Решение № 5067 от 23.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5067 гр. София, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20251100500643 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Столична Община срещу Решение 21780 от 30.11.2024г., постановено по гр. д. №28867/2024г. по описа на Софийски районен съд, 161 с-в, с което е уважен срещу жалбоподателя, предявения от ЗАД „Армеец“ АД иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ за регресно вземане за обезщетение за имуществени вреди, изплатени от ЗАД „Армеец“ АД на трето за делото лице във връзка с възстановяване на автомобил застрахован при него по застраховка „Каско“, които вреди били причинени от ПТП на 28.01.2020г. в гр. София, поради попадане на несигнализирана и необезопасена дупка на кръстовището на ул. „Ралевица“ и ул. „Българска легия“.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност на решението с доводи, че не е установено да има нарушена пътна настилка към деня на инцидента, не било доказано връзка между уврежданията и инцидента, нито мястото на инцидента, като свидетеля водач посочил друго място. Нямало протокол за ПТП. Водача превишил допустимата скорост.. Експертизата работила само по писмени доказателства на ищеца без да изследва актуалната фактическа обстановка. Становището на вещо лице било за възможен механизъм на ПТП, а не за сигурен такъв.

Не били установени всички предпоставки за възникване на регресната отговорност. Не бил посочен конкретен пътен участък..

Иска отмяна на решението и отхвърляне на исковете.

Постъпил е отговор от ищеца, с който жалбата се оспорва и се иска потвърждаване на решението.

СГС при проверка по чл. 269 ГПК намира решението за валидно и 1 допустимо. По отношение на неговата правилност СГС е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед събраните по делото доказателства СГС намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните няма безспорни обстоятелства.

В тежест на ищеца е да установи всички предпоставки за възникване на регресното му право- валидно застрахователно правоотношение, настъпването на инцидента, наличието на необезопасено препятствие на конкретно твърдяното като място на ПТП на пътя, вредите по автомобила, тяхната стойност, връзка между вредите и ПТП-то, плащането на застрахователно обезщетение.

Ответника следва да докаже възраженията си за съпричиняване от страна на водача на ПТП-то.

С отговор на исковата молба ответникът е оспорил иска с възражения, липсвали доказателства, че действително е настъпил инцидентът, не било ясно мястото на настъпване на инцидента, не бил приложен протокол за ПТП, нямало доказателства за състоянието на гумите преди инцидента. Нямало доказателства за фактическата обстановка. Не била обоснована причинна връзка. Претенцията се основавала само на твърдения на водача на МПС, изложени в уведомлението за щета и декларация пред застрахователя. Не е оспорено плащането на застрахователно обезщетение, но е оспорено основанието затова.

С отговора на исковата молба са оспорени и представените към нея писмени доказателства.

Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което, тъй като в случая не е съставен и представен протокол за ПТП-то, издаден по реда на чл. 6 и чл. 7 от Наредба № І-167 от 24.10.2002 г., вр. вр. чл. 125а, ал. 1 и чл. 125 от ЗДвП и чл. 9 от същата наредба, ищецът следва да ангажира други доказателства относно настъпването, съответно механизма на ПТП. В тази връзка за установяване на настъпилото застрахователно събитие, по делото е представено единствено уведомление – декларация за щета на МПС, в което водачът на МПС – С.К.Г., разпитан пред СРС, е описал застрахователното събитие, настъпило на 28.01.2020г., и е начертал схема на същото.

Соченият частен документ не се ползва с материална доказателствена сила относно верността на обективираните в него твърдения и заявената от автора му причина за настъпване на ПТП. В този смисъл, при преценка на верността на изявлението на съставителя му – свидетеля С.Г., съдът следва да преценява истинността му с оглед останалите доказателства по делото –заключението на САТЕ и показанията на водача.

В тази връзка, СГС не кредитира декларацията представена от ищеца и подписана от водача на процесното МПС, защото тя противоречи и на показанията на същият разпитан като свидетел. В показанията си посочва, че ПТП-то е настъпило на „Софийски околовръстен път“ и бул. „Сливница“ при магазин „Мосю Бриколаж“.

Посочва, че участъкът с дупката е бил еднопосочен, дупката е била вдясно, където булевардът е широк, с три ленти и локално платно и дупката се е намирала между основния път и локалното платно и нямало насрещно движение.

Същевременно, в уведомлението за щета, водачът на процесния автомобил е заявил, че се е движел по ул. „Ралевица“, когато на кръстовището с ул. „Българска легия“ е попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка. Следователно са налице съществени противоречия в показанията на свидетеля, съпоставени с подадената от него пред застрахователя декларация. Съдържащите се в показанията 2 индивидуализиращи признаци на мястото на инцидента са коренно различни от тези, посочени в декларацията и исковата молба. Следва да се отбележи, че САТЕ по делото, макар и обективно изготвена, се явява производна, доколкото вещото лице е основало изводите си относно начина на настъпване на вредата единствено на данните в уведомлението за щета. Поради негативната оценка на доказателствената стойност на декларацията, обаче, СГС намира, че изводът на вещото лице за възможна причинна връзка между описания механизъм и уврежданията на автомобила, не доказва осъществяването именно на ПТП, описано по дата, място и начин на настъпване в исковата молба и за което се твърди, че е заплатено обезщетение.

Предвид изложеното, СГС намира, че съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, не се установява да е настъпило конкретно твърдяното с исковата молба застрахователно събитие – ПТП, по описания начин и на описаното място и обстановка, както и че предявените щети са в причинна връзка с това ПТП, поради което предявеният иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли. С оглед неоснователността на главния иск, като неоснователен следва да бъде отхвърлен и акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава.

Горното налага отмяна на решението с което исковете са уважени и тяхното отхвърляне.

По разноските:

При този изход на делото само въззивникът – ответник има право на разноски за двете инстанции. На основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК вр. чл. 273 ГПК следва да му се присъди сумата в общ размер от 76,69 евро (150,00 лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното и първоинстанционнотото производство.

По аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК и с оглед на цената на иска по процесното търговско дело, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

Водим от гореизложеното, Софийски градски съд, II-A въззивен състав РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение 21780 от 30.11.2024г., постановено по гр. д.

№28867/2024г. по описа на Софийски районен съд, 161 с-в, което са уважени срещу Столична община, гр. София, ул. „Московска“ № 33, предявените от ЗАД „Армеец“АД с ЕИК 121076907 искове по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 869,29 лева – регресно вземане за обезщетение за имуществени вреди, изплатени от ЗАД „Армеец“АД с ЕИК 121076907 на трето за делото лице във връзка с възстановяване на автомобил застрахован при него по застраховка „Каско“, които вреди били причинени от ПТП на 28.01.2020г. в гр. София, поради попадане на несигнализирана и обезопасена дупка на кръстовището на ул. „Ралевица“ и ул. „Българска легия“ и за сумата от 289,39 лева – мораторна лихва за периода от 20.02.2021г. до 20.02.2024г.

КАТО ВМЕСТО ТОВА ОТХВЪРЛЯ ТАКА ПРЕДЯВЕНИТЕ ИСКОВЕ.

ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“АД с ЕИК 121076907, ДА ЗАПЛАТИ НА Столична община, гр. София, ул. „Московска“ № 33, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК вр. чл. 273 ГПК, сумата в общ размер от 76,69 евро – разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4