Решение № 413 от 12.12.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 413 гр. С., 06.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Г. Ст. Мулешков

Кирил Д. Павлов при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Г. Ст. Мулешков Въззивно гражданско дело № 20221800500518 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 260116 от 29.10.2021 г. по гр. д. № 886 / 2020 г., поправено с Решение № 260021 от 10.06.2022 г., Ихтиманският районен съд е осъдил Агенция „П.И.“ да заплати на ЗД „Б.И.“ АД на основание чл.410, ал.1 КЗ сумата от 7985,42 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 1803023637 по застраховка „Автокаско“ за застрахователно събитие от 26.07.2018 г. на АМ „Т.“, км. 41, посока към гр.

П.., с включени ликвидационни разходи от 25 лв., ведно със законната лихва от 07.08.2020 г. до окончателното изплащане.

Ответникът е бил осъден да заплати на ищеца и направените за производството разноски от 919,42 лв.

Със същото решение, което е било постановено при участието на „А.“ ЕАД като трето лице – помагач на ответника Агенция „П.И.“, първоинстанционният съд е отхвърлил обратния иск, предявен от ответника против помагача, за заплащане на сумата от 7985,42 лв., ведно със законната лихва от 07.08.2020 г. до окончателното изплащане.

1

Решението е обжалвано изцяло от ответника Агенция „П.И.“ със съображения за неправилност (необоснованост).

Въззиваемата страна и третото лице като ответник по обратния иск са подали отговори по реда на чл.263, ал.1 ГПК, с които оспорват жалбата.

Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима. С нея се обжалва валидно решение на първоинстанционен съд.

Решението e неправилно по главния иск.

В исковата молба ищецът твърди, че е изплатил застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско“ на собственика на МПС, което е било увредено при ПТП, настъпило в резултат на удар във внезапно излязло на пътното платно куче. Относно обема на отговорността на застрахователя (покрити рискове, изключен риск и др.) не е спомената нито дума.

Още в отговора по чл.131 ГПК ответникът е оспорил представените с исковата молба общи условия като неотносими. Направил е извод за недоказан застрахователен риск. Такива доводи са били развити и във въззивната жалба.

По делото се установява, че между застрахователя и собственика на товарен автомобил „Ауди“ (лек автомобил според исковата молба) е бил сключен застрахователен договор от 21.03.2018 г. за имуществена застраховка „Автокаско“ за срок от 1 година, считано от 0,00 ч. на 22.03.2018 г. Съгласно застрахователната полица, застраховката е била сключена при клауза „П-101“.

Оттук, на първо място, не става ясно съдържанието на посочената договорна клауза. Застрахователният договор е бил сключен при Общи и специални условия по застраховка „Автокаско“, които са били упоменати в застрахователната полица. Те обаче не са били представени по делото, за да бъде установено съдържанието (правата и задълженията на страните) по клауза „П-101“.

На следващо място, по делото е представено извлечение от общи условия, приети от Съвета на директорите на ЗД „Б.И.“ АД на 26.02.2014 г., коригирани от СД с Протокол № 1 от 16.01.2019 г. Не е ясно дали това са общите условия, упоменати в застрахователната полица. Освен това остава неизяснено и тяхното съдържание при сключването на застрахователния 2 договор на 21.03.2018 г. и при настъпването на застрахователното събитие на 26.07.2018 г., защото извлечението е в редакцията си от 16.01.2019 г.

На последно място, представеното по делото извлечение от общите условия съдържа единствено клаузите „Каско селект“, „Бюджетно каско“ и „Кражба или грабеж на цялото МПС“. Клаузата „Каско селект“ покрива щетите от ПТП при сблъскване или удар на пътното превозно средство в животни. Ищецът обаче не се позовава на нея, а и от доказателствата по делото не може да се направи изовод за нейната идентичност с клаузата „П101“ по застрахователната полица.

Следователно от представеното от ищеца извлечение от общите условия, преценено в съвкупност с твърденията в исковата молба и със съдържанието на застрахователната полица, не се установява по категоричен начин, че сблъсъкът на превозното средство по време на движение с внезапно излязло на пътното платно животно (куче) представлява покрит риск съгласно процесния застрахователен договор. Доводите на жалбоподателя в тази насока са основателни.

Към 14.09.2021 г. – датата на първото съдебно заседание, в което е бил даден ход на делото, – ищецът е бил наясно с възраженията на ответника, направени с отговора на исковата молба. Отговорът му е бил връчен още на 25.09.2020 г. от Софийския районен съд, където делото е било заведено първоначално. При изготвянето на доклада Ихтиманският районен съд изрично е указал на ищеца доказателствената тежест относно съществуването на валидно застрахователно правоотношение и относно възникналото регресно право. Въпреки това ищецът не е предприел на основание чл.146, ал.3 ГПК дължимите процесуални действия и не е направил доказателствени искания досежно представянето на актуалните към 2018 г. общи условия в пълния им обем. Такива действия и искания не са били направени и пред въззивната инстанция в случай, че са били налице предпоставките по чл.266, ал.2 и ал.3 ГПК.

Във въззивната жалба жалбоподателят обсъжда общи условия, публикувани в сайта на застрахователя, и въз основа на тях развива допълнителни доводи за неоснователност на иска. Въззиваемата страна – ищец пред районния съд, обаче не се позовава на такъв електронен документ.

Ето защо въззивната инстанция не разполага с правомощия да издирва и да 3 анализира посочения от жалбоподателя електронен документ, от който застрахователят не черпи права.

В обобщение, въззивният съд намира за недоказано настъпването на събитие, което да представлява покрит застрахователен риск. Недоказана остава и дължимостта на договорно основание на изплатеното застрахователно обезщетение. Оттук отпада и регресната отговорност на въззивника – ответник пред районния съд. Следователно решението на районния съд следва да бъде отменено в частта по главния иск. Въззивната инстанция следва да постанови ново решение, с което искът с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ да бъде отхвърлен.

При този решаващ извод останалите доводи във въззивната жалба не следва да бъдат обсъждани. Не следва да се обсъжда и отговорността на ответника за изграждането на пътни съоръжения, осигуряващи безопасността при движението на пътните превозни средства по А.те.

В частта по обратния иск решението подлежи на обезсилване поради несбъдване на условието за разглеждането му – уважаване на първоначалния иск.

С оглед крайния изход по делото, в тежест на въззиваемия – ответник по главния иск, следва да бъдат възложени направените от въззивника разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 359,71 лв., от които 159,71 лв. за държавна такса за въззивното производство и 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Като краен резултат е правилно решението на районния съд да присъди разноски в полза на ответника по обратния иск. На него му се дължат и разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, които следва да бъдат възложени върху жалбоподателя.

По изложените съображения и на основание чл.271, ал.1 и чл.270, ал.3 ГПК Софийският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 260116 от 29.10.2021 г. по гр. д. № 886 / 2020 г. на Ихтиманския районен съд, поправено с Решение № 260021 от 10.06.2022 г., В ЧАСТИТЕ, с които съдът е осъдил Агенция „П.И.“ да заплати на ЗД 4

„Б.И.“ АД на основание чл.410, ал.1 КЗ сумата от 7985,42 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 1803023637 по застраховка „Автокаско“ за застрахователно събитие от 26.07.2018 г. на АМ „Т.“, км. 41, посока към гр. П.., с включени ликвидационни разходи от 25 лв., ведно със законната лихва от 07.08.2020 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 919,42 лв. разноски в производството, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „Б.И.“ АД – гр. С., ЕИК ****, срещу Агенция „П.И.“ – гр. С., БУЛСТАТ ***, осъдителен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ за заплащане на сумата от 7985,42 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 1803023637, ведно със законната лихва от 07.08.2020 г.

ОБЕЗСИЛВА Решение № 260116 от 29.10.2021 г. по гр. д. № 886 / 2020 г. на Ихтиманския районен съд, поправено с Решение № 260021 от 10.06.2022 г., В ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил обратния иск на Агенция „П.И.“ – гр. С., БУЛСТАТ ***, срещу „А.“ ЕАД – гр. С., ЕИК *******, за заплащане на сумата от 7985,42 лв., ведно със законната лихва от 07.08.2020 г., и ПРЕКРАТЯВА производството по обратния иск.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260116 от 29.10.2021 г. по гр. д. № 886 / 2020 г. на Ихтиманския районен съд, поправено с Решение № 260021 от 10.06.2022 г., В ЧАСТТА, с която съдът е осъдил Агенция „П.И.“ – гр. С., БУЛСТАТ ***, да заплати на „А.“ ЕАД – гр. С., ЕИК *******, разноски от 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД – гр. С., ЕИК ****, да заплати на Агенция „П.И.“ – гр. С., БУЛСТАТ ***, направените по делото разноски в общ размер на 359,71 лв. за двете съдебни инстанции.

ОСЪЖДА Агенция „П.И.“ – гр. С., БУЛСТАТ ***, да заплати на „А.“ ЕАД – гр. С., ЕИК *******, разноски от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението е постановено при участието на „А.“ ЕАД – гр. С., ЕИК *******, като трето лице – помагач на страната на жалбоподателя Агенция „П.И.“ – гр. С., БУЛСТАТ ***.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред 5

Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6