Решение № 91 от 23.03.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Казанлък, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ В. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА Административно наказателно дело № 20265510200033 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по въззивна жалба от С. М. Д. с ЕГН **********, чрез адв.А. С., против Наказателно постановление №ОП-280 от 05.12.2025г. на Директор на Дирекция „Местни приходи“ при община Казанлък, с което на С.

М. Д. за нарушение на чл.7 от Наредба №4 за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на община Казанлък (Наредбата) е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 лв.

/25,56 евро/ на основание чл.51 от Наредба №4 за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на община Казанлък (Наредбата).

С жалбата въззивникът иска отмяна на НП като незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

Нарушението не било извършено.

В с. з. въззивникът не се явява, но жалбата му се поддържа от адв. А.

С., която в депозирано писмено становище излага подробни доводи по същество за отмяна на процесното НП. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована в с.з. чрез юрисконсулт С.С. оспорва депозираната въззивна жалба, моли съда да потвърди НП. Не се претендират разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на 1 основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащо на законов съдебен контрол, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказващият орган (АНО) е приел за установено, че на 18.09.2025г. около 13.49 часа в гр.Казанлък, на паркинг „Папазовата къща“ жалбоподателката е допуснала престой и паркиране на МПС-во с рег. №** **** **, върху тротоара, извън случаите регламентирани от ЗДвП и свързаните с него подзаконови нормативни актове, с което виновно е нарушила чл.7 от Наредба №4 за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на община Казанлък (Наредбата).

На 18.09.2025г. около 13.49 часа в гр.Казанлък при обход на района на паркинг „Папазовата къща“, св. Д. М. Д. видял, че лек автомобил "****", с рег. номер ** **** **, собственост на С. М. Д. бил паркиран в гр.Казанлък, на тротоара на паркинг „Папазовата къща“.

Св. Д. издал глоба с фиш номер 0000 021567/18.09.2025г. в отсъствието на водача за нарушение на Наредба №4 за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на община Казанлък.

Срещу съставения фиш били депозирани възражения, след което фишът бил анулиран, а св. Д. съставил акт за установяване на административно нарушение срещу въззивницата. В АУАН били вписани обстоятелства на извършване на нарушението – че е "допуснала престой и паркиране на тротоара на превозно средство с рег. №** **** **, нейна собственост, на паркинг „Папазовата къща“ в гр.Казанлък".

Била посочена правната квалификация на нарушението по чл.7 от Наредба №4 на община Казанлък. Акта бил надлежно предявен и връчен на въззивницата на 03.11.2025г.

На 05.12.2025г. въз основа на съставения акт е било издадено процесното наказателно постановление, като видно от съдържанието на същото административнонаказващия орган е приел, че е осъществено престой и паркиране на тротоара на паркинг „Папазовата къща“ в гр.Казанлък. Било прието, че виновно жалбоподателката е нарушила чл.7 от Наредба №4 за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на община Казанлък. За описаното нарушение административнонаказващия орган е наложил наказание глоба в размер на 50 лв. /25,56 евро/ на основание чл.51 от Наредба №4 за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на община Казанлък.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по административнонаказателната преписка доказателства - писмените доказателства – НП №ОП-280 от 05.12.2025г., издадено от Директор Дирекция „Местни приходи“ при Община Казанлък;

Глоба с фиш №0000021567 от 18.09.2025г.; Писмо №94-С-4022-3/24.09.2025г. ведно с 3бр. снимки; АУАН №000110 от 03.11.2025г.; Разписка №000110 от 03.11.2025г.; Заповед №405/06.03.2024г. на Кмета на Община Казанлък, както 2 и гласните такива – показанията на св. Д. М. Д. и св. И. Й. Д..

Съдът кредитира изцяло горепосочените доказателства, като същите са логични, последователни и взаимно допълващи се.

Показанията на св. Д. Д. и св. И. Д. са такива на преки очевидци на нарушението и възпроизвеждат пред съда непосредствените впечатления на свидетелите по паркираните автомобили, в нарушение на тротоарната част, сред които този на жалбоподателката. Показанията на свидетелите изясняват действията по установяване на нарушението и са в унисон с изложеното в съдържанието на надлежно съставения АУАН, който представлява годно доказателство за целите на административнонаказателния процес. Съдът дава вяра на показанията на св. Д. Д. и св. И. Д.. От тях се установяват две групи относими към предмета на доказване по делото обстоятелства. Първо, изяснява местоположението на процесния автомобил "****" с рег.№ №** **** **, който е бил паркиран върху тротоара на т.нар. паркинг „Папазовата къща“ в гр.Казанлък. На второ място изясняват се и обстоятелствата по съставянето на фиш, а впоследствие и АУАН. Не се установяват и основания, по които свидетелите да се считат за предубедени или заинтересовани. По тези съображения съдът изцяло даде вяра на показанията на свидетелите Д. Д. и И. Д..

От Заповед №405/06.03.2024г. на Кмета на Община Казанлък се установява, че наказателното постановление е издадено от надлежно оправомощено лице, действало в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна следното:

От събраните по делото доказателства се установява, че на описаните в НП време и място – на 18.09.2025г. около 13.49 часа в гр.Казанлък, на тротоара на паркинг „Папазовата къща“ е бил паркиран лек автомобил "****", с рег. номер ** **** **, собственост на С. М. Д.. От фотоснимките е видно, че л.а. на жалбоподателят е паркиран изцяло върху тротоара и заема цялото му пространство, като по делото не се установява, че мястото е било определено от Общината, като собственик на пътя за паркиране върху тротоара.

Въпреки това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно поради неправилното приложение на материалния закон. Наказващият орган е приложил неправилно материалния закон при квалифицирането от правна страна на извършеното административно нарушение, неправилно е определена и приложимата санкционна разпоредба. Тези пороци не могат да бъдат санирани за пръв път пред въззивната инстанция и същевременно съществено ограничават правото на защита на жалбоподателката. В случая деянието, за което жалбоподателката С. М. Д. е наказана, е квалифицирано като административно нарушение по чл.7 от Наредбата, според която разпоредба не се допуска престой и паркиране на моторни превозни средства върху тротоарите, освен в случаите регламентирани от ЗДвП и свързаните с него подзаконови нормативни актове. Цитираната разпоредба обаче изцяло преповтаря разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДвП - За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно 3 на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. Административното наказание е било наложено на основание чл.51 от Наредбата. Съдът не споделя обаче, че жалбоподателката следва да бъде подведена под отговорността на чл.51 от Наредбата. Разпоредбата на чл.51 от Наредбата е обща санкционна норма, т.е. тя не предвижда конкретен състав за нарушение за неправилно паркиране и предвижда глоба в размер от 50 /петдесет/ до 150 /сто и петдесет/ лева, за всякакви нарушения на Наредбата. Освен това в чл.54 от Наредбата изрично е посочено, че при нарушения на правилата за паркиране, Наредбата се прилага само ако няма санкция в ЗДвП.

Същевременно обаче за нарушението по чл.94, ал.3 от ЗДвП е предвидена нарочна санкционна разпоредба – чл.178е от ЗДвП, съгласно която се предвижда санкция - глоба 100 лв. за лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това места. Видно от приложното поле, очертано в тази разпоредба законът за движение по пътищата урежда правилата за движение, съответно спиране, престой и паркиране именно по "пътищата", което вкл. и тротоарната мрежа.

§6, т.6. от ДР на ЗДвП "Тротоар" е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци.

Налага се извод, че в Наредба №4 за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на община Казанлък е налице пълно преповтаряне на първичната уредба, дадена със ЗДвП, досежно процесното нарушение. Следователно, по отношение на "паркирането" на тротоар вече е налице законова уредба в чл.94, ал.3 от ЗДвП, респ. чл.178е от ЗДвП, независимо дали се намира на територията на община Казанлък.

Приложима ще е санкцията, предвидена в закона, вкл. и когато нарушението е на територията на община Казанлък.

Съгласно чл.3, ал.2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) подзаконови нормативни актове се издават в случаите, когато е необходимо уреждането на други обществени отношения, които не са били първично регулирани със закон. Същевременно съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2 от ЗНА наредбата се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. В настоящия случай с посочените разпоредби на Наредбата /касаещи процесния случай/ не се уреждат обществени отношения, които да не са уредени и първично регулирани от закон, а точно обратното – уредбата им се дублира.

От друга страна според § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, същата се издава на основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА (Закон за местното самоуправление и местната администрация), чл.76, ал.3 от АПК, чл.8 от ЗНА и чл.23, във връзка с чл.19, ал.1, т.2 от Закона за пътищата и чл.99, чл.99а, чл.167, чл.168, чл.178е от Закона за движението по пътищата.

Обществените отношения, които следва да се доуредят, в контекста на ЗДвП 4 касаят определянето на зони за платено и безплатно паркиране, часовете за това, паркиране на хора с увреждания, паркиране с пропуск "Абонамент с карта" в тези зони, паркиране и престой на собственици или ползватели на ППС с постоянна адресна регистрация в пешеходна зона и пешеходна зона „Екозона“ и т.н. Уреждането на различни от тези обществени отношения е в противоречие и с чл.12 от ЗНА, гласящ, че актът по прилагане на закон може да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден.

Следователно нарушаването на правилата за паркиране, когато касае правилата за движение, а не зони за платено и безплатно паркиране, е предмет на специалния закон – ЗДвП, и не следва да бъде уреждано с разпоредбите на Наредбата. Аргумент за това са и самите разпоредби в Наредбата, а именно § 4 от ДР, според който разпоредбите на тази Наредба се прилагат, доколкото не противоречат на нормативен акт от по-висока степен, както и чл.54 - При констатирани и/или установени нарушения на правилата за паркиране, за които няма изрично и конкретно определена санкция в Закона за движение по пътищата на лицата, извършили или допуснали нарушението, се налагат санкциите предвидени в настоящата наредба. Следователно самият Общински съвет е ограничил действието на създадения от него подзаконов нормативен акт само до случаите, които не са уредени от закона. Оттук следва, че административнонаказващият орган е следвало да квалифицира извършеното административно нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП, а не по идентичната по съдържание норма на подзаконовия нормативен акт. Същото се отнася и до санкционната норма, като е следвало да се приложи тази по ЗДвП, а не по Наредбата.