Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1441 от 03.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 1017/2024
Вид
Решение № 1441
Подписан
03.12.2024
В сила
29.05.2025
Състав
Атанаска Стефанова Букорещлиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1441 гр. Пловдив, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. Букорещлиева при участието на секретаря Елена В. Ангелова като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Гражданско дело № 20245300101017 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. Й. Й., ЕГН **********, с адрес: с. ******, община ******, ул. „***” № ***, чрез процесуалния му представител адвокат С. Д., против А. Г. Г., ЕГН **********, с адрес- с. *****, община *****, област *****, ул. „*****”, №**, с която е предявен иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че с присъда № 47/18.05.2023 г., постановена по нохд №227/2023 г. по описа на ОС- Пловдив, влязла в сила на 01.03.2024 г., ответникът А. Г. Г. е признат за виновен в това, че на ***** в землището на село *****, област *****ска, е причинил по непредпазливост смъртта на О. Й. Й., ЕГН **********, вследствие на умишлено нанесени леки телесни повреди - счупване на костите на корена на носа и счупване на девето и единадесето ребро вляво по директен механизъм, причиняващ единично или в съвкупност разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, както и множество кръгловати охлузвания по кожата на челото вляво, клепачите на двете очи, кожата на лявата скула, дясната половина на брадичката, кожата над десния клон на долната челюст, овално охлузване на върха на брадичката, кръвонасядания на горната и долната устна на устата, множество точковидни охлузвания по дясната странична повърхност на шията; точковидни охлузвания по предната повърхност на гръдния кош, обширни охлузвания по задната повърхност на гръдния кош, лентовидно охлузване по задната повърхност на гръдния кош; охлузвания по дясната странична и предна повърхност на корема, точковидни охлузвания по предна повърхност на корема и охлузване в областта на кръсцовата кост; охлузване, драскотина и кръвонасядане по предната повърхност на дясната предмишница; кръвонасядане на дълбоките меки тъкани на вътрешната повърхност на лявата предмишница, които са причинили болка и страдание, без разстройство на здравето- престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 3-то във вр. с чл. 130, ал. 1 и ал. 2 от НК. За 1 извършеното престъпление ответникът е осъден на наказание две години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 4 години. Посочва се, че ищецът е брат на починалия О. Й., с когото са имали изключително близки отношения. Двамата братя живеели заедно, много си споделяли, разговаряли, имали силна емоционална връзка. Починалият бил опора за М. Й., който се чувствал спокоен, че винаги има на кого да разчита и кой да му помогне. В резултат на внезапната му загуба ищецът преживял болки и страдания с висок интензитет. След смъртта му, същият се затворил в себе си, не разговарял с никого. И до настоящия момент болката му не е отшумяла, мислите му са насочени към спомена за брат му.

С оглед изложените факти и обстоятелства, се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника А. Г. Г. да заплати на ищеца сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие причиняването смъртта на брат му О. Й. Й., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - ***** до окончателното й изплащане.

Претендират се разноски. Допълнителни съображения по спора са изложени в писмени бележки на адвокат С. Д.- пълномощник на ищеца.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника А. Г. Г., чрез упълномощения процесуален представител- адв. В. В., с който е изразено становище, че предявеният иск е допустим, но по същество е неоснователен и недоказан, поради което се иска да бъде отхвърлен изцяло. Изложено е, че според ТР № 1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от 24.09.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай следва справедливо да бъдат обезщетени, т.е. обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

Доколкото изложените в исковата молба твърдения не обосновават извод за изключителна връзка в отношенията между ищеца и починалия му брат, то ответникът счита заявената претенция за неоснователна. При условията на алтернативност поддържа, че търсеният размер на обезщетението е прекомерно завишен и некореспондиращ с действителните болки и страдания, претърпени от ищеца, а освен това е в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл.52 от ЗЗД. Оспорват се от ответника тежестта и интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания, като се посочва също, че искът не е съобразен с икономическата ситуация в страната. Съображения по спора са развити и в писмена защита на адвокат В.- пълномощник на ответника. Претендират се разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

От представеното по делото заверено копие на присъда № 47/18.05.2023 г., постановена по нохд №227/2023 г. на ПОС /влязла в сила на 01.03.2024г./, е видно, че ответникът А. Г. е признат за виновен за извършеното от него престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 3 във вр. с чл. 130, ал. 1 и ал. 2 от НК- за това, че на ***** г. в с. *****, община *****, област *****, е причинил по непредпазливост смъртта на О. Й. Й. с ЕГН **********, вследствие на умишлено нанесени леки телесни повреди- счупване на костите на корена на носа и счупване на девето и единадесето ребро вляво по директен механизъм, причиняващи единично или в съвкупност разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, както и множество кръгловати охлузвания по кожата на челото вляво, клепачите на двете очи, кожата на лявата скула, дясната половина на брадичката, кожата над десния клон на долната челюст, овално охлузване на върха на брадичката, кръвонасядания на горната и 2 долната устни на устата, множество точковидни охлузвания по дясната странична повърхност на шията; точковидни охлузвания по предната повърхност на гръдния кош, обширни охлузвания по задната повърхност на гръдния кош, лентовидно охлузване по задната повърхност на гръдния кош; охлузвания по дясната странична и предна повърхност на корема, точковидни охлузвания по предна повърхност на корема и охлузване в областта на кръсцовата кост; охлузване, драскотина и кръвонасядане по предната повърхност на дясната предмишница; кръвонасядане на дълбоките меки тъкани на вътрешната повърхност на лявата предмишница, причиняващи болка и страдание, без разстройство на здравето, за което му е наложено наказание- две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено, на основание чл.66, ал.1 от НК, с изпитателен срок от четири години.

Не е спорно между страните и се установява от представеното удостоверение за наследници №35/29.03.2024г., издадено от Община *****, че ищецът М. Й. Й. е брат на починалия О. Й. Й..

За установяване на твърденията за претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие смъртта на неговия брат по делото са събрани гласни доказателства посредством показанията на свидетелите С. Г.а Я. и З.Г.А..

Свидетелката Я. заявява, че познава М. и О. Й.и от 11 години, има приятелски отношения с ищеца. Твърди, че двамата братя били в много добри отношения, събирали се на празници, помагали си, никога не са се карали. След като научил за смъртта на О., М. изживял силен стрес, косата му побеляла изведнъж. Загубата на брат му се отразила негативно и на здравословното състояние на ищеца- сега има диабет и високо кръвно налягане, приема медикаменти. Освен това, свидетелката посочва, че М. се е затворил в себе си, няма желание да контактува с други хора.

Показания в тази насока депозира и свидетелката З.А., която е живяла на семейни начала с О. Й.. Същата твърди, че между ищеца и неговия брат имало много добри отношения, помагали си при трудности, М. бил чест гост в дома им. Загубата на О. причинила на ищеца големи страдания, той бил в шок, престанал да излиза, не се срещал с приятели.

При така събраните доказателства и установени обстоятелства, съдът намира от правна страна следното:

Според разпоредбата на чл.45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Фактическият състав, пораждащ облигационното правоотношение с източник непозволено увреждане, включва следните елементи, които трябва да се установят в процеса, за да се ангажира деликтната отговорност на ответника: последният да е осъществил деяние в една от двете форми- действие или бездействие, деянието да е противоправно, да са причинени вреди, които да са в причинно- следствена връзка с противоправното деяние и деянието да е извършено виновно.

В процесния случай се установява от представената присъда № 47/18.05.2023 г., постановена по нохд №227/2023 г. на ПОС, че ответникът Г. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 3 във вр. с чл. 130, ал. 1 и ал. 2 от НК, за което му е наложено съответното наказание.

Съобразно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Ето защо и предвид наличието на влязла в сила присъда по посоченото наказателно дело, следва да се приемат за доказани обстоятелствата относно авторството, противоправността на деянието, вината на ответника Г., както и съществуването на причинно- следствена връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат- смъртта на О. Й..

3

Макар, с оглед гореизложеното, по делото да се установи, че е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД, съдът намира, че не са налице предпоставки за присъждане обезщетение на ищеца за смъртта на брат му.

С ТР №1/21.06.2018 г. по тълкувателно дело №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС се прие, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4/1961 г. и Постановление №5/1969 г.- на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

В мотивите на Тълкувателното решение е прието, че обезщетение следва да се присъди само тогава, когато може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е доказало съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и че са настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като интензитет и продължителност/ морални болки и страдания. Отчетено е, че според традиционните за българското общество семейни отношения, братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най- близкия родствен и семеен кръг, а връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато се установи, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между тях е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само найблизките на починалия.