Решение № 212 от 09.02.2018, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 212 09.02.2018 г. град

Бургас

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Бургаски районен съд ХХХVІ-ти граждански състав на единадесети януари две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

Районен съдия: Дарина Йорданова при секретаря Ани Стоянова като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова гражданско дело № 1735 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по исковата молба на Г.Е.М., роден на ***г., гражданин на Република Полша, със съдебен адрес *** – адвокат Л.Д.К. от БАК, против „С. П.

С.. з.о.о.” – П. - чуждестранно юридическо лице с място на стопанска дейност в страната, БУЛСТАТ ..........., със седалище и адрес на управление в гр.Б., индустриална зона „....... представлявано от Ф. З., К. П. и Д. Б. Б., със съдебен адрес *** – адвокат И.Л., за осъждане на ответника да заплати на ищеца Г.М. дължими обезщетения и възнаграждение за положен извънреден труд в периода 09.09.2013г. – 31.10.2014г., а именно : 1. сумата от 19711.80 лв. - възнаграждение за положен извънреден труд от 470 часа след работно време; 2. сумата от 24660.72 лв. възнаграждение за положен извънреден труд от 504 часа през почивни дни; 3. сумата от 2796лв. – възнаграждение за положен извънреден труд от 50 часа през официални празници; 4. сумата от 11306.26 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сборната главница за периода 31.10.2014г. до подаване на исковата молба 09.03.2017г.; 5. сумата от общо 8947.20 лв.– обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2013г. и 2014г. от по 4473.60 лв. на година; 6. сумата от общо 2144.64 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази главница от 4473.60 лв. за всяка година, начислено за периода 31.10.2014г. до подаване на исковата молба – 09.03.2017 г.; ведно със законните лихви върху главниците от подаването на исковата молба на 10.03.2017г. до окончателното изплащане на вземанията.

Ищецът твърди, че по силата на трудов договор от 09.09.2013г. е работил в ответното дружество на длъжността „Ръководител група в строителството” с договорено основно месечно възнаграждение от 2287.33 евро, при осемчасов работен ден – от 8 до 17 часа и един час обедна почивка. Въпреки договореното, работното време е било удължавано от работодателя – всеки работен ден с 1-2 часа повече, работил е през почивните дни – събота и неделя между 5 и 10 часа, както и по време на официалните празници. Преките ръководители, какъвто е бил и той, са изготвяли месечни писмени доклади за реално отработваните часове, в това число и за извънредния труд. Договорът е бил прекратен на 31.10.2014г., но въпреки отправените искания допълнително положеният труд не е бил заплатен. Твърди се също така, че работникът не е ползвал годишен отпуск, поради което се претендира заплащане на съответно обезщетение. Ангажирани са писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

В предоставения срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който исковата молба се оспорва като нередовна, а претенциите като неоснователни. Не се оспорва съществуването на трудово правоотношение с ищеца и прекратяваното му след изтичането на договорения срок, както и заеманата от ответника длъжност и трудово възнаграждение. Оспорват се всички твърдения за положен труд извън установеното работно време. Ответникът счита, че в случая не е налице извънреден труд по смисъла на чл.143 ал.1 КТ, тъй като работодателят не е издавал разпореждания за полагането на такъв труд, нито е знаел за полаган труд извън установеното работно време. Твърди се, че дължимото обезщетение по чл.224 ал.1 КТ е било изплатено на ищеца в нетен размер, начислен в последния фиш за месец октомври 2014г. Излагат се доводи, че ищецът е работил на обект на територията на „.........” АД, за който се прилага стриктен режим за достъп – чрез преминаване при влизане и излизане през пропускателен пункт, при което се извършва проверка на преминаващите. Тази дейност в началото и в края на работния ден, придвижването от пропускателния пункт до съблекалните и обратно, преобличането на работниците и достигането до конкретното работно място и обратно са отнемали общо около 2 часа -50 минути сутрин и около 1 час и 15 минути в края на деня. Ответникът твърди, че това време за придвижване и подготовка за работа не следва да се включва в редовното работно време и за него не се дължи възнаграждение за извънреден труд. Направено е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните вземания за месец септември 2013г. до м. януари 2014 г.– на основание чл.358, ал.1, т.3 вр. ал.2, т.2 КТ. Сочи, че на основание чл.5.5. от трудовия договор възнагражденията са дължими до 10.10.2013г., поради което към предявяването на исковата молба на 10.03.2017г. са изтекли повече от 3 години.

При условията на евентуалност ответникът предявява възражения за прихващане със следните вземания на обща стойност 12278.98 лв., от които разходи за хотелско настаняване в размер на 6533.98 лв., разходи за храна в размер на 4247.90 лв., разходи за пътувания със самолет и автобус на обща стойност от 1497.10 лв.

Ответникът твърди, че разходите са направени в периода 09.092013г. – 31.10.2014г., като тези суми са платени от работодателя за ищеца без основание.

Ангажирани са писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл.150 вр. чл.262, ал.1, т.1-3 и чл.264, чл.224 ал.1 КТ и чл.86 ал.1 ЗЗД.

Направеното възражение за прихващане е с правно основание е чл.103 вр. чл.59 ЗЗД.

С протоколно определение от 11.01.2018 г. е прието и направеното изменение по размер на претенциите, както следва: претенцията за положен извънреден труд през работно време се намалява от 19711.80лв. на 19 371.86лв.; претенцията за обезщетение за извънреден труд в почивни дни се намалява от 24 660.72лв. на 22 615.55лв.; претенцията за извънреден труд положен през официални празнични дни се увеличава от 2796лв. на 7674.41лв.; претенцията за мораторна лихва се увеличава от 11 306.26лв. на 15

866.65лв.; искът за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск се намалява от 8947.20лв. на 4238,34лв., като обхваща дължимия отпуск пропорционално за 6 дни за 2013 г. и 17 дни за 2014 г.; искът за заплащане на мораторна лихва върху дължимото обезщетение по чл. 224 КТ се намалява от 2144.64лв. на 1504.59лв.

Бургаски районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно по делото и видно от представения трудов договор между страните е съществувало трудово правоотношение в периода 09.09.2013г. – 31.10.2014г., което е прекратено с изтичане на срока, като заеманата от работника длъжност е била „Ръководител група в строителството”, при осемчасов работен ден и договореното основно месечно възнаграждение и допълнително възнаграждение за трудов стаж от общо 2287.33 евро. Страните са уговорили, че работното време на служителя е от 8.00 ч. до 17.00 ч. по осем часа на ден, пет дни в седмицата, с право на 1 час обедна почивка, като полагането на извънреден труд извън горепосоченото работно време (включително в почивни и/или празнични дни), се допуска по изключение - чл. 9 от договора. Съгласно чл. 10 служителят има право на 20 работни дни платен годишен отпуск за пълна календарна година.

По делото е представена заповед от 31.10.2014 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ – поради изтичане на уговорения срок на договора, като в заповедта е посочено, че следва в срока за плащане на трудовото възнаграждение за м. октомври 2014 г. на работника да бъдат изплатени както дължимото брутно трудово възнаграждение, така и дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск, без да се сочи конкретен размер на сумите.

Видно от представения фиш за работна заплата за м. октомври 2014 г. /л.52 от делото/ на ищеца е било начислено трудово възнаграждение, премия, допълнително плащане и обезщетение по чл. 224 КТ за 23 дни, последното в размер на 4709.27 лв. След приспадане на дължимите данъци, осигуровки и посочения във фиша “служебен аванс” от 4238.34 лв. е останала чиста сума за получаване на размер на 5459.70 лв., платима по банков път - в евро, която не се спори, че е получена от работника.

Като доказателство по делото са представени два календарни листа - за 2013 г. и за 2014 г.- за положен от ищеца труд, водени от него. С оглед направеното оспорване от ответника и доколкото тези календарни листи представляват частни документи, които са съставени от ищцовата страна и удостоверяват изгодни за него факти, съдът намира, че документите не са годни да установят по безспорен начин полагането на извънреден труд, а биха могли да бъдат ценени от съда в съвкупност с останалите доказателства по делото. Ето защо, не следва да бъдат кредитирани като доказателства за положения извънреден труд.

Ответникът е представил справка за работното време в „С. П.“ за процесния период, както и извадка от книга за отчитане на извънредния труд в предприятието, която е празна и в нея не е отразен положен от работниците труд извън установеното работно време.

По отношение на полагаемия и ползван платен годишен отпуск по делото не са ангажирани доказателства за разрешение от работодателя за ползване на такъв, респ. подадени молби от работника. От представения фиш за заплата за м. октомври 2014 г. е видно начисляване на обезщетение за 23 работни дни отпуск, което е извършено от работодателя и следва да бъде ценено като доказателство за размера на неползвания платен отпуск. С приетото и неоспорено заключение на вещото лице Б., по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, се установява, че полагаемият отпуск съобразно отработеното време от работника е в размер на 23 дни, за които е правилно начислено обезщетение в размер на 4709.27 лв. Експертът констатира също така, че в последния фиш за заплата е удържан “служебен аванс” на стойност от 4238.34 лв., равняващи се на дължимото обезщетение за неползван платен годишен отпуск с приспадане на дължимия данък от 10 % върху сумата. В съдебно заседание от 19.09.2017 г. ищецът е посочил, че начисленото обезщетение по чл. 224 КТ е било удържано от работодателя, а процесуалният представител на ответника заявява, че дружеството не разполага с оправдателен документ за направеното удържане на суми под формата на “служебен аванс”.

По делото е прието и заключение на вещото лице Г. по допусната съдебно-икономическа експертиза, от което е видно, че работодателят е направил разходи в периода на трудовото правоотношение, като е заплащал престоя на ищеца в хотел, храна и пътни, на стойност 6533.98лв. нощувки, 4247.90 лв. за храна и 1497.10 лв. за транспорт.

От проведените по делегация разпити на свидетели по реда на регламент № 1206/2001 г. на Съвета на ЕС, са събрани показанията на свидетелите Ж. В.С. и Б. С. П. – полски граждани.

Двамата посочват, че са работили с ищеца на територията на ......... Бургас, като служители на ответното дружество и свидетелстват за полагания от тях труд и часовете, в които са работили. Свидетелят С. посочва, че никога не са работили по осем часа, както и че е работил всяка събота. После уточнява, че не може да посочи конкретно кои съботи от месец май е работил. Сочи, че не е бил в една бригада с ищеца, но знае за работното му време, тъй като са пътували с едни и същ автобус от хотела, в който са настанени до мястото на работа и обратно.

Автобусът тръгвал сутрин в шест без десет и се връщал в пет и петнадесет или шест и петнадесет, в зависимост от работното време, като работниците са ползвали един час обедна почивка. По време на трудовото правоотношение са ползвали неплатен отпуск за пътувания до Полша и обратно, на разноски на работодателя.

От показанията на свидетеля Б. П. се установява, че нормата за работа на строежа е била над осем часа, като най-кратко е било работното време в събота – от около 5-6 часа.

Свидетелят не може да даде конкретни дати или дни, в които е работил ищеца, като посочва, че е работил и в събота. Ищецът М., също като свидетеля, е бил бригадир и за работното му време П. съди от пътуванията им до и от работното място. Посочва, че автобусът е тръгвал от хотела около 6.20 часа, а на връщане около 17.05 часа. Свидетелят си служи с изготвена от него справка и цитира часовете, в които той е работил в отделните месеци. Отделно от това посочва, че М. е работил всяка неделя по 10 часа, както и на официалните празници през месец май и септември. Работното време е било измервано с магнитни карти, които е следвало да се чекират на входа около 7 ч. и на изхода, в края на работния ден. Теоретично е било възможно работата да приключи по-рано, но транспортът е бил организиран по определено време. На пропуските са се създавали опашки и е било необходимо да се изчакват по 10-15 минути. Свидетелят посочва още, че е имал заявени имуществени претенции към работодателя за обезщетение за положен извънреден труд и неползван платен годишен отпуск, приключил със споразумение.