Решение № 28 от 10.01.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Варна, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, СЪСТАВ ТО, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Деница Добрева като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело № 20243100502077 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по въззивна жалба вх. №65789/14.08.2024г. от К. К. К., ЕГН ********** от *********************** срещу решение №2820/23.07.2024г., постановено по гр. дело № 202331210106186/2023г. на Варненския районен съд, с което прието за установено по отношение на въззивника, че дължи на кредитора "АДРЕС НЕДВИЖИМИ ИМОТИ" АД, ЕИК 130520890, седалище и адрес на управление гр.София сумата от 3096 евро с ДДС, представляваща дължимо възнаграждение по договор за посредничество от 06.04.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението 09.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата и неустойка за забава в размер на 258 евро, дължима за периода 27.07.2022 г. - 05.08.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 275/15.9.2022 г., издадена по ч.гр.д.№ 567 по опис за 2022 г. на РС Свищов на основание чл.

422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.

В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност 1 и необоснованост на обжалваното решение. За неправилен се счита изводът на съда, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора за посредничество – да намери купувач за имотите на ответника К., като събраните доказателства сочат обратното. От данните по делото се установява, че с ответникът не се е свързал служител на ищцовото дружество, а служител на „Имотека“ АД, в качеството му на посредник на купувача. Продажбата на имота след две години не е вследствие на посредничеството на ищеца, а следва от съгласието на ответника за по – ниска цена. Ответникът сам се е снабдил с нуждите документи за изповядване на сделката и сам се е явил пред нотариуса.

Единствено от показанията на св. Е., брокер на недвижими имоти /в ищцовото дружество и в „Имотека“ АД/ може да се извлекат индиции за някакво изпълнение на договора за посредничество. Тези показания според въззивника не следва да бъдат кредитирани, тъй като свидетелката се явява заинтересовано лице от изхода на делото, поради това, че ще получи част от възнаграждението.

Посочва се, че договора за сътрудничество от 13.09.2018г. между „Адрес Недвижими имоти“ АД и „Имотека“ АД е оспорен като антидатиран и създаден за нуждите на процеса, поради което не следва да бъде кредитиран.

На последно място във връзка с иска за възнаграждение във въззивната жалба са изложени съображения за нелогично определяне на размера на същото върху продажна цена, която не е реализирана от дружеството – посредник.

По отношение на претендираната неустойка се излага, че същата не се дължи, тъй като клаузата в договора досежно нея е нищожна, като противоречаща на добрите нрави.

Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли предявените искове.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „Адрес Недвижими имоти“ АД, в който застъпва становище, че решението е правилно и законосъобразно. Посочва се, че между страните на 06.04.2016г. е сключен договор за посредничество, в който е посочено, че лицето за контакт е С.И. и тя е извършила посредничеството за ищцовото дружество с купувача.

Поддържа се, че въззиваемото дружество е посредничело при преговорите, осъществени са огледи на недвижимия имот, на който му е била направена и 2 реклама за продажба, факти установени от свидетелските показания и от споразумението за сътрудничество.

Оспорва се твърдението, че ищцовото дружество не е изпълнило задълженията си имота да бъда продаден за 86000.00 евро. Посредникът е предал предложението на купувача за 76000.00 евро продажна цена, като сделката за тази цена е сключена лично от ответника К..

Счита се за неоснователно оплакването, че възнаграждението е определено като 3% от сумата от 86000.00евро. В чл.4.5/2/ от договора за посредничество е посочено, че продажната цена е тази посочена в него, а не в предварителния или окончателния договор.

По отношение на неустойката са изложени аргументи, че клаузата за неустойка не е нищожна, тя не може да надхвърля 10% от стойността на дължимото възнаграждение. Направено е сравнение, че обезщетението за забава до датата на съдебното решение е 1494.00лв., докато неустойката се равнява на 504.60лв.

По изложените съображения първоинстанционното решение. моли съдът да потвърди

В съдебно заседание въззивникът редовно призован поддържа подадената жалба. Въззиваемата страна, също редовно призована, оспорва жалба, моли за присъждане на разноски съобразно изходът от спора.

Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.

Съдът е сезиран с предявени от "АДРЕС НЕДВИЖИМИ ИМОТИ" АД срещу К. К. Камов искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.чл.41 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 3096.00 евро с ДДС, представляваща неплатено възнаграждение по договор за посредничество от 06.04.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението - 09.08.2022г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 258.00 евро, представляваща неустойка за забава в размер дължима за периода 27.07.2022г. - 05.08.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 275/15.9.2022г., издадена по ч.гр.д.№ 3

567 по опис за 2022 г. на РС Свищов.

В исковата молба са изложени твърдения, че е сключен договор за посредничество от 06.04.2016г., по силата, на който К. К. е възложил на „Адрес Недвижими имоти“ АД да осъществи посредничеството при продажбата на мезонет №10, ет.4, находящ се в сграда с административен адрес ***************** и гараж с обявена цена 86000.00евро срещу получаване на уговорено възнаграждение в размер на 3% от продажната цена.

В изпълнение на задълженията си ищецът направил снимки на имота, изготвил СПА анализ, рекламирал имота в собствения си сайт, както и в други сайтове за реклама.

На 13.09.2018г. със С.И. се свързва С.К. от агенция „Имотека“ като обяснява, че има купувач за мезонета - Д. М.. Били организирани два огледа, на които е присъствал и ответника.

В следствие на така извършеното посредничество бил сключен договор за покупко – продажба на 31.10.2018г. с продажна цена 77000 евро.

Въпреки изпълнението ответникът отказал за заплати дължимото възнаграждение в размер на 3096.00 евро.

Била му отправена покана връчена с телепоща на 19.07.2022г., като е даден 7 – дневен срок за плащане – до 26.07.2022г., включително. До този момент не е постъпило плащане, поради което се претендира неустойка за забава за периода 27.07.2022г. до 05.08.2022г. по силата на чл.9.1 от договора в размер на 258.00 евро.

По изложените съображения е формулиран петитум да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи процесните суми.

По делото е постъпил отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК от ответника, в който оспорва предявените искове по основание и размер.

Не се оспорва обстоятелството, че между страните е сключен договор за посредничество, но имотът е рекламиран не само от ответника, но и от други посредници и лично от ответника, тъй като договорът не е ексклузивни права.

Един или два огледа са извършени със съдействието на ищеца.

През м.септември 2018г. на ответника се е обадила С.И., която преди това е работила за ищеца, а към него момент като брокер в „Имотека“, която е заявила, че има купувач за имота.

4

Между купувача и ответника е била договорена цена от 77000. 00 евро.

Оспорва се обстоятелството, че ищецът чрез свои служители е допринесъл за сключването на окончателния договор за покупко – продажба на имота, като С.И. не е действала от името на „Адрес недвижими имоти“ АД.

Ответникът сам се е снабдил с нуждите документи за изповядване на сделката и сам се е явил пред нотариуса. Посочва се, че договора за сътрудничество от 13.09.2018г. между „Адрес Недвижими имоти“ АД и „Имотека“ АД е антидатиран и създаден за нуждите на процеса, поради което не следва да бъде кредитиран.

Счита се, че не се дължи и неустойка за забава.

По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.

При така очертаните предмет на предявените искове, въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявения иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.1, вр.51 от ТЗ.

Страните не спорят, че са сключили договор за посредничество от 06.04.2016г., по силата, на който К. К. е възложил на „Адрес Недвижими имоти“ АД да осъществи посредничеството при продажбата на мезонет №10, ет.4, находящ се в сграда с административен адрес ***************** и гараж с обявена цена 86000.00евро срещу получаване на уговорено възнаграждение в размер на 3% от продажната цена.

Не е спорен и факта, че в изпълнение на договора ищецът е направил СПА анализ, рекламирал е имота в сайтове и е извършил със свои служители два огледа. Към него момент ответникът е контактувал с брокера С.И., която е работила при ищцовото дружество. Факт установен от свидетелските показания на С.И. и признат от ответника в отговора на исковата молба.

Представените по делото писмени доказателства /визитна картичка, договор от 13.09.2018г., договор за гаранция от 25.09.2018г./ и събраните гласни доказателства са еднозначни, че Д. М. /разпитан като свидетел/, като 5 бъдещ купувач се е свързал с С.И. по повод закупуването на имот.

С оглед заявените параметри му е бил предложен имота, собственост на ответника, предлаган от „Адрес Недвижими имоти“ АД.

След два проведени огледа е сключен между ответника и Д. М. окончателен договор за покупко – продажба, обективиран в нот. акт №28, нот. дело №270/2018г. от 31.10.2018г.

Съдът намира, че ищцовото дружество е посредничело при избора на процесния имот, както и за сключването на сделката. Това посредничество се е осъществило чрез брокера С.И. въз основа на договор за сътрудничество от 13.09.2018г. между „Адрес Недвижими имоти“ АД и „Имотека“ АД.

Доколкото договора за посредничество между страните не е с ексклузивни права само „Адрес Недвижими имоти“ АД да предлага имота, няма пречка това дружество да възложи и на други лица да предлагат и рекламират имота и съответно съдействат за сключването на сделката. В тази връзка е подписан и договора за сътрудничество. В хода на съдебното дирене не е установено договора да е антидатиран, поради което следва да бъде кредитиран с посочената в него дата.

Предвид горното се е осъществил фактическия състав на чл.51 от ТЗ, поради което след изпълнение на посредничеството търговският посредник има право на възнаграждение.

В договора за посредничество възнаграждението е уговорено в размер на 3% от цената, посочена в предварителния договор, ако е сключен в присъствието на Адрес, а иначе цената посочена в договора за посредничество, ако такава не е посочена се взема предвид цената по нотариален акт.

В случая предварителен договор не е сключван, поради което следва да се възприеме като база цената посочена в договора за посредничество – 86000.

00 евро или дължимото възнаграждение е 3096.00 с ДДС.

Падежът на задължението е настъпил с подписване на нотариалния акт, съгласно чл.4.5, ал.1 от договора за посредничество.

Горните мотиви обуславят крайния извод за доказан по основание и размер главен иск, който подлежи на уважаване.

По предявения иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, чл.92, 6 ал.1 от ЗЗД.