Решение № 3612 от 05.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3612 гр. София, 05.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Мария Стойкова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20211100508593 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца М. С. К. срещу решение от 17.04.2021 г. по гр.д. №31875/2020 г. на Софийски районен съд, 126 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу С.Д.В.Р. осъдителни искове с правно основание чл.187 ал.5 т.1 вр. чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР и чл.86 ал.1 ЗЗД за разликата над сумата от 30,60 лв. до пълния предявен размер от 326,46 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен през месеците юни, септември и декември 2019 г. извънреден труд, и за разликата над сумата от 1,42 лв. до пълния предявен размер от 11,90 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.02.2020 г. – 17.07.2020 г. като ищецът е осъдена да заплати на ответника разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е незаконосъобразно, постановено при погрешна /непълна/ правна квалификация на спора и неправилен прочит на законовите разпоредби. Сочи, че законодателят е отграничил случаите и начина на компенсиране на служителите при полагане на извънреден труд с нормите на чл.187 ал.5 т.1 ЗМВР и чл.187а ал.5 вр. чл.187 ал.6 ЗМВР. Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна С.Д.В.Р. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Решението не е обжалвано от ответника в частта, в която предявените осъдителни искове са уважени до посочените по-горе размери, поради което е влязло в сила в тази му част.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

1

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

По делото не е спорно, че ищецът е работил при ответника по служебно правоотношение при ненормиран работен ден по смисъла на чл.187 ал.4 ЗМВР.

Установено е по делото, че ищецът е полагал извънреден труд извън установеното работно време, както и че същият не е заплатен на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.187 ал.5 т.1 ЗМВР в релевантната и редакция работата извън редовното работно време до 280 ч. год. се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден. Неоснователни са твърденията на въззивника, че СРС се произнесъл при неправилна правна квалификация. В случая първоинстанционният съд се е произнесъл по предмета на спора, за който е бил сезиран, като е разгледал заявените от ищеца факти и е посочил правилно основанието на предявения иск – цитираната по-горе разпоредба на чл.187 ал.5 т.1 ЗМВР в релевантната и редакция.

От приетото по делото заключение на ССчЕ, което и настоящият съдебен състав кредитира напълно, се установява, че през 2019 г. ищецът е положил извънреден труд в почивни и работни дни общо 252 часа, като дължимото и неизплатено възнаграждение за положен в почивни и празнични дни извънреден труд, което е за мес.03.2019 г., е в размер на 30,60 лв., а за мес.06, 09 и 12.2019 г. дължимото се на ищеца възнаграждение за положен извънреден труд му е заплатено.

Ето защо, твърдението на въззивника, че е положил извънреден труд над допустимия лимит от 280 ч. год. е неоснователно, респ. за работодателя не е възникнало задължение за заплащане на положен извънреден труд в работните дни, както е приел и първоинстанционният съд. За положения в почивни и празнични дни извънреден труд работодателят е останал задължен за възнаграждението за мес.03.2019 г., което е в размер на сумата от 30,60 лв., до който и размер е основателен предявеният иск, както е приел и СРС.

Поради изложеното и поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното решение на СРС – потвърдено.

С оглед изхода на делото и направеното искане на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Воден от гореизложеното съдът

РЕШИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА решение №20098003/17.04.2021 г., постановено по гр.д.

№31875/2020 г. по описа на СРС, ГО, 126 състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА М. С. К., ЕГН **********, адрес: с. Казичене, ул. ****, да заплати на С.Д.В.Р., адрес: гр. София, ул. ****, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3