Определение № 507 от 19.02.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 507 гр. Бургас, 19.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно гражданско дело № 20262100500127 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г. Е. К., ЕГН: ********** от гр. П., ул. "Р." №* чрез адвокат Десислав Веселинов Михайлов от АК – Пловдив със съдебен адрес в гр. Пловдив, ул. „Парк, Отдих и Култура“ № 3Б, ет.2, ап.5 против определение № 1/05.01.2026г., постановено от Районен съд – Царево по гр. д. № 20252180100959. С това определение, съдът оставя без уважение молбата на К. за освобождаване от такси и разноски в производството.

Частният жалбоподател твърди, че не разполага с достатъчно средства, поради което е в невъзможност да заплати държавната такса за производството и следващите се разноски.

Той заявява, че не притежава МПС, акции и дялове в търговски дружества, облигации и друго движимо или недвижимо имущество, не упражнява дейност като едноличен търговец и не работи по трудово правоотношение.

Г. К. посочва, че заради липсата на средства е сключил 12 бързи кредита, чиито вноски не е в състояние да погаси и ползва безплатна правна помощ в настоящето производство.

К. иска от въззивната инстанция да отмени определението на районния съд и да го освободи от заплащане на държавна такса и разноски.

Като взе предвид твърдението на страната и представените по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Производството пред Районен съд – Царево е образувано по искова молба на Г. Е. К., представляван от адвокат Д. М. от АК – Пловдив против „Фератум България“ ЕООД с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК. К. иска от съда да приеме за установено, че договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние, сключен между него и „Фератум България“ ЕООД е нищожен на посоченото правно основание. В условията на евентуалност, ищецът претендира, че клаузата на чл.5 от договор № 1466945/19.05.2025г., въз основа на която е сключен договор за гаранция / поръчителство, е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, вр. чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.

С предявяване на иска, ищецът прави искане за освобождаване от държавна такса и от разноски за производството. В подкрепа на твърдението, че не разполага със средства, ищецът представя декларация, в която е посочено, че не получава месечен доход, не е в 1 граждански брак, не притежава недвижими имоти, МПС, дялове и акции в търговски дружества и парични влогове.

С определение рег.№ 1/05.01.2026г., Районен съд – Царево оставя молбата на К. без уважение като приема, че същият е в трудоспособна възраст и няма пречки да полага труд и да реализира доходи. Обстоятелството, че молителят сам се е поставил в състояние на безработен, не е предпоставка за освобождаването му от държавна такса. В допълнение към това, съдът подчертава, че по делото липсват данни за влошено здравословно състояние на молителя и за други обстоятелства, които правят невъзможно заплащането на държавна такса в размер на 50 лева.

Въз основа на установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която обжалваното определение поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, частната жалба е процесуално допустима.

Разгледано по същество, частната жалба е неоснователна. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други констатирани обстоятелства. В конкретния случай, от представената по делото декларация и удостоверение за облагаеми имущества и декларирани данни по ЗМДТ, издадено от орган по приходите в Община „Родопи“ се установява, че К. действително не притежава движимо и недвижимо имущество. При служебно извършена справка за трудовата заетост на К., съдът констатира, че към настоящия момент същият работи по трудов договор, сключен с „Лилия имоти“ ООД със срок на действие на договора от 25.11.2025г. до 01.06.2026г. При това положение, не може да се приеме, че ищецът не разполага със средства, за да заплати дължимите за производството държавна такса и разноски. Като е достигнал до този извод, макар и с различни мотиви, районният съд е постановил правилно определение, по отношение на което не са налице основанията за отмяна, въведени в частната жалба.

По изложените съображения, частната жалба е неоснователна и трябва да се остави без уважение със следващото от това потвърждаване на първоинстанционното определение.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен състав, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1/05.01.2026г., постановено от Районен съд – Царево по гр. д. № 20252180100959.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

3