Решение № 2008 от 31.10.2016, Административен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2088 гр. Пловдив, 31.10.2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ състав в открито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ

ПАСКОВ при секретаря Д.К. и прокурор ДИМИТРИЯ

ДЪРМОНСКА, като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИ ПАСКОВ административно дело № 2099 по описа за 2014год., за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, предявена от „К.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление *******, представлявано от управителя Х.Г.П., съдебен адрес ***, чрез адв.К.Б. и адв. Г.Ч. *** заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 50 000 лв., представляващи заплатената част от задълженията за ТБО и лихви върху ТБО за периода 2007-2011г. ведно със законната лихва върху тази сума от момента на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба ищецът твърди, че вредите произтичат от действия, както на Столичен общински съвет /СОС/, така и на Дирекция „Приходи и администриране на местни данъци и такси“ към Столична община. Сочи, че приетите от СОС решения, чрез които се определяла методологията за изчисляване размера на ТБО за периода2007-2011г. били в противоречие с нормите на европейското право и именно въз основа на тези решения бил издаден АУЗД №3/11.04.2012г.

Основанието на предявения иск е по чл. 4 §3 от ДЕС- отговорността на държавите членки за вреди, в случаите когато са допуснали нарушение на правото на ЕС.

Ответникът Столична община, чрез своя процесуален представител оспорва предявения иск, като се претендира неговото отхвърляне.

За Окръжна прокуратура – Пловдив се явява прокурор Димитрия Дърмонска, която счита иска за неоснователен и недоказан.

По делото се представени писмени и гласни доказателства. Назначена е, изслушана е и е приета съдебно-счетоводна експертиза и две допълнителни такива.

Административен съд гр.Пловдив въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства прие за установено следното от фактическа страна:

Между страните няма спор, че дружеството ищец е собственик на нежилищен имот – земя (Поземлен имот № 1237, квартал 9, по плана на град София, местност ж.к. „Дружба 2“, с площ 4948 кв.м.), както и че е заплатило на Столична община сумата от 45 465 лева такса за битови отпадъци за периода 01.01.2006г. – 31.12.2011г. (сумите са заплащани по години както следва: 2011г.-16000лв., 2012г.-25465лв., 2013г.- 4000лв.) видно от заключението на вещото лице по приетите съдебно-счетоводна и допълнителни съдебно-счетоводни експертизи и представените преводни нареждания за плащания от ищеца към ответника по настоящото дело.

С Декларация вх. №1405/100-30.11.2007г. по чл.27, ал.2 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община /НОАМТЦУПСО/, дружеството ищец „К.“ ЕООД, в качеството на задължено лице по чл.27 ал.2 от НОАМТЦУПСО декларирало, че през цялата 2008г. няма да ползва процесния имот.

С Декларация вх. №2600-505 от 13.11.2008г. по чл.23, ал.1 от НОАМТЦУПСО, дружеството ищец декларирало, че през 2009г. таксата за битови отпадъци ще се определя в зависимост от количеството изхвърлени отпадъци и ще използва една кофа 1100л. за битови отпадъци при честота един път седмично.

С Декларация вх. №2700-719 от 13.11.2009г. по чл.23, ал.1 от НОАМТЦУПСО, дружеството ищец декларирало, че през 2010г. таксата за битови отпадъци ще се определя в зависимост от количеството изхвърлени отпадъци и ще използва една кофа 1100л. за битови отпадъци при честота един път седмично.

По делото са приложени съобщения изх. №0700/064 от 24.03.2009г. и изх. №07-00/0249 от 29.10.2010г. от Столична община до „К.“ ЕООД, както и покани за доброволно изпълнение изх. №07-00/0151 от 21.05.2009г. и изх. №07-00/0248 от 29.10.2010г., както и Предложение за изготвяне на индивидуален акт на Кмета за определяне на дължимата такса битови отпадъци с изх. №05-00/298 от 11.09.2009г.

С Декларация вх. №1405/645 от 27.12.2010г. по чл.27, ал.2 от НОАМТЦУПСО, дружеството ищец „К.“ ЕООД, в качеството на задължено лице по чл.27 ал.2 от НОАМТЦУПСО декларирало, че през цялата 2011г. няма да ползва процесния имот.

По делото е приложена и молба изх. № 28/10.03.2011г. от упълномощено от дружеството лице, с което се иска разрешение за отсрочване на задълженията /лист 43/.

На 11.04.2012г. е издаден Акт за установяване на задължение по декларация № 3 от Г.П.Г. – М., ст.инспектор в Дирекция ПАМДТ – отдел „Искър“, Столична Община, с който на „К.“ ЕООД са определени ТБО /за периода 01.01.2007г.- 31.12.2011г./ и данък недвижими имоти / за периода 01.01.2011г.-31.12.2011г./ за процесния имот в размер на 41 816,05 лв. и лихви за просрочие към тях в размер на 13 835,41 лева /изчислени към 11.04.2012г./.

По делото са приложени следните Решения на Столичен общински съвет №№ 33 от 27.01.2011г. с Приложение № А, № 765/17.12.2009г. с приложение №1, №1А, №1Б, №2, №2А, № 2Б, № 3А, №3Б, №4А, №4Б, №5Б, №6Б, №7Б; Решение № 34/29.01.2009г. с Приложение №1 и №2; Решение 87/28.02.2008г. с Приложение №1 и №2; Решение № 34/25.01.2007г. с Приложение №2;

Решение №894/23.11.2006г.; Решение №1025/18.12.2006г.; Решение №32/11.01.2007г.; Решение №249/12.04.2007г.; Решение №24/20.12.2007г.; Решение №64/05.02.2008г.;

Решение № 82/28.02.2008г.; Решение №378/10.07.2008г.; Решение №242/15.05.2008г.;

307/12.06.2008г.; Решение №514/11.09.2008г.; Решение № 630/23.10.2008г.; Решение № 632/23.10.2008г.; Решение №153/12.03.2009г.; Решение №831/18.12.2008г.;

Решение №31/29.01.2009г.; Решение №215/16.04.2009г.; Решение №735/03.12.2009г.;

Решение №25/28.01.2010г.; Решение №26/28.01.2010г.; Решение №558/21.10.2010г.;

Решение №701/16.12.2010г.; Решение №712/20.12.2010г; Решение №450/14.07.2011г.;

Решение № 507/28.07.2011г.; Решение № 313/ 28.06.2012г.; Решение №508/11.10.2012г.;

Решение №537/25.10.2012г.; Решение №370/ 18.07.2013г.; Решение №369/18.07.2013г.;

Решение № 481/ 12.09.2013г.; Решение №701/19.12.2013г.; Решение №454/24.07.2014г.;

Решение №717/06.11.2014г.; Решение №3/22.01.2015г.

По делото е приложена

Заповед РД 09.1108/30.10.2006г. на Кмета на Столична Община /лист 159 и сл./, в точка 3 на която са посочени имоти, които не се обслужват от фирмите сключили договор със Столична община за извършване на услуги по сметосъбиране и сметоизвозване, в която точка попада и процесния имот № 1237, квартал 9, по плана на град София, ж.к. „Дружба 2“. В точка 5 на същата Заповед е посочено, че за имотите от т.2 и т.3 се оказват услугите по обезвреждането на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и чистотата на териториите за обществено ползване. Със същото съдържание са и приложените по делото Заповед № РД 09-2297/29.10.2007г., Заповед № РД 09-4011/31.10.2008г., Заповед № РД 09-1555/29.10.2009г. и Заповед № РД 09-1808/29.10.20110г. относно процесния имот.

Приложени са още карта със строителните граници на район „Искър“, карти с границите на организирано сметосъбиране и сметоизвозване за район „Искър“ за периода от 2007г. до 2011г. включително; Констативен протокол от

08.12.2008г., съгласно който няма констатирани различия между обявените в декларацията по чл.23 от НОАМТЦУПСО и реално необходимите съдове за битови отпадъци на предприятието, както и между заявената и реално необходимата кратност на извозване; Констативен протокол от 11.12.2009г., съгласно който няма констатирани различия между обявените в декларацията по чл.23 от НОАМТЦУПСО и реално необходимите съдове за битови отпадъци на предприятието, както и между заявената и реално необходимата кратност на извозване.

По делото бе изготвена и приета съдебно счетоводна експертиза, съгласно която размера на задължението на „К.“ ЕООД към 18.12.2014г. е 11962,44 лв. неизплатени ТБО и 18458,03 лева лихви за просрочие за периода 01.01.2007г.-18.12.2014г. Според изготвената втора допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, размера на задължението към 02.09.2015г. е 11962,44 лева неизплатени ТБО и 28398,39 лева лихви за просрочие за периода 01.01.2007г.-02.09.2015г. / общо начислени 28398,39 лева, закрити като плащане 3299,86 лева/.

По делото са разпитани свидетели. Според показанията на свидетеля Е.С. имотът представлява нива, в която няма нищо и никога не са поставяни контейнери въпреки заявлението, което са подали до общината. Свидетелят Р. С. заявява, че е посещавала имотът многократно, като в него не са генерирани отпадъци и че никога не е имало кофи за смет.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

Предявеният иск е иск за реализиране извъндоговорната отговорност на Държавата за вреди, причинени от нарушаване на правото на Европейския съюз и има своето оснoвание в чл.4 пар. 3 от ДЕС. С Определение № 57/17.07.2014г. смесен петчленен състав на ВАС и ВКС е определил Пловдивски административен съд като компетентен да се произнесе по спора и мотива, че искът попада в приложното поле на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Искът е процесуално допустим по мотивите на

Определение № 886/22.01.2014г., постановено по адм. д. №16089/2013 на ВАС и Определение № 57/17.07.2014г., постановено по адм. д. №16/2014 смесен петчленен състав на ВАС и ВКС.

Ищецът по изложените в исковата молба твърдения претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди, произтичащи от нарушаване на задължения по силата на правото на ЕС. Това са вреди, причинени на частноправни субекти от нетранспонирането, респ. неправилното транспониране на Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и Съвета относно отпадъците.

Oснованието за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Държавата е прогласена от практиката на Съда на ЕС в редица негови решения /A. Francovich et Danila Bonifaci срещу Италианската република - дела С-6/90 и С-9/90/, в които е дефиниран принципът за отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправни лица от нарушения на правото на съюза, които могат да й бъдат вменени. Тази отговорност произтича от чл. 4, пар. 3 от ДЕС, съгласно който държавите - членки са длъжни да предприемат всички мерки, за да осигурят изпълнението на задълженията си произтичащи от Договорите и от актовете на институциите на Съюза. Условията, при които възниква правото на обезщетение, зависят от естеството на нарушението на общностното право, което е в основата на причинената вреда.

Във връзка с изложеното съдът следва да отбележи, че националните съдилища, като съдилища и по правото на ЕС са длъжни да разгледат исковете, основани на норми с директен ефект, с които са сезирани.

Предмет на установяване в рамките това производството по иск за отговорност за вреди на държавата е дали допуснато нарушение на правото на ЕС, съобразно точно определените предпоставки които го определят. В процесното производство, в преценката дали е налице такова нарушение, съдът е ограничен до преценката дали са осъществени следните кумулативни предпоставки: 1) дали твърдяното нарушение е на правна норма с директен ефект, предоставяща права на частно-правните субекти; 2) дали нарушението й е достатъчно съществено и явно и 3) дали е налице причинно-следствена връзка между нарушението на нормата и претърпяната от засегнатите лица вреда. В тази връзка подлежи на доказване въпроса дали е налице очевидно и тежко неспазване от държавата-членка на определените граници на нейното право на преценка при транспониране в случая на Директивата.

С исковата си молба ищецът твърди, че тези предпоставки в случая са налице, тъй като с АУЗД такса битови отпадъци е неправилно определена, в противоречие с разпоредбите на чл.14 §1 от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и Съвета относно отпадъците и установения в нея принцип „замърсителя плаща“. Ето защо налице е първата предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата –членка, като в този смисъл няма спор между страните в производстото. За пълнота следва да се отбележи, че според оспорващото дружество е налице нарушение на правилото на чл. 67, ал.1 от ЗМДТ, на основния принцип "замърсителят плаща", прогласен в чл. 191, §2 от ДФЕСи в чл. 14, §1 от Директива 2008/98/ЕО. В случая претендираните от ищеца имуществени вреди са, не от конкретно изчисленият размер на таксата, а принципът на определянето й.