Решение № 490 от 03.12.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 490 гр. ХАСКОВО, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АННА ВЛ. ПЕТКОВА при участието на секретаря ДИМИТРИЙКА Й. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20225600100658 по описа за 2022 година

Делото е образувано по искова молба, подадена от „Банка ДСК“ АД срещу С. Е. – ****** гражданин без известен адрес в Република България, представляван от особен представител адв. Д. С..

По реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ал. 1 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове, основани на твърдение за договорно неизпълнение по договор за банков кредит от 09.11.2016 година, сключен с ответника в качеството му на кредитополучател, в размер на 32000 лева. Твърди се, още, че по ч.гр.д. № 459/2022 година по описа на РССвиленград било развито заповедно производство, но заповедният съд е отхвърлил подаденото от банката заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, за парично задължение – невърнатата сума по кредита, след което е указал на банката - заявител да предяви осъдителен иск относно вземането си. Ето защо предявява исковете си за сумите както следва: 27 792,21 лева - главница; 3 816,80 лева - договорна лихва, за периода от 07.10.2018 г. до 19.09.2019 г.; 94,50 лева - санкционираща лихва, за периода от 07.10.2018 г. до 19.09.2019 г.; 9 040,19 лева - размер на обезщетението за забава след датата на настъпване на изискуемост за периода от 21.09.2.019 г. до 31.10.2022 г.; 120 лева - разход за изискуем кредит съгласно Приложение № 3 към Договора за кредит; законната лихва върху главницата, 1 считано от датата на подаване на исковата молба - 31.10.2022 г., до окончателното й изплащане; ведно с всички сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 367 ГПК ответникът С. Е., чрез назначен особен представител по чл. 48 ал. 2 от ГПК адв. Д. С. не оспорва исковете за главницата в размер на 27792,21 лева, договорната (възнаградителната) лихва в размер на 3816,80 лева и санкционираща лихва в размер на сумата 94,50 лева, като изразява становище за основателност на тези искове и доказаност по размер. Оспорва изцяло, по основание и размер иска за сумата 9040,19 лева, като счита, че тази сума по своята същност представлява неустойка, начислена върху главницата и възнаградителната лихва за неизпълнението на договора. Прави възражение за погасяване на вземането по давност на основание чл. 111 б. „б“ от ЗЗД, в случай ако бъде прието твърдението на ищеца за обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 20.09.2019 година.

В същото време, прави довод за неравноправност на клаузата по чл. 21 от Общите условия на банката-кредитор за фингирано връчване. Счита, че тя е нищожна на основание чл. 142 ал. 1 от ЗЗП и от там – че не е налице обявяване на длъжника на предсрочната изискуемост на кредита. Не оспорва останалите претенции на ищеца, включително за разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ал. 1 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове, основани на твърдение за договорно неизпълнение по договор за банков кредит. Видно от представения и приет като доказателство по делото Договор за кредит за текущо потребление от 09.11.2016 г., „Банка ДСК“ ЕАД е предоставила на С. Е. паричен кредит в размер на сумата 32 000 лева за срок от 120 месеца, а именно до 09.11.2026 година. Кредитът е предоставен по разплащателна сметка на кредитополучателя С. Е. и усвоен в пълен размер, по което обстоятелство не се спори.

Съгласно чл. 8 от Договора за кредит, кредитополучателят се е задължил да заплаща лихва, която към датата на сключване на договора за 2 кредит е била в размер на 7,15 % годишно или 0,02% на ден, формиран от стойността на 6 - месечен SOFIBOR 0,331 %, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на 6.819 %. Уговорено е, че лихвеният процент ще се променя с промяната на 6-месечния SOFIBOR при предпоставките, реда и сроковете, посочени в Общите условия, неразделна част от Договора за кредит. В случаите на отрицателна стойност на съответния лихвен индекс, същата се приема за стойност 0 % , а крайният лихвен процент не може да бъде по-нисък от размера на фиксираната стандартна надбавка или от размера на фиксираната стандартна надбавка съответно намалена.

В чл. 9 от договора е визиран Годишният процент на разходите по кредита - 7,51 %, с уговорка, че ГПР може да бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите условия. Тези ОУ се явяват неразделна част от Договора за кредит, а от положените върху документите подписи на кредитополучателя (в тази насока също спор няма) следва, че са приети: Общи условия за предоставяне на кредит за текущо потребление, Погасителен план, както и Приложение № 3 - Такси по кредити за текущо потребление. От погасителния план към договора се установява, че компонентите, формиращи цялата сума, която длъжникът се е задължил да върне към крайната дата на договора (45017,21 лева) са: главница в общ размер 32000 лева, договорна лихва в размер на 1257,21 лева и еднократна такса в размер на 160 лева.

По силата на чл. 18.1. от Общите условия, при забава в плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в Договора за кредит, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената лихва и с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.

Съгласно Общите условия, допуснатата забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни дава право на Банката да направи изцяло и предсрочно изискуем целия неизплатен остатък от задължението по кредита.

По делото е представено и прието като доказателство уведомление с изх. № 12-20-00888/22.07.2019 година на ЧСИ Самуил Пеев, от което следва, че банката-кредитор е упражнила своето потестативно право и в изпълнение на изискванията на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ е обявила кредита за предсрочно изискуем, като е обективирала едностранното си изявление в отправеното до длъжника С. Е. уведомление, връчено чрез ЧСИ Самуил Пеев, по реда на чл.

3

47, ал. 2 от ГПК. По този начин, считано от 20.09.2019 г. банката едностранно е изменила правоотношенията по договора, което е довело до предсрочна изискуемост на целия неизплатен остатък от задължението.

Видно от материалите на приложеното ч.гр.д. № 459/2022 година по описа на РС-Свиленград, било е развито заповедно производство, но заповедният съд е отхвърлил подаденото от банката заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с довода , че длъжникът С. Е. вече няма статут и адрес на пребиваване в Република България – чл. 411 ал. 2 т. 4 и 5 от ГПК. При сравнение се установява частична идентичност между сумите, претендирани със заявление по чл. 417 от ГПК и предмета на настоящото исково производство, а именно: 27 792,21 лева - главница; 3 816,80 лева - договорна лихва, за периода от 07.10.2018 г. до 19.09.2019 г.; 94,50 лева - санкционираща лихва, за периода от 07.10.2018 г. до 19.09.2019 г.; 120 лева - разход за изискуем кредит съгласно Приложение № 3 към Договора за кредит; Със заявлението е била претендирана сумата 7496,18 лева – обезщетение за забава след настъпване на изискуемост, т.е. за периода 20.09.2019 година – 20.07.2022 година. Сега се предявява претенция да се установи съществуването на вземането, на същото основание, но за сумата 9 040,19 лева и за периода от 21.09.2019 г. до 31.10.2022 г.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че кредитът е бил усвоен в пълен размер, като със сумата 18891, 23 лева е погасен предишен дължим кредит към банката, 13100 лева са изтеглени в брой, а останалата част от 8,77 лева е покрила такси в банката. Уговореният от страните променлив лихвен процент (договорното възнаграждение на кредитора) се е движил както следва: на 15.07.2017 година е бил намален на 7,087%; на 15.01.2018 година – намален на 6,982%; на 07.07.2018 година – увеличен на 13,282%, какъвто е останал до датата на обявяването на предсрочната изискуемост. Видно от заключението, извършените от кредитополучателя погашения са в общ размер 8408,68 лева.

Последната внесена погасителна сума е на 21.09.2018 година в размер на 40,21 лева и с нея напълно се погасява задължението за главница по вноска № 21 от 07.09.2018 година и 0,70 лева санкционираща лихва. От тази дата няма погашения по кредита и всички останали изчислени месечни погасителни вноски от № 22 с падеж 07.10.2018 година до № 33 с падеж 07.09.2019 година са неиздължени. Според вещото лице, към датата на подаване на исковата 4 молба 31.10.2022 година, задълженията по кредита са както следва: остатък от непогасената главница – 27792,21 лева; начислени и непогасени възнаградителни лихви за периода от 07.10.2019 година-19.09.2019 година – 3816,80 лева; лихва за забава върху просрочената главница, начислена за периода от 07.10.2018 година до датата на изискуемост 19.09.2019 година 94,50 лева; такса разход за изискуем кредит – 120 лева; лихва след датата на изискуемост от 21.09.2019 година – 31.10.2022 година – 8777,71 лева.

В условията на обективно кумулативно съединяване и по реда на чл.

422 вр. чл. 415 ал. 1 т. 3 и ал. 2 предложение второ от ГПК са предявени специални осъдителни искове с предмет - вземането, произтичащо от сключен между страните договор за банков кредит, за което е било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, но заповедният съд е отхвърлил заявлението. Исковите претенции са с правно основание чл. 430 ТЗ вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Предвид процесуалните позиции на страните, заключението на ССчЕ и изричното изявление на особения представител на ответника, съдът приема, че е безспорно валидното възникване на договорното правоотношение по процесния договор за кредит за текущо потребление, подписването на погасителния план към него и ОУ, както и усвояването на кредита от ответника.

Съгласно чл. 430, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ТЗ договорът за банков кредит е възмезден, т. е. срещу задължението на банката да отпусне парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок заемополучателят се задължава не само да ползва и да върне заетата парична сума съобразно уговореното в договора, но и да заплати уговорената с банката лихва по кредита. При наличието на валидно сключен между страните договор за кредит ответникът е следвало да извършва плащания за погасяване на валидно възникналите за него парични задължения в срок. В т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК или друг иск е за вземане, произтичащо от банков кредит, съдържащ уговорки, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да 5 уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, което трябва да е изрично и недвусмислено, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. С покана-уведомление от 22.07.2019 година, обективираща волеизявление на представител на банката с изрично и недвусмислено позоваване на забавата в плащанията именно по процесния договор за кредит, банката е упражнила правото си да обяви предсрочна изискуемост на кредита. Така изразеното волеизявление на банката за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, обективирано в посоченото уведомление и изпадането на ответника – длъжник по процесното кредитно правоотношение, в забава за плащането на месечните вноски по договора, обуславяща правото на банката да изиска предсрочно връщане на кредита, водят до несъмнения извод, че предсрочната изискуемост в случая се е породила с изтичането на срока по чл. 47, ал. 5 от ГПК – на 19.09.2019 година. В тази връзка относима е трайната и непротиворечива практиката на ВКС, съгласно която ако не е уговорено друго, банката кредитодател може да избере начина за връчване на изявлението за предсрочна изискуемост на длъжника, включително и чрез съдебен изпълнител и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедура по чл. чл. 47, ал. 5 от ГПК – както е в разглеждания казус. В този смисъл, - приложени са правилата на ГПК, а не договорната клауза или ОУ на кредитора, т.ч. неоснователни се явяват възраженията на особения представител на ответника за пороци при обявяването на предсрочната изискуемост, свързани с клаузата за фингирано връчване на съобщенията на длъжника. Ето защо ХОС не обсъжда доводите на особения представител за неравноправност на клаузата по чл. 21 ОУ към договора.