Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2251 от 02.04.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 11177/2024
Вид
Решение № 2251
Подписан
02.04.2026
В сила
02.04.2026
Състав
Николай Димов, Евгени Стоилов Станоев, Велина Пейчинова

Цитирани разпоредби

  • чл. 236 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 266 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • Чл. 16, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 25 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 25, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 36 и 37 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 36 и 37 · Закон за движението по пътищата
  • Чл. 41 · Закон за движението по пътищата
  • Чл. 42 · Закон за движението по пътищата
  • Чл. 43 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 2251 гр. София, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Юлия С. Д. Асенова като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20241100511177 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 13892/15.07.2024 г., постановено по гр.д. № 61321/2023 г. по описа на СРС, 179 състав, е уважен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника „ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, да заплати на ищеца „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121265113, сумата от 16 578,28 лв., незаплатено регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за вреди по лек автомобил л.а. „Тойота Ланд Крузер“, рег. № ****, причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 19.11.2022 г. около 09:40 ч. в гр. Тетевен на път I-3 км187+845 и с включени разходи за определянето му, ведно със законната лихва от 08.11.2023 г. до погасяване на задължението.

С решението е разпределена и отговорността за разноски, като ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 2895,18 лв.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – „ЗАД Далл Богг: Живот 1 и Здраве“ АД.

Във въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, поради което и несправедливо. Въззивникът счита, че е налице съпричиняване в размер на 50 %, което не е отчетено от районния съд, изразяващо се в движение на л.а. „Тойота“ с несъобразена скорост, поради което водачът не е могъл да съобрази поведението на намиращия се пред него водач на л.а.

„Фоклсваген“. Така мотивиран, моли първоинстанционното решение да бъде отменено в частта над 8289,14 лв. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Счита, че решението на районния съд е правилно, като моли същото да бъде потвърдено.

Претендира и разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в частта, с която е уважен искът за горницата над 8289,14 лв. В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно, тъй като е постановено от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав, актът е постановен в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в изискуемата от закона писмена форма и съдържа реквизитите по 2 чл. 236 ГПК, а волята на съда е ясна.

Въззивният съд приема, че обжалваното решение е допустимо, тъй като е постановено по допустим иск – налице са положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска и отсъстват отрицателни такива.

По същество на спора съдът приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника „ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, да заплати на ищеца „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121265113, сумата от 16 578,28 лв., незаплатено регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за вреди по лек автомобил л.а. „Тойота Ланд Крузер“, рег. № ****, причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 19.11.2022 г. около 09:40 ч. в гр. Тетевен на път I-3 км187+845 и с включени разходи за определянето му, ведно със законната лихва от 08.11.2023 г. до погасяване на задължението.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, като основателността му е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти:

1) наличието на валидно застрахователно правоотношение със собственика на увреденото МПС, произтичащо от договор за имуществена застраховка „Каско“; 2) наличието на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен между ответната страна и водача, причинил процесното ПТП; 3) настъпване през периода на застрахователното покритие по двата договора на ПТП вследствие на противоправното поведение на застрахования при ответната страна водач; 4) вид и размер на вредите, причинени на застрахованото от ищеца МПС; 5) пряка причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и процесното ПТП; 6) размер на обезщетението, заплатено от ищеца в изпълнение на задълженията му по договора за имуществена застраховка „Каско”.

Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да 3 докаже възражението си за съпричиняване.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Безспорно е по делото, а и се установява от представените доказателства, съответно неоспорени във въззивната жалба, са изводите на районния съд: 1) че са налице валидни застрахователни правоотношения, както следва: застрахователно покритие при ищцовото дружество по застраховка „Каско“ за л.а. „Тойота Ланд Крузър“, рег. № ****, действащо към момента на процесното ПТП, и застрахователно покритие при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за л.а. марка „Фолксваген Голф“, рег. № ****, също действащо към момента на процесното ПТП; 2) че на 19.11.2022 г. е настъпило ПТП между двата автомобила; 3) че ищецът е заплатил в полза на застрахованото лице сумата от 16 172,20 лв. за ремонт, извършен от автосервиз „Авто Вим Сервиз“ ООД; 4) че е изплатена сумата от 391,08 лв. в полза на „СБА“, представляваща такса за пътна помощ;

5) че ответното дружество е получило регресна покана, но не е заплатило търсената от ищеца сума.

Единственият спорен пред въззивната инстанция въпрос е този за вината за настъпване на ПТП, респ. наличие или липса на съпричиняване за същото.

За да бъде разрешен този въпрос обаче, следва да бъде посочен механизмът на ПТП така, както е установен от първата инстанция:

На 19.11.2022 г. в района на гр. Тетевен водачът на л.а. „Фолксваген Голф“, рег. № ****, се е движел по път 1-3 с посока на движението към гр.

4

Ябланица. По същото време и в същата посока зад него се е движел водачът на л.а. „Тойота Ланд Крузер“, рег. № ****. Движението се е осъществявало в светлата част на денонощието на прав пътен участък, предназначен за двупосочно движение, с по една лента за движение във всяка посока, разделени една от друга с пътна маркировка M3 от ЗДвП – единична прекъсната линия. Около 09:40 часа, достигайки района на км 187+845, водачът на л.а. „Фолксваген“ намалява скоростта си. Водачът на л.а. „Тойота“ предприема маневра на изпреварване на движещия се пред него л.а.

„Фолксваген“, като навлиза в лентата за насрещно движение. По същото време водачът на л.а. „Фолксваген“ предприема маневра на ляв завой за навлизане към черен път, при която не пропуска изравнилия се с него л.а.

„Тойота“. Между двата автомобила възниква ПТП с материални щети, които за л.а. „Фолксваген“ са в предна лява и странична предна лява габаритна част, а за л.а. „Тойота“ – в предната и страничната дясна габаритна част на автомобила.

Съдът е кредитирал заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно изготвено, както и кореспондиращо със събраните по делото свидетелски показания на двамата водачи, участвали в ПТП, които също са кредитирани като логични, последователни и безпротиворечиви, съответстващи на останалите писмени доказателства по делото – КППТП.

При изпреварване важат следните правила по ЗДвП:

Чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП – на пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение и м а две пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне.

Чл. 41 ЗДвП – Пътните превозни средства се изпреварват от лявата им страна. При изпреварване водачът на пътното превозно средство напуска пътната лента, в която се движи, навлиза в съседната пътна лента изцяло или частично, преминава покрай движещото се в същата посока пътно превозно средство и се връща в напуснатата лента.

Чл. 42 ЗДвП – Водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен, преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно средство и че движещото се след него пътно превозно средство или това, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на 5 движение наляво; след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение.

Водач, който изпреварва, е длъжен по време на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство; когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея; да се убеди, че като се движи с безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко време.

Водачът на изпреварваното пътно превозно средство е длъжен да не увеличава скоростта и да не пречи на изпреварването по какъвто и да е друг начин.

Чл. 43 ЗДвП изброява хипотези, в които е забранено изпреварване на МПС, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, в които процесният случай не попада.

Водачът на л.а. „Тойота“ е спазил всички горепосочени правила.

Навлязъл е в съседната лява пътна лента, предназначена за насрещно движение, за да изпревари намаляващия скоростта си л.а. „Фолксваген“, движещ се в същата посока.

При завой наляво приложение намират чл. 36 и 37 ЗДвП. Според цитираните норми завиването наляво се извършва от най-лявата пътна лента по посока на движението, а когато лентите са обозначени за движение в съответна посока – от лента, предназначена за завиване наляво. При завиване наляво за навлизане в път с двупосочно движение водачът на пътното превозно средство завива така, че да навлезе по възможно най-краткия път в най-близката пътна лента по посока на движението. При повече от една пътна лента, предназначени за завиване наляво, и повече от една пътна лента по посока на движението след кръстовището навлизането се извършва по възможно най-краткия път в пътната лента, разположена по реда на пътните ленти преди кръстовището. При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. От същото правило помежду си се ръководят и водачите на релсовите пътни превозни 6 средства. Последното правило е неприложимо в случая, тъй като и двата автомобила са се движели в една и съща посока, а не са били насрещно движещи се.