Определение № 697 от 21.03.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 697 гр. Пловдив, 21.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова

Величка З. Запрянова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20235300500483 по описа за 2023 година Производство е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 248 ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх. №5964/22.02.2023 год., депозирана „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК: ********* срещу Определение №14056/21.12.2022год., постановено по гражданско дело №2324/2022год., по описа на Районен съд – Пловдив, шестнадесети граждански състав, с което е оставена без уважение молба вх. № 99429 от 07.12.2022 г., подадена от „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК:

*********, за изменение на постановеното решение № 3480 от 26.10.2022 г. по гр. дело № 2324/ 2022 г. на ПРС, XVI гр. с-в, в частта за разноските, чрез намаляване на размерите на определеното по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА на адвоката на ищците адв. М. М. възнаграждение по делото от общо 900 лева на 300 лв. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт по съображения подробно изложени в същата.

Жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното определение като неправилно, като вместо това съдът намали присъденото в полза на адв. М.

М. адвокатско възнаграждение до размер на 300лв..

Ответниците по жалбата П. Я. Ю., И. М. Ю. и Я. М. Ю., чрез процесуалния им представител адв. М. М. изразяват становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени в депозирания 1 отговор. Молят да се остави без уважение частната жалба.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна в производството, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С решение № 3480 от 26.10.2022 г., районният съд е уважил предявения иск и като последица от чл. 78 ал. 1 от ГПК е осъдил ответника да заплати на всеки от ищците разноски за адвокатско възнаграждение на пълномощника му, определено по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА.

С обжалваното определение, първоинстанционният съд е приложил Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като е приел, че адвокатско възнаграждение в размер на 300лв се дължи на всеки един от тримата ищци. Съдът е констатирал, че доколкото всеки от ищците е представил договор за правна защита и съдействие, в който е записано, че страната се представлява безплатно от адв. М. М., като „близки“, което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 3 предложение второ от ЗА представлява основание за оказването й на безплатна адвокатска помощ, е приел, че следва да се определи размер на адвокатското възнаграждение, без да е необходимо да се изследва въпросът за това дали действително лицата са близки на адвоката или да се събират доказателства в тази връзка. Съдът е посочил, че след като всяка страна по делото има право на самостоятелно присъждане на разноски, то няма пречка всички ищци да бъдат представлявани от един и същ адвокат, ако те нямат противоречиви интереси, както е в случая. С оглед на това, съдът е приел, че след като с всеки ищец е сключен самостоятелен договор за правна защита, е без значение дали е един и същ обемът на защитата на страните и дейността на адвоката им по делото, защото всеки има самостоятелно основание да получи разноски за адвокат, поради което е присъдил реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА на адвоката на ищците възнаграждение по делото от общо 900 лева.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни наведените от жалбоподателя оплаквания: за злоупотреба с права, доколкото наследниците – ищци посредством завеждане на множество искове се домогват 2 неоснователно да се обогатя с евентуално присъдените им адвокатски възнаграждения за сметка на жалбоподателя; че присъдения адвокатски хонорар в общ размер на 900лв е абсолютно несъразмерен както с извършената адвокатска услуга по делото, така и с материалния интерес; че присъждането на три отделни адвокатски хонорара по делото е в несъответствие с изискванията за разумен и справедлив размер на възстановимите разноски от гледна точка на обективни критерии – правна и фактическа сложност на делото, характера на делото и спора, който е един и същ и за тримата ищци, положения труд по делото – времето нужно за подготовка на процесуалния представител е същото за тримата ищци, колкото би било в случай, че е представлявал само един от ищците.

Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ са - да е оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 ЗА и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски. Наличието на основанията по чл. 38, ал. 1 ЗА не подлежат на съдебен контрол, поради което и не подлежат на обсъждане наведените в тази връзка от жалбоподателя оплаквания. Доколкото се констатира, че в конкретният случай са изпълнени горепосочените кумулативните изисквания на закона, то на процесуалния представител на ищците – адв. М.

М. следва да определи възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и да осъди другата страна да го заплати /чл. 2, ал. 2 от ЗА/.. В случая възнаграждението за оказана безплатна адвокатска помощ е определено от първоинстанционния съд в съотвествие с изискванията на цитираните разпоредби в минималния размер по Наредбата, а именно в размер на 300лв..

Въпросът дали е налице злоупотреба с права е относим към носенето на административна или дисциплинарна отговорност по ЗА и не би могъл да се обсъжда в настоящото производство. Неоснователен е доводът в жалбата за общност в интереса на тримата ищци, поради което следва да се присъди едно общо възнаграждение. Доколкото всеки от ищците брани свои собствени права и с всеки ищец е сключен самостоятелен договор за правна защита, в който е изрично отбелязано, че страната се представлява безплатно от адв. М. М. на основание чл.38 ал.1 т.3 пр.2 ЗА, то се дължи 3 възнаграждение за осъществена правна защита на всеки един от тях. Предвид на обстоятелството, че определения размер на дължимите възнаграждения е в размер на нормативния минимум, то няма основания да се преценява справедливостта и обосноваността на този размер, с оглед правна и фактическа сложност на делото, поради което оплакването за липса на справедливост и обоснованост на определения размер адвокатско възнаграждение, се явява неоснователно. .

Мотивиран от гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че правилно първоинстанционният съд е определил на всеки един от ищците разноски за адвокатско възнаграждение на пълномощника му в размер на 300лв. Изложеното обосновава законосъобразността на обжалвания акт, който следва да бъде потвърден, а жалбата като неоснователна оставена без уважение.

Разноски на страните в производство по разноски не се присъждат, съгласно трайната практика на ВКС.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №14056/21.12.2022год., постановено по гражданско дело №2324/2022год., по описа на Районен съд – Пловдив, шестнадесети гр.с.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________

4