-малки от търсените суми.

Претенциите са редовни и допустими, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

Приеха се писмени доказателства. Разпитаха се свидетели. Изслушаха се експертни заключения. Приобщи се веществено доказателство.

Правната квалификация на исковете се съдържа в разпоредбите на чл. 49 и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗДог, а на възраженията - в нормите на чл. 51, ал. 2 и чл. 52 от ЗЗДог.

Съгласно текста на чл. 49 от ЗЗДог, възложителят на някаква работа отговаря за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа.

Отговорността по чл. 49 от ЗЗДог има обезпечително-гаранционна функция, тъй като тя е отговорност за чужди противоправни и виновни действия/бездействия.

Кумулативните предпоставки, за да се породи тази отговорност, са следните: вреди, причинени от лице, на което ответникът е възложил някаква работа, които вреди са 2 причинени при или по повод на изпълнението й и по вина на изпълнителя, при наличието на причинна връзка между противоправното поведение и вредите.

Съдът констатира, че от събраните по делото доказателства се установяват всички елементи на фактическия състав по чл. 49 от ЗЗДог.

С протоколно определение, постановено в откритото съдебно заседание на 31.05.2021 г., се обяви за ненуждаещ се от доказване фактът, че причината за смъртта на детето Н.

А. А., настъпила на 10.05.2017 г., е удавяне в процесния водоем, който е собственост на ответното дружество и е стопанисван от него.

От заключението на вещото лице инж. Г.Г. става ясно, че най-голямата възможна дълбочина на водоема е 3 м. Към датата на инцидента - 10.05.2017 г., дълбочината на водата там е била около 2 м. Водоемът се намира на около 530 м от с. С. и на около 900 м от с. И.. Около него не е имало ограждения нито тогава, нито сега. На бетоновата облицовка на едната стена на водоема е имало и има надпис с червена блажна боя, забраняващ къпането.

В казуса са приложими следните 3 специални нормативни акта - Правилникът за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи /ПВДОВП, приет през 1983 г./, Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи /НВДОВП, приета през 1996 г./ и Правилникът за правилна и безопасна експлоатация и поддържане на съоръженията от хидромелиоративната инфраструктура /ППБЕПСХИ, приет през 2004 г./. Според чл. 10 от ПВДОВП, на минимално обезопасяване подлежат всички напоителни и други открити канали, изкопи, ями и др., когато са запълнени с вода и водният им пласт е по-голям от 120 см. Когато въпросните водни площи се намират или преминават през населени места или в непосредствена близост до такива, те се обезопасяват с пояс от нискостеблени растения, парапет или друго ограждение. Освен това, по протежение на напоителните канали, включително и тези извън населените места, се поставят на разстояние, не поголямо от 500 м, леснозабележими табели /знаци/, забраняващи къпането, в които се посочва и конкретната опасност. Съгласно чл. 8 от НВДОВП, откритите канали, изкопи, ями и други водни площи, запълнени с вода, чиято дълбочина е по-голяма от 120 см, подлежат на минимално обезопасяване. Те се обезопасяват с леснозабележими знаци, забраняващи къпането, на които се посочва конкретната опасност. Табелите се поставят на разстояние не по-голямо от 200 м между тях. Когато въпросните водни площи се намират в населени места или в непосредствена близост до такива, се ограждат с парапети или пояс от нискостеблени растения. Чл. 63, ал. 1, т. 3 от ППБЕПСХИ пък гласи, че за безопасността на експлоатационния персонал и на населението, собственикът/ползвателят трябва да спазва изискванията за обезопасяване на съоръженията, като осигури ограждане с парапети или пояс от нискостеблени 3 растения на канали и изравнители с водна дълбочина, по-голяма от 1,20 м, които са изградени или преминават през населени места или в непосредствена близост до тях.

Цитираната нормативна уредба е приложима в случая, защото процесният водоем е подълбок от 1,20 м и се намира в непосредствена близост до 2 населени места /на помалко от километър от тях/. При това положение е трябвало той да бъде ограден с парапет или с пояс от нискостеблени растения. Безспорно е, че такива около него не е имало. Дори и да се кредитират показанията на свидетелите Дончев и Бундев, че са получили предписание да премахнат всякаква растителност около изравнителя и са го изпълнили, това не освобождава служителите на ответника от задължението да сложат предпазен парапет. Ако такъв съществуваше, инцидентът с Н. можеше и да не се случи. Към онзи момент не е имало и поставени предупредителни табели около водоема, но дори и да имаше такива, те са само допълнителен елемент от съответната защита, който не може да компенсира липсата на парапет или пояс от нискостеблени растения. Вярно е, че на една от стените на водния басейн е имало и има надпис с блажна боя, забраняващ къпането там, но ефектът от него в случая е бил нулев, понеже, първо, Н. е бил изостанал в образователните си потребности и не бил могъл да го разчете, видно от заключението на вещите лица М. К. и В.М., и, второ, той не е влязъл във водата, за да се къпе, а чисто и просто е паднал вътре при опит да извади топката си. Всичко това навежда на извода, че удавянето на детето е настъпило в резултат на бездействието на служителите на ответното дружество, които не са изпълнили задълженията си по обезопасяването на водоема, вменени им от нормите на ПВДОВП, НВДОВП и ППБЕПСХИ, и е в причинно-следствена връзка със същото. Ето защо търсената по реда на чл. 49 от ЗЗДог отговорност на ответника следва да бъде ангажирана.

Ищците са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществените вреди, които са понесли от смъртта на Н.. Това им право е признато с Постановление № 4 от 25.V.1961 г. на Пленума на ВС, Постановление № 5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на ВС и Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г. А.А. е възходяща на покойния, а Н.Б. е участвал в отглеждането му и го е чувствал като роден син. Последното се установява от непротиворечивите, подробни и категорични показания на свидетелите О. К., А. Б. и Н. И., които не бяха опровергани.

Н. А. е бил доведено дете, но е приемал Н.Б. като свой истински баща. Между тях се е създала постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка. Имало е особено близка привързаност. Ето защо ищецът търпи морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на родната майка.

И двамата са били съсипани и покрусени от ненавременната кончина на детето, защото няма по-тежко нещо на света от това родителите да надживеят рожбата си.

Чл. 52 от ЗЗДог повелява, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се 4 определя от съда по справедливост. Според приетото в Постановление № 4 от 23.XII.1968 г. на Пленума на ВС, понятието „справедливост“ не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението и касаят характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, както и икономическото състояние в страната към момента на деликта. Като съобрази психическите болки и страдания на ищците, техния вид, интензитет и продължителност, обусловени от вида и тежестта на увреждането, фактът, че животът им оттук нататък никога няма да е същият, икономическите условия в страната и принципа за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗДог, съдът намира, че размерът на адекватната обезвреда на претърпените от всеки от ищците неимуществени вреди от смъртта на детето възлиза на 100 000 лева. Трябва да се присъди и законната лихва върху главниците, считано от момента на увреждането - 10.05.2017 г.

Основателно е възражението на ответника за съпричиняване. Въпросът за съпричиняването на вредоносния резултат е изяснен както в съдебната практика - т. 7 на Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г., ОСТК, докладчик съдията Ваня Алексиева, така и в правната доктрина - „Обезщетение за неимуществени /морални/ вреди в България“ от Стоян Ставру, „Сиела“, С., 2020 г., стр.

147 – 179, и „Деликтно право /непозволено увреждане/“ от Поля Голева, „Нова звезда“, С., 2018 г., стр. 116 – 121. Удавилото се дете е било на 8-годишна възраст. Във въпросната вечер детето не е било контролирано от родителите си и същите не са установили кога точно и с кого то е напуснало дома им и се е отдалечило на разстояние от около половин км. Доказателства, установяващи противното, не са ангажирани.