Решение № 2727 от 23.02.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 57845/2022
- Вид
- Решение № 2727
- Подписан
- 23.02.2023
- Състав
- КРАСЕН ПЛАМЕНОВ ВЪЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 115 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 120 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал.1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 2727 гр. София, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20221110157845 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Н. Д. К., ЕГН **********, с адрес:
АДРЕС срещу „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК 11111, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, с която се иска съда да приеме за установено, че ищцата не дължи на ответника сумите 400лв. -главница по кредит № 00000 от 16.10.2015г. и 210.94лв. – лихва върху главницата до 11.08.2020г. Сочи се, че с Покана за погасяване на парично задължение и Писмо от 25.02.2020г., съставени от ответника, той претендира сумите от ищцата. Твърди се, че вземанията са били такива по договор за кредит, които са периодични и са погасени с изтичане на тригодишната давност. Сочи се, че дори да се приеме, че давността е 5-годишна, вземанията отново са погасени през 2020 г. Претендират се разноски.
Препис от исковата молба е връчен на ответника. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който се признава иска. Сочи се, че на 16.10.2015 г. между ищцата Н. Д. К., в качеството й на кредитополучател, и „ФИРМА“ ООД, с ЕИК 999999999, в качеството му на кредитор, е сключен Договор за кредит „Бяла карта“ с КИД № 00000 от 16.10.2015 г, вземанията по който са цедирани на ответника от „ФИРМА“ ООД на 03.05.2019 г., за което ищцата е уведомена. Споделя се твърдението, че към датата на предявяване на иска (26.10.2022г.) са изминали повече от 3г. по отношение на лихвите и неустойките, и повече от 5г. по отношение главницата, от момента на изискуемостта, поради което задължението е погасено по давност Сочи се, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото като не е предприемал действия по принудително събиране на вземането. Поддържа се, че съгласно чл. 120 от Закона за задълженията и договорите, давността не се прилага служебно, нужно е винаги възражение или волеизявление на длъжника за изтекла в негова полза погасителна давност, а такова не е сторено извънсъдебно от длъжника. Оспорва се качеството на ищцата на материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗА, доколкото тя е действащ адвокат Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. Признанието на иск е процесуално действие на ответника, с което той заявява, 1 че се отказва от защита срещу иска, тъй като претенцията е основателна. Признанието на иск по своя характер представлява разпореждане с правото на защита, притежавано от ответника и е проявна форма на диспозитивното начало в гражданския процес. Признанието може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение, съобразно признанието, ако ищецът поиска това. От изложеното следва, че решение по чл.
237, ал. 1 ГПК може да бъде постановено единствено по искане на ищеца. Доколкото такова искане липсва , спорът следва да бъде разгледан по общия ред, като становището на ответника изразено в подадения отговор следва да бъде ценено по реда на чл. 175 ГПК.
Правната квалификация на предявения отрицателен установителен иск е чл. 124, ал 1 от ГПК. Съгласно разпределената доказателствена тежест ответника следва да установи наличието на валидно облигационно правоотношение между „ФИРМА“ ЕООД и ишцата, породено от договор за потребителски кредит, по който дружеството е изпълнило задълженията си /в т.ч. реалното предоставяне на заемната сума/ точно, както и наличието на възникнало в полза на ответника изискуемо вземане срещу ищцата за заплащане на претендираните парични суми на соченото основание, вследствие на настъпила цесия. Във връзка с направеното възражение за изтекла тригодишна погасителна давност в тежест на ответника е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Между „ФИРМА“ ООД като кредитодател и ищцата Н. Д. К. като кредитополучател на 16.10.2015 г. е сключен Договор за кредит „Бяла карта“, по силата на който „ФИРМА“ ООД се задължава да предостави на Кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 100.00 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Бяла карта/Access Finance/iCard, а кредитополучателят се задължава да го ползва и върне. В договора страните се декларирали, че кредитодателят предоставя на кредитополучателя от името на „Айкарт“ АД (Картоиздател), в качеството си вписан представител/агент на последното платежен инструмент - Кобрандирана кредитна карта с № 00000, както и запечатан плик с ПИН-код за ползвана на картата.
В чл. 4 от договора е посочен фиксиран годишен лихвен процент 43.2 %или дневна лихва в размер на 0.12 %, която се начислява всеки ден върху усвоената непогасена главница. Посочен е и годишен процент на разходите- 45.9 %, както и как се формира общата дължима сума съгласно правилото на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, а именно като сбор от: усвоена и непогасена главница, договорна лихва върху усвоената и непогасена главница и такси за ползване на картата, дължими от кредитополучателя.
С Анекси от 25.02.2016 г. и 21.06.2016 г. страните по договора са се споразумели, че максимален размер на револвиращия кредит се увеличава съответно на 200 и 400 лева.
Не се спори, че ответното дружество е цесионер на вземанията по Договор за кредит „Бяла карта“ с КИД № 00000 от 16.10.2015 г вследствие на две цесии, с които вземанията първо са прехвърлени от „ФИРМА“ ООД на „ФИРМА“ ООД, а на 03.05.2019 г. са прехвърлени от „ФИРМА“ ООД на „ФИРМА“ ЕАД.
Не е спорно и съдът отчита по реда на чл. 175 ГПК изявлението на ответното дружество, че процесните вземания са погасени по давност, като не са ангажирани никакви доказателства и не са изложени факти за обстоятелства, обуславящи спирането и прекъсването на давността.
Предвид това, предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен.
Не е налице е сочената от ответника хипотеза на чл.78 ал.2 от ГПК за освобождаването му от отговорността му за разноски, доколкото по делото на л. 7-8 са приложени писма с дата 25.02.2020 г и 11.08.2020 г.., с които ФИРМА“ ЕАД е поканило ищцата да му заплати сумата от 610.94 лева – вземания именно по процесния Договор за кредит „Бяла карта“ с КИД № 00000. Изрично е посочено, че при липса на доброволно плащане ще се прибегне 2 към принудително изпълнение, в т.ч. и чрез налагане на запори на трудови възнаграждения и банкови сметки, опис на имущество и изнасянето на имущество на публична продан.
Съдът приема същите писма като извънсъдебно действие предизвикало правния спор.
При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответника, следва да бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото, които видно от приетите по делото писмени доказателства са в размер на 50 лева държавна такса. Тъй като адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА, възнаграждението следва да се присъди в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 400 лева, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК 11111, със седалище и адрес на управление: АДРЕСс 4, по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Н. Д. К., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС не дължи на сумите 400лв. -главница по Договор за кредит „Бяла карта“ с КИД № 00000 от 16.10.2015 г, сключен меджу „ФИРМА“ ООД и Н. Д. К. и 210.94лв. – лихва върху главницата до 11.08.2020г.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК 11111, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Н. Д. К., ЕГН **********, съдебно-деловодни разноски в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК 11111 да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на адв. С. К. К. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3