Решение № 1763 от 18.11.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1763 гр. Плевен, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Анг. Маринска Ангелова при участието на секретаря Калина В. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско дело № 20244430107042 по описа за 2024 година

Пред ПлРС е депозирана искова молба от К. С. С., ЕГН **********, чрез адв. Д. Г., срещу „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК***, за признаване на установено по отношение на ищцата, че не дължи на ответника сумата от 3133,80 лв. В исковата молба се твърди, че между ищцата и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за кредит №2764410 и договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД. Навежда се довод за недействителност на договора за кредит, поради неточно посочен в него ГПР, и нищожност на договора за предоставяне на поръчителство с Ай Тръст, поради протИ.речието с добрите нрави. Твърди се, че ищцата е получила уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания от ответното дружество - Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК***, с което „Ай Тръст“ е встъпило в правата на „Кредисимо“ и е прехвърлило задълженията на ищцата към ответника- Агенция за събиране на вземания ЕАД, като е посочен номера на договора за кредит- №2764410, заетата сума - 3,395,28лв. и дължимата сума- 6,529,08лв. Твърди се, че сумата от 3,133.80лв (разликата между главницата и търсената сума в хипотезата на чл. 23 ЗПК) е недължима. Претендира сторените разноски в исково производство.

В отговора на исковата молба ответникът АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД твърди, че на 26.04.2023 г. между „КРЕДИСИМО" ЕАД, с ЕИК***, в качеството на кредитодател, и ищцата К. С. С., в качеството й на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит №2764410, със следните параметри: главница в размер на 3000лв., ГПР от 17,23%; фиксиран годишен лихвен процент 16,00%; брой на погасителните вноски: 24; дата на първа вноска: 20.06.2023г. Твърди се, че на 26.04.2023г., ищцата е сключила и договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД.

Посочва се, че по силата на цитирания договор, дружеството се е задължило да отговаря 1 пред „Кредисимо“ ЕАД солидарно с потребителя за задълженията му по договора за потребителски кредит. Твърди се, че поради неизпълнение на задълженията за плащане от страна на потребителя по договора за потребителски кредит, същите са изпълнени и изцяло погасени от „Ай Тръст“ ЕООД, като вследствие на изпълнението на договора от „Ай Тръст“ ЕООД, същият е встъпил в правата на кредитора “Кредисимо“ ЕАД. Твърди се, че на 13.11.2024 г. „Ай Тръст“ ЕООД, в качеството си на цедент, е прехвърлило вземането си към ищцата на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, въз основа на сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от дата 01.02.2022г. Твърди се, че към момента на подаване на заявлението за отпускане на паричен заем, потенциалният кредитополучател има право самостоятелно да избере дали да предостави обезпечение по кредита, като в чл. 3 от договора за потребителски кредит било посочено, че предоставянето на обезпечение не е задължително условие за сключване на договора. Твърди се, че кредитополучателят имал право да избере дали да кандидатства за обезпечен или необезпечен кредит. Твърди се, че ищцата самостоятелно е взела информирано решение да кандидатства за усвояване на финансовия ресурс като предостави обезпечение под формата на поръчителство, но е можела да кандидатства и без да предостави обезпечение. Твърди се, че възнаграждението по сключения между „Ай Тръст“ ЕООД и ищцата договор е дължимо на отделно правно основание и не е обуславящо за възникването на заемното правоотношение с „Кредисимо“ ЕАД, доколкото сключването на договора за поръчителство се случва след сключване на договорът за потребителски кредит, с който основните параметри по кредита са вече договорени и ГПР е формиран. Твърди се, че съгласно чл. 19 ЗПК, възнаграждението по договор за услуга се включва в ГПР, само ако съответната услуга представлява задължително условие за получаване на кредита, като в процесния договор за кредит възнаграждението по договора за поръчителство не е включен в годишния процент на разходи по договора за потребителски кредит.

В срока за отговор, от страна на ответника е предявен насрещен иск, за осъждане на К.

С. С. да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ сума в размер на 2400лв., представляваща неизплатената чиста стойност на кредита по Договора за кредит №2764410/26.04.2023г., сключен между К. С. С. и „Кредисимо“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главница от датата на насрещната искова молба до окончателното й изплащане.

Твърди, че задължението на К. С. произтича от договор за потребителски кредит № 2764410, сключен между нея, в качеството й на кредитополучател и „Кредисимо“ ЕАД, в качеството на кредитодател, съгласно който договор, усвоената заемна сума е в размер на 3395,28 лв., при 24 месечни погасителни вноски. Твърди се, че на 13.11.2024г. задължението на К. С. е било прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с договор за цесия от 01.02.2022г. Твърди се, че ответницата по насрещния иск К. С. дължи на Агенция за събиране на вземания“ ЕАД остатъка от договорната главница в размер на 2400 лв.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на насрещните искове от страна на К.

С. С., с която са въведени доводи за неоснователност на предявения осъдителен иск. Сочи се, че ищецът по насрещния иск не е 2 доказал валидно основание на което базира претенцията си.

Съдът, като съобрази становището на страните, на основание закона и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

С определение №3739/21.07.2025, съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че факта на сключване на договор за кредит №2764410/26.04.2023г., както и факта, че ищцата е усвоила заемната сума в размер на 3395,28 лв.

Видно от съдържанието на представеният договор за кредит, Приложение №1 към него, в поза на ищцата- кредитополучател е предоставен кредит от 3395,28лв, от който размер на кредита от 3000лв и 395,28лв. размер на застрахователната премия, за срок от 24 месеца, при фиксиран лихвен процент от 16,00% и ГПР от 17,23 %. Посочено е, че общият размер на всички плащания е 4008,30лв.; представен е и погасителен план към договора. Установява се също, че с чл. 4, ал.2 от Договора е уговорено, че заемателят следва да представи обезпечение – в един от посочените варианти. Установява се, че съобразно цитираната норма, е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 26.04.2023г, между АЙ ТРЪСТ ЕООД и ищцата К. С., по силата на който АЙ ТРЪСТ ЕООД се е задължил да сключи договор за поръчителство с заемодателя Кредисимо. Установява се, че за поетото задължение, заемателят дължи възнаграждение на поръчителя, в общ размер на 2961,05лв., платимо разсрочено, заедно с вноските по кредита.

По делото се установява също факта на сключване на Рамков договор за цесия от 01.02.2022г, сключен между КРЕДИСИМО ЕАД и АЙ ТРЪСТ ЕООД, като цеденти и ищеца в настоящето производство- АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА ЕАД, като цесионер, по силата на който и Приложение № 1 към него, АЙ ТРЪСТ е прехвърлило вземането по процесия договор за кредит. По делото се установява, че до ищцата е изпратено уведомително писмо за станалата цесия- представено с ИМ. По делото, с протоколно определение от 28.10.2025г, по реда на чл. 183, ал.1, изр. последно от ГПК, съдът е изключил от доказателствата по делото Рамков договор за цесия от 01.02.2022г. и Приложение № 1 към него.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

По предявеният иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 26, ал.1 от ЗЗД.

По процесният договор за кредит №2764410/26.04.2023г, страни по него са ищецътпотребител по смисъла на §13, т.1 от ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/, и заемодателя, като небанкова финансова институция – търговец по смисъла на §13, т.2 от ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл.9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжникапотребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се 3 твърди и не е доказано усвоената сума по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на длъжника, то следва да се приеме, че представеният договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от ЗПК, който се подчинява, както на правилата на ЗПК, така и на чл.143 – чл.147б от ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи и се произнася служебно.

В случая, съдът приема, съобразно твърденията в исковата молба и представените с нея писмени доказателства, че от страна на ищеца е налице признание на материалната легитимация на ответника в производството- АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА ЕАД, като цесионер и носител на правото на вземане срещу ищеца, по процесия договор за заем. Съдът приема, че между страните няма спор по този въпрос, поради което и обстоятелството, че от доказателствата по делото са изключени Рамковия договор за цесия и Приложение №1 към него, не се отразява върху активната и пасивна материална легитимация на страните в процеса. Ищецът е насочил своя отрицателно установителен иск, че не дължи сумата над чистата стойност на кредита, против посоченият от него ответник, като носител на вземането.

Съдът приема също, че клаузата по чл. 4 от договора за заем е нищожна, на основание чл.21, ал.1 от ЗПК, съгласно който, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Съдът намира, че уговорката в посочената клауза от Договора за паричен заем– задължение на кредитополучателя да осигури обезпечение в кратък срок, след сключването на договора, като може да направи избор между посочените видове обезпечения- банкова гаранция или предоставяне на гаранция, от посочено /одобрено/ от кредитора лице, са трудно осъществими и то в посочения срок, поради което същата се явява и неравноправна, по смисъла на чл. 143, ал. 2, т.20 от ЗЗП. Така уговорено, това задължение всъщност дава единствената реална възможност за сключване на договор с определено от заемодателя лице, което от своя страна да определи допълнително възнаграждение, което да се заплаща не отделно, а с вноските по договора за кредит. Тази допълнителна сума представлява скрит разход по кредита и протИ.речи на добросъвестността в отношенията между страните.

Дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на обезпечение по същество протИ.речи и на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Възнаграждението обаче не фигурира като разход в ГПР по кредита. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Последицата от това протИ.речие е предвидено изрично в чл. 19, ал. 5 ЗПК – клаузи в договор, надвишаващи 4 определените по ал. 4, се считат за нищожни.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР от 17,23 %. т. е.формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК и размерът му не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за гаранция, сключен от потребителя с АЙ ТРЪСТ, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Съдът приема, че възнаграждението в полза на гаранта е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. Съдът приема, че в конкретния случай договорът за предоставяне на гаранция има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в протИ.речие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.