Решение № 9153 от 24.10.2025, Административен съд - Бургас
- Съд
- Административен съд - Бургас
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 1170/2024
- Вид
- Решение № 9153
- Подписан
- 24.10.2025
- В сила
- 24.10.2025
- Състав
- Йовка Бъчварова, Лилия Александрова, Диана Ганева
Други актове по делото
- Разпореждане № 5387 от 18.07.2024 · Йовка Бъчварова
- Определение № 9221 от 18.11.2024 · Йовка Бъчварова, Лилия Александрова, Диана Ганева
- Определение № 6400 от 15.07.2025 · Йовка Бъчварова, Лилия Александрова, Диана Ганева
Цитирани разпоредби
- чл.208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.210, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.211, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.212 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.213 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.213а, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.221, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63б, ал.8 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.83 ал.1 и ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.83 ал.1 и ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.13 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл.13, ал.4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 108, ал.1 · Закон за хазарта
- чл. 108, ал.1 · Закон за храните
- чл.26 · Наказателен кодекс
- чл.58а · Наказателен кодекс
- чл.348, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 9153
Бургас, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Бургас - XV-ти тричленен състав, в съдебно заседание на девети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател:
ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
Членове:
ДИАНА ГАНЕВА
ЙОВКА БЪЧВАРОВА
При секретар ДИМИТРИНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора СОНЯ ЙОВЧЕВА ПЕТРОВА като разгледа докладваното от съдия ЙОВКА БЪЧВАРОВА канд № 20247040601170 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на дружество „Респект-2007“ ООД срещу решение № 28/10.06.2024г., постановено по АНД № 139/2024г. на РС Карнобат, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 762426-[рег. номер]/21.03.2024г., издадено от Изпълнителния директор на НАП, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 лева за административно нарушение по чл.14, ал.6 от Наредбата за общите задължителни правила за организацията на работата и финансовия контрол при организиране на хазартни игри и задължителни образци за счетоводна отчетност за видовете хазартни игри, обн., ДВ, бр. 11 от 9.02.2021 г., наричана по – надолу Наредбата. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради постановяването му в нарушение на закона – отменително основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Твърди се, че в хода на административнонаказателното производство са били допуснати съществени процесуални нарушения - административнонаказващият орган (АНО) не изяснил фактическата обстановка в пълнота, тъй като в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и в НП като дата на извършване на нарушението била посочена датата 28.10.2023г., а процесният отчет касаел работата на обекта от 27.10 и 28.10.2023г. Оспорва се съставомерността на нарушението, като се твърди, че в периода 20.10.2023г.-04.11.2023г. управителят на игралната зала отсъствал от страната, но дневният отчет бил изготвен и наличен на технически носител - на електронен файл на компютъра. Отделно се сочи, че нямало изискване дневният отчет да бъде само на хартиен носител. Оспорва се извода на РС, че деянието не разкрива белезите за маловажност, като се акцентира на липса на настъпили за фиска вреди. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение с постановяване на друго за отмяна на оспореното НП. Заявена е претенция за присъждане на разноски.
В срока по чл.213а, ал.4 от АПК ответникът по касация не е подал отговор срещу касационната жалба.
С определение № 9221/18.11.2024г. съдът е спрял производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз по отправено от АдмС Бургас преюцидиално запитване, по което е образувано дело С-733/23. Постановено е Решение от 03.07.2025г., поради което производството по настоящото дело е възобновено с определение № 6400/15.07.2025 г.
В съдебно заседание касаторът се представлява по пълномощие от адвокат С. П. от АК Бургас, която поддържа касационната жалба.
Ответникът по касация не се явява и не изпраща представител.
Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура Бургас заема становище за основателност на касационната жалба.
Съдът, след като обсъди наведените в касационна жалба отменителни основания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирано за това лице по чл.210, ал.1 от АПК – страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията на чл.212 и чл.213 от АПК, приложими по силата на чл.63в от ЗАНН, следователно жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Обхватът на касационната проверка е очертан в чл.218 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, според който съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.
С обжалваното решение състав на РС Карнобат е потвърдил НП № 762426-[рег. номер]/21.03.2024г., издадено от Изпълнителния директор на НАП, с което на касатора на основание чл. 108, ал.1 от Закона за хазарта (ЗХ) е наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 лева за нарушение на чл. 14, ал. 6 от Наредбата.
От фактическа страна РС приел за установено, че при извършена на 31.10.2023г. проверка в игралната зала за организиране на хазартни игри, стопанисвана от дружеството „Респект-2007“ ООД, било установено, че дневен отчет № 27 за 28.10.2023 г. за игрални автомати в игрална зала не е попълнен и подписан от крупие и от управителя на игралната зала, съгласно изискванията на чл.14, ал.6 от Наредбата. При проверката се установило още, че управителката на залата – П. Л., отсъства от няколко дни, като била представена подписана от нея заповед, разпореждаща управителя при отсъствие да бъде представляван от дежурното крупие в рамките на неговите правомощия. Крупието от своя страна заявило, че такава заповед не му е била представена и управителката не възлагала изготвяне на дневни отчети.
При това положение АНО счел, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 14, ал. 6 от Наредба и издал обжалваното НП, с което на „Респект-2007“ ООД на основание чл. 108, ал.1 от ЗХ е наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 лв.
За да постанови решението си, съдът е приел, че при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна, същото е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34, ал.3 ЗАНН, както и че при издаване на АУАН и НП са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Обосновал е извод, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установявало вмененото на дружеството нарушение, тъй като процесният дневен отчет не бил подписан от крупие и от управителя на игралната зала. РС изложил мотиви, че наличието на отчет в компютърната система за контрол и отчитане на дейността, ползвана от дружеството, не изпълнява изискването на чл.14 от Наредбата, след като отчетът не е подписан с електронен подпис. Съдът е извършил и проверката по чл.28 от ЗАНН и е приел, че деянието не разкрива белезите за маловажност. С оглед изложените мотиви, РС Карнобат потвърдил оспореното НП като законосъобразно.
Касационната инстанция, извършвайки служебна проверка, съобразно установените в АПК задължения, установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на процесуални правила, които да са основание за връщане на делото за ново разглеждане.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, тъй като първоинстанционният съд е стигнал до неправилен правен извод за съставомерност на деянието, съответно за законосъобразност на обжалваното НП. Тъй като не се налага събирането на други доказателства и връщане на делото за ново разглеждане, касационната инстанция следва да реши спора по същество.
Според разпоредбата на чл. 14, ал. 6 от Наредбата, данните в съответните отчети по ал. 1 (сред които и дневният отчет за игрални автомати в игрална зала по образец, съгласно приложение № 13) се попълват своевременно, точно и пълно и се подписват от всички служители, посочени в съответния образец. В текста на АУАН и НП е посочен конкретният дневен отчет - № 27 от 28.10.2023г., за който е констатирано, че не е попълнен и подписан от крупие и управител. Т.е. нарушението е именно на чл. 14, ал. 6 от Наредбата, тъй като не е изпълнено задължението за своевременното точно и пълно попълване и подписване на дневния отчет от оправомощените лица – управител на игралната зала и крупие, съобразно образеца. Към момента на проверката на проверяващите не е представен подписан отчет (вкл. и с електронен подпис), поради което доводите в касационната жалба за надлежно подписан с електронен подпис отчет също са неоснователни. От данните по делото, а и от доводите в касационната жалба, може да се направи единствено извод, че в информационната система, поддържана в игралната зала, са съхранявани проекти на документи, тъй като не са били подписани нито със саморъчен, нито в електронен подпис, съобразно чл.13 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, обн., ДВ, бр. 34 от 6.04.2001 г., в сила от 7.10.2001 г. Според чл.13, ал.4 от същия закон, правната сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, а тази на електронния подпис и на усъвършенствания такъв – само когато е уговорено. Именно и затова е погрешно разбирането, че подписване на документ с електронен подпис предполагало изпращането му в дадена институция, напр. в НАП, докато за процесните отчети такова изискване не било налице.
В обобщение, привлеченото към административнонаказателна отговорност лице е извършило нарушението, за което е санкционирано.
НП обаче е незаконосъобразно по следните съображения :
За нарушение на чл.14, ал.6 от Наредбата на дружеството са съставени общо осем НП, по всяко от които е наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 лева. Шест от НП са били обжалвани и потвърдени от съда – по КАНД №№ 2080/2024г., 2079/2024г., 2078/2024г., 1510/2024г., 1509/2024г. и 1479/2024г., всички на АдмС Бургас. Настоящото дело, както и още две дела – КАНД №№ 1557/2024г. и 1171/2024г., пак на АдмС Бургас, бяха спрени до произнасяне на дело С-733/23 на СЕС. И по осемте НП санкциите са наложени за неподписани от управителя и крупието дневни отчети за периода от 20.10.2023г. до 04.11.2023г., през който управителката на дружеството/управителка на игралната зала пътувала извън страната, но контролирала дистанционно дейността на казиното.
По делото на СЕС е постановено на 03.07.2025г. решение в което се дават отговори, поставени от АдмС Бургас по друго дело, както следва :
Държавите – членки са компетентни да определят вида и размера на санкциите при спазване по – специално на принципа на пропорциалността (т.47).
Санкционните мерки не трябва да надхвърлят границите на необходимото за постигане на легитимно преследваните от същото това законодателство цели, като строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като по – специално се гарантира реално възпиращ ефект, като същевременно не се надхвърля необходимото за постигане на целта – т.48 (препращаща и към дело С-655/21). Според чл.12 от ЗАНН, административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установени правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Имуществената санкция, която се налага на юридически лица или еднолични търговци, е за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност, като редът е по ЗАНН, доколкото в специален закон не е предвидено друго – чл.83 ал.1 и ал.2 от ЗАНН.
Според чл.49 от Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС), тежестта на наказанията не трябва да е несъразмерна спрямо престъплението.
В т.49 от решението по дело С-733/23се припомня, че принципът на пропорционалност изисква при определяне на наказанието, както и при определяне на размера на глобата, да се отчитат конкретните обстоятелства по случая, а за да се прецени пропорционалността (т.50), трябва да се вземат предвид и възможността националния съд да измени квалификацията спрямо дадената в обвинителния акт, като тази възможност е от естество да доведе до налагане на по – лека санкция, както и възможността да се нюансира санкцията спрямо тежестта на съответното престъпление (също и решения по дело С-384, дело С-255/14, дело С-77/20).
Според т.34 от решението, чл.50 от ХОПЕС се прилага не само към процедури за търсене на отговорност и санкции, квалифицирани от националното право като „наказателни“, но и към процедури за търсене на отговорност и санкции, за които, независимо от тази [жк], трябва да се счете, въз основа на трите критерия (правна [жк], естество на нарушението, степен на санкция), че са с наказателен характер. Че степента на санкцията е тежка в разглеждания случай, явства от сбора на санкциите по осемте НП – общо 24000.00 лева, като пет НП, по които са наложени санкции в общ размер 15000.00 лева, са влезли в сила и вероятно вече са изпълнени, тъй като окончателните решения на АдмС Бургас са постановени през периода ноември-декември 2024г. Не само общият сбор между осемте санкции, а и санкцията сама по себе си, равняваща се на 3000.00 лева, е достатъчно сериозно наказание. Размерът й, отнесен за сравнение към минималната работна заплата за 2024г., когато са постановени осемте НП, е по – висок от трикратния размер на МРЗ към него момент. Именно и затова съдът приема, че е наложена имуществена санкция с наказателен характер.
Разпечатката съдържа 36 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3c3b5b32-ca07-40e9-a5b3-602657eed378