Определение № 1611 от 29.09.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1611 гр. Варна, 29.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Търговско дело № 20253100900766 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

По делото е постъпила молба вх. № 28753/08.09.2026 г. от ответниците, с която е поискано производството по настоящото дело да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, предвид наличието на преюдициален спор пред ОС – Силистра. Като доказателство за наличието на такъв към молбата е приложена искова молба до ОС – Силистра.

След дадена от съда възможност, насрещната страна е изразила становище, че така направеното искане е неоснователно, тъй като между двете производства не съществува връзка, която да обуславя спирането на настоящото производство до приключване на производството пред Окръжен съд – Силистра.

След служебна проверка съдът е установил, че въз основа на горепосочената искова молба е образувано т.д. № 364/2026 г. по описа на Окръжен съд – Силистра.

Съдът констатира, че като правопораждащ факт, пораждащ задължението на ответниците в настоящото производство се твърди уговорката по чл. 18.8 и чл. 18.8.1 от сключения между страните Договор за финансов лизинг. Същите изискват наличието на отказ на застрахователя да заплати на "УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ" ЕАД застрахователно обезщетение за вещта, предмет на договора за лизинг. Такъв отказ е налице, но с предявения иск по т.д. № 364/2026 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, ответниците в настоящото производство са предявили иск срещу застрахователя, с който на основание чл. 134 от ЗЗД са заявили, че претендират правата на "УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ" ЕАД като застрахован по сключения със застрахователя договор за застраховка „Каско“ на лизинговата вещ. Изложени са твърдения за това, че отказът на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение е незаконосъобразен, като е поискано същият да заплати на "УНИКРЕДИТ 1

ЛИЗИНГ" ЕАД дължимото се застрахователно обезщетение.

В случай, че предявеният в това производство иск бъде уважен, то от една страна ще бъде установено, че отказът на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение за лизинговата вещ е неоснователен, и от втора страна – че това обезщетение се дължи, като застрахователят ще бъде осъден да го заплати на "УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ" ЕАД. Това би довело до неоснователност на предявения в настоящото производство иск.

Действително, с посоченото от лизингодателя решение по възз.т.д. № 180/2014 г. по описа на Окръжен съд – Варна е прието, че в подобен случай лизингодателят не е длъжен да оспорва отказа на застрахователя пред съда, тъй като предявяването на иск е било негово право, а не задължение. Това решение не е допуснато до касационно обжалване с определение № 410/09.07.2015 г. по к.т.д. № 2410/2014 г. по описа на ВКС, но в касационното производство спорният въпрос не е бил разглеждан и касационният съд не е взел отношение по него, тъй като обжалването не е допуснато поради липса на правен въпрос по чл. 280, ал. 1 от ГПК. В това производство обаче не е бил налице предявен от лизингополучателя срещу застрахователя иск, с който да се упражняват правата на лизингодателя срещу застрахователя по реда на чл.

134 от ЗЗД.

В настоящия случай са налице две производства, в които се претендира едно и също обезщетение от различни ответници. Тези ответници не дължат това обезщетение независимо един от друг, като изпълнението на един от тях да води до погасяване на задължението и на другия. В случая задължението на ответниците в настоящото производство е обусловено от неизпълнението на задължението на застрахователя. При това ищец по делото на ОС – Силистра, наред с предявилите иска лица, се явява и лицето, чиито права са упражнени по реда на чл. 134 от ЗЗД. Поради това ищец и в двете производства следва да се счита "УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ" ЕАД. С оглед на всичко това, дружеството се явява ищец по две различни производства, в които се претендира обезщетение за едни и същи вреди от различни ответници. При това положение, лизингополучателят би следвало да отговаря само, ако не е налице отговорност на застрахователя, което ще се установи с постановеното по делото на ОС – Силистра решение. Отхвърлянето на този иск ще се приравни на отказ на застрахователя да заплати обезщетение по чл. 18.8 и чл. 18.8.1 от Договора за финансов лизинг. Както бе посочено по-горе, от тази уговорка следва, че отговорността на лизингополучателя е евентуална, поради което лизингодателят не може да претендира едновременно обезщетението както от застрахователя, така и от лизингополучателя. В случая са налице предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, като настоящият състав не може да преценява допустимостта или вероятната основателност на предявения пред Окръжен съд – Силистра иск.

Изложеното налага извода, че производство по т.д. № 364/2026 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, се явява преюдициално по отношение на настоящото, което налага последното да бъде спряно до приключване с влязъл 2 в сила съдебен акт на производството пред ОС – Силистра.

С оглед на изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК производството по настоящото дело до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по т.д. № 364/2026 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, за което да се следи служебно от деловодството на съда.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Варна, в едноседмичен срок от съобщението до страните.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1611 гр. Варна, 29.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Търговско дело № 20253100900766 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

По делото е постъпила молба вх. № 28753/08.09.2026 г. от ответниците, с която е поискано производството по настоящото дело да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, предвид наличието на преюдициален спор пред ОС – Силистра. Като доказателство за наличието на такъв към молбата е приложена искова молба до ОС – Силистра.

След дадена от съда възможност, насрещната страна е изразила становище, че така направеното искане е неоснователно, тъй като между двете производства не съществува връзка, която да обуславя спирането на настоящото производство до приключване на производството пред Окръжен съд – Силистра.

След служебна проверка съдът е установил, че въз основа на горепосочената искова молба е образувано т.д. № 364/2026 г. по описа на Окръжен съд – Силистра.

Съдът констатира, че като правопораждащ факт, пораждащ задължението на ответниците в настоящото производство се твърди уговорката по чл. 18.8 и чл. 18.8.1 от сключения между страните Договор за финансов лизинг. Същите изискват наличието на отказ на застрахователя да заплати на "УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ" ЕАД застрахователно обезщетение за вещта, предмет на договора за лизинг. Такъв отказ е налице, но с предявения иск по т.д. № 364/2026 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, ответниците в настоящото производство са предявили иск срещу застрахователя, с който на основание чл. 134 от ЗЗД са заявили, че претендират правата на "УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ" ЕАД като застрахован по сключения със застрахователя договор за застраховка „Каско“ на лизинговата вещ. Изложени са твърдения за това, че отказът на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение е незаконосъобразен, като е поискано същият да заплати на "УНИКРЕДИТ 1

ЛИЗИНГ" ЕАД дължимото се застрахователно обезщетение.

В случай, че предявеният в това производство иск бъде уважен, то от една страна ще бъде установено, че отказът на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение за лизинговата вещ е неоснователен, и от втора страна – че това обезщетение се дължи, като застрахователят ще бъде осъден да го заплати на "УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ" ЕАД. Това би довело до неоснователност на предявения в настоящото производство иск.

Действително, с посоченото от лизингодателя решение по възз.т.д. № 180/2014 г. по описа на Окръжен съд – Варна е прието, че в подобен случай лизингодателят не е длъжен да оспорва отказа на застрахователя пред съда, тъй като предявяването на иск е било негово право, а не задължение. Това решение не е допуснато до касационно обжалване с определение № 410/09.07.2015 г. по к.т.д. № 2410/2014 г. по описа на ВКС, но в касационното производство спорният въпрос не е бил разглеждан и касационният съд не е взел отношение по него, тъй като обжалването не е допуснато поради липса на правен въпрос по чл. 280, ал. 1 от ГПК. В това производство обаче не е бил налице предявен от лизингополучателя срещу застрахователя иск, с който да се упражняват правата на лизингодателя срещу застрахователя по реда на чл.

134 от ЗЗД.

В настоящия случай са налице две производства, в които се претендира едно и също обезщетение от различни ответници. Тези ответници не дължат това обезщетение независимо един от друг, като изпълнението на един от тях да води до погасяване на задължението и на другия. В случая задължението на ответниците в настоящото производство е обусловено от неизпълнението на задължението на застрахователя. При това ищец по делото на ОС – Силистра, наред с предявилите иска лица, се явява и лицето, чиито права са упражнени по реда на чл. 134 от ЗЗД. Поради това ищец и в двете производства следва да се счита "УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ" ЕАД. С оглед на всичко това, дружеството се явява ищец по две различни производства, в които се претендира обезщетение за едни и същи вреди от различни ответници. При това положение, лизингополучателят би следвало да отговаря само, ако не е налице отговорност на застрахователя, което ще се установи с постановеното по делото на ОС – Силистра решение. Отхвърлянето на този иск ще се приравни на отказ на застрахователя да заплати обезщетение по чл. 18.8 и чл. 18.8.1 от Договора за финансов лизинг. Както бе посочено по-горе, от тази уговорка следва, че отговорността на лизингополучателя е евентуална, поради което лизингодателят не може да претендира едновременно обезщетението както от застрахователя, така и от лизингополучателя. В случая са налице предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, като настоящият състав не може да преценява допустимостта или вероятната основателност на предявения пред Окръжен съд – Силистра иск.

Изложеното налага извода, че производство по т.д. № 364/2026 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, се явява преюдициално по отношение на настоящото, което налага последното да бъде спряно до приключване с влязъл 2 в сила съдебен акт на производството пред ОС – Силистра.

С оглед на изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК производството по настоящото дело до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по т.д. № 364/2026 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, за което да се следи служебно от деловодството на съда.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Варна, в едноседмичен срок от съобщението до страните.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 3