Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1904 от 21.05.2019, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 712/2019
Вид
Определение № 1904
Подписан
21.05.2019
Състав
ЖАНА ИВАНОВА МАРКОВА КОЛЕВА, МАРИЯ КИРИЛОВА ТЕРЗИЙСКА, ТОНИ КРЪСТЕВ

Цитирани разпоредби

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………../….....05.2019 г. гр.Варна

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание проведено на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ

ТЕРЗИЙСКА

ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА

ТОНИ КРЪСТЕВ като разгледа докладваното от съдията Маркова в. т. д. № 712/2019 г., по описа на ВОС, ТО, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 20573/20.03.2019 г. на И.К.С., ЕГН **********,*** срещу Решение № 881/01.03.2019 г., постановено по гр.д. № 7701/2018 г., на ВРС, XXXIII с., с което е отхвърлен искът му срещу А.К.

К., ЕГН **********,***, за прогласяване за нищожен като привиден на Договор за продажба на дружествен дял от 04.11.2009 г., с рег.

№ 10966/2009 г., на Нотариус № 124, с район на действие ВРС, на осн. чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД.

В жалбата въззивникът е навел твърдения, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че първоинстанционния съд е извършил неправилен анализ на събраните в хода на производството доказателства и по-конкретно на волята на ответницата, отразена в представеното „обратно писмо“. Сочи, че в него се съдържа ясно изявление, че въззивникът е реален носител на правата и задълженията, произтичащи от договор за продажба на дружествен дяло от 04.11.2009 г., което изявление изобщо не е било обсъдено от ВРС. Това изявление, въззивникът счита, че прави вероятно твърдението за симулативност на сключения договор. По същество отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на предявения иск като предявения насрещен иск бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира разноски за две инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна А. К., депозира писмен отговор, в който оспорва жалбата. Оспорва оплакването изложено във въззивната жалба и от своя страна счита, че наименованието на даден документ няма отношение към неговата същност. В случая сочи, че документът именуван от ищеца „обратно писмо“, по съществото на изявленията закрепени в него, няма такъв характер, както правилно е установил и ВРС. Сочи, че документът не обективира волеизявления и на двете страни по сключения договор, той да не породи действие в отношенията между тях. Излага още, че в „обратното писмо“ се съдържат волеизявления, които са противоречиви, които по-скоро доказвали, че процесния договор е действителен. В подкрепа на този извод, въззиваемата счита, че е и формулировката на посочената от въззивника част от документа, където било посочено, че въззивникът е реален носител на всички права и задължения „произтичащи“ от сключения договор.

Излага собствен анализ на изявленията обективирани в представеното „обратно писмо“. Сочи, че представения от въззивника документ бил подписан от ответницата при упражнени спрямо нея заплашване и принуда и поддържа направеното възражение по реда на чл. 30 ЗЗД. Поддържа и предявения насрещен иск. По същество отправя искане за потвърждаване на атакуваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, чрез надлежно оправомощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл.

261 ГПК.

Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното производството да се предоставя възможност за предприемане на процесуални действия от страните, поради релевирани нарушения съдопроизводствените правила; доказателствени искания не са направени.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съставът на ВОС,

О П

Р Е Д

Е Л И :

ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна, въззивна жалба вх. № 20573/20.03.2019 г. на И.К.С., ЕГН **********,*** срещу Решение № 881/01.03.2019 г., постановено по гр.д. № 7701/2018 г., на ВРС, XXXIII с., с което е отхвърлен искът му срещу А.К.

К., ЕГН **********,***, за прогласяване за нищожен като привиден на Договор за продажба на дружествен дял от 04.11.2009 г., с рег.

№ 10966/2009 г., на Нотариус № 124, с район на действие ВРС, на осн. чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД.

НАСРОЧВА с.з. на 26.06.2019 г., 13.30 ч., за която дата и час да се призоват незабавно страните като им се връчи препис от настоящото определение. На въззивника, ведно с препис от отговора на въззиваемата страна.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.