Решение № 458 от 21.02.2020, Районен съд - Перник

Р

Е Ш Е Н И Е

458

/ 21.2.2020г. гр. П., 21.02.2020г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, III-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и трети януари, две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА при участието на секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 05078 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Пернишкия районен съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 280 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, предявени от „ФЛОРС” ЕООД, с ЕИК: ********* и със седалище и адрес на управление: с. Студена, общ. П., ул. „Магистрала” № 3 срещу Община П., с БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. П., 2300, пл. „Св. Иван Рилски” № 1, с които се иска да бъде признато за установено между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 8 279.93 лева, представляваща главница по неизплатени задължения за фактура № **********/25.06.2014г. и сумата от 2 520.82 лева, дължима лихва за забава върху главницата за периода от 25.06.2016г. до 25.06.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от 8 279.93 лева, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК – 25.06.2019г., до окончателното й изплащане, както и направените в исковото и заповедно производства разноски, както и че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 7 994,98 лева, представляваща главница по неизплатени задължения за фактура № **********/01.06.2014г. и сумата от 2 434,08 лева, дължима лихва за забава върху главницата за периода от 31.05.2016г. до 31.05.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от 7 994,98 лева, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК – 31.05.2019г., до окончателното й изплащане, както и направените в исковото и заповедно производства разноски.

Посочените обективно кумулативно съединени положителни установителни искове са били предявени от страна на ищеца с отделни искови молби, регистрирани в ПРС под рег. № 26664,27.09.2019г. и рег. № 24610/03.09.2019г., респ. в ПРС са били образувани две граждански дела – под № 5560/2019г. и под № 5078/2019г. Същите, с Определение на съда от 12.12.2019г., по реда на чл. 213 ГПК са съединени в едно производство, продължило под номера на гр. дело № 5078/2019г.

И в двете искови молби и уточнителни такива към тях, се твърди, че страните са обвързани помежду си в облигационно правоотношение, възникнало по силата на сключен между тях Договор № 37-3/20.05.2011г. за изпълнение на обществена поръчка с предмет: извършване на услуга по Поддържане на озеленени площи (общинска собственост) на територията на гр. П. – Район III – кв. „Димова махала” и кв. „Тева”, възложител по който е Община П.. Предмета на посочения договор е свързан с текущо поддържане на озеленените площи, текущо обслужване на поливните системи в зелените площи и текущо поддържане чистотата на пешеходните алеи, детските площадки и междублокови пространства. Сочи се, че услугите по посоченият договор се възлагат ежемесечно от страна на Община П. и се приемат след тяхното изпълнение от страна на последната с подписването на протоколи, в които се отразяват извършените и приети услуги по изпълнение предмета на договора за съответния месец. Въз основа на одобрения протокол се издава фактура, въз основа на която Община П. се задължава да заплати приетите услуги. Посочва се, че срокът на договора е 48 месеца. Ищецът твърди, че възложителят, респ. ответникът, е приел извършената услуга от страна на изпълнителя (в настоящото производство ищец), но не е изпълнил задължението си да заплати услугата. Твърди, че ответникът е извършил грешно плащане, като е заплатил дължимите се суми на НАП.

В предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът е депозирал писмени отговори на депозираните искови молби, в които изразява становище за неоснователност на предявените искове. Сочи, че с Разпореждане на основание чл. 230 ал. 4 от ДОПК с изх. № С190022-009-003394/25.03.2019г. на Главен публичен изпълнител Елизабета Славова, във връзка с наложен запор с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № 1702/2013/000026/28.08.2014г. и Запорно съобщение изх. № 1702/2013/000027/28.08.2014г. за публично вземане по изпълнителни дело № 14130001702/04.10.2013г., образувано срещу „ФЛОРС” ЕООД, е разпоредено на Община П. в 3-дневен срок от падежа на всяка вноска да прехвърля запорираните суми в общ размер на 287 601,00лв. по сметката на ТД на НАП София.

Ответникът сочи, че след получаване на Разпореждане на основание чл. 230 ал. 4 ДОПК с изх.

№ С190022-009-003394/25.03.2019г. на Главен публичен изпълнител, Община П. правилно и законосъобразно е превела сумите, посочени в исковата молба, на ТД на НАП София, а не на ищцовото дружество, предвид задължението им, вменено от нормата на ал. 4 на чл. 230 ДОПК. Ответникът сочи, че в платежни нареждания № 4923/15.07.2019г. и № 4924/15.07.2019г., като основание за плащането към ТД на НАП София е посочено, че се касае за задължения на „ФЛОРС” ЕООД, като е отразено за основание на плащането, че сумите – съответно в размер на 11 665,07 лева и 11 329,81 лева, е във връзка с ч. гр. дела № 03871/2019г. и № 03520/2019г. по описа на ПРС, по които са издадени Заповеди за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Сочи се, че с писмо изх. № С 190023-178-0022378/19.07.2019г. ТД на НАП София е потвърдило получените от община П., в качеството й на трето задължено лице по смисъла на чл. 230 от ДОПК, плащания по горепосоченото изпълнително дело, образувано срещу „ФЛОРС” ЕООД.

С писмените отговори, ответникът е направил искане за привличане по реда на чл.

219 ал. 1 от ГПК на НАП, чрез ТД на НАП София, като трето лице – помагач на страната на Община П..

В съдебно заседание, страните се представляват от процесуалните им представители – адв. М. Г. за ищеца и юрисконсулт К. Л. – за ответника. Ищецът пледира за уважаване на предявените искови претенции, като в представено в срок писмено становище, изразява аргументи за това. Сочи, че спорния между страните въпрос не е относно основателността на сумите по основание и размер, а дали същите са изплатени на ищцовото дружество или не. Ищецът сочи, че осъщественото плащане от страна на Община П. към ТД на НАП – София, за което, освен, че не се спори от страните по делото, са представени и писмени доказателства, по никакъв начин не може да погаси задължението на ответника към ищцовото дружество, породено от издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Твърди, че от представените и приети доказателства е видно, че запора е наложен за конкретно дължими парични суми от община П. на „ФЛОРС” ЕООД, с. Студена, по изрично изброени, описани и вписани в ЗРОЗ фактури. Сочи се, че процесната не е между тях. От това обстоятелство следвал извода, че направения от страна на НАП запор на вземания на „ФЛОРС” ЕООД от Община П. не обхваща процесните фактури. Сочи се също така, че в нито един момент, ищцовото дружество, в качеството си на кредитор на Община П. по отношение на процесните вземания, не е давал своето съгласие да се плати на трето лице.

Твърди се, че факта, че от страна на Община П. е извършено плащане към НАП на задължения по обезпечителни постановления от 2014г. по своето същество няма нищо общо с настоящото гражданско производство, респ. досежно процесните вземания. Излагат се твърдения, че до настоящия момент Община П. не е уведомявала ищцовото дружество за наличието на запорни съобщения и налагането на обезпечителни мерки от страна на НАП по отношение на процесните фактури. В хипотеза, в която съдът не възприеме горните аргументи, ищеца оспорва изцяло основанието, въз основа на което Община П. е изплатила на НАП посоченото задължение. Оспорва твърдението, че НАП притежава ликвидно и изискуемо вземане. Сочи се, че съгласно дефинитивната норма на чл.

230 ал. 2 ДОПК, вземането е ликвидно и изискуемо, само когато бъде признато пред публичния изпълнител или когато е установено с влязло в сила съдебно решение, с нотариално заверен документ или с ценна книга, издадена от третото лице, каквито хипотези не са налице в настоящия случай. Твърди се, че в настоящия случай няма признаване пред публичен изпълнител на вземане по процесните фактури, които са предмет на настоящото производство. На последно място се изтъква, че претендираните вземания по настоящото дело се претендират въз основа на извършени разноски по заповедното и настоящото дело. Друга голяма част от вземанията по делото са възникнали от претендирани задължения за законна лихва за периода от 2016г. – 2019г., поради което няма правна и житейска логика, по която да се твърди, че по отношение на посочените парични суми може да има наложено обезпечение. И това е така, тъй като обезпечението е наложено през 2014г. и не може да обхваща бъдещи вземания.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, пледира за съдебно решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове, като неоснователни. Сочи се, че в случай, че Община П. беше превела въпросната сума на ищцовото дружество, то тя би се задължила към ТД на НАП София наред с длъжника за същия размер и по отношение на общината би била приложима разпоредбата на чл. 211 от ДОПК, регламентираща отново солидарна отговорност. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

И двете страни претендират разноски.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

За сумите по предявените обективно кумулативно съединени положителни установителни искове са издадени Заповеди за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 2590 от 26.06.2019г. по ч. гр. д. № 03871 по описа за 2019г. на Пернишки районен съд и ГПК с № 2542 от 03.06.2019г. по ч. гр. д. № 03520 по описа за 2019г. на Пернишки районен съд Същите са връчени на длъжника (ответник по настоящото дело), при което, в сроковете по чл. 414 ГПК, същия е оспорил вземанията, депозирайки писмени възражения. Последното, от своя страна, е обосноваващо за предявените понастоящем установителни искове, в синхрон с обстоятелството, че настоящите искови молби са депозирани в предоставения от чл. 415 ГПК едномесечен срок. Последното сочи на допустимост на предявените установителни искове, респ. съдът дължи произнасяне по тях.

По основателността:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове от „ФЛОРС” ЕООД, с ЕИК: ********* и със седалище и адрес на управление: с. Студена, общ. П., ул. „Магистрала” № 3 с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 280