Определение № 1126 от 02.10.2025, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 575/2025
- Вид
- Определение № 1126
- Подписан
- 02.10.2025
- В сила
- 20.11.2025
- Състав
- Мариана Мавродиева Мавродиева, Веселина Косева Мишова, Орлин Найденов Летов
Цитирани разпоредби
- чл.46, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.46, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.63 · Граждански процесуален кодекс
- чл.94 · Граждански процесуален кодекс
- чл.21 · Закон за правната помощ
- чл.22 · Закон за правната помощ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1126 гр. Стара Загора, 02.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МариА. М. Мавродиева
Членове:
Веселина К. Мишова
Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20255500500575 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано по частна жалба от Й. К. Ж. чрез процесуалния му представител адв. К. А. против определение № 388 от 06.02.2025 г., постановено по гр.д. № 1293/2023 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, в частта с която производството по делото е прекратено.
Частният жалбоподател изразява несъгласие с обжалваното определение, с което първоинстанционният съд връща исковата му молба поради неотстраняване в срок на нередовността й – не е внесен депозит за възнаграждение за особен представител. Счита, че определението е незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че обстоятелствата, поради които производството по делото се прекратява са неправилни, тъй като невъзможността за внасяне на депозита не е по вина на ищеца. Твърди, че се намира в място за лишаване от свобода извън границите на България, което затруднява комуникацията с него и прави невъзможно своевременното изпълнението на указанията на съда. Твърди, че по делото са внесени първоначално определените суми за особен представител на ответниците, но предвид изменението на обстоятелствата счита, че съдът следва да прецени допустимостта за процесуалното представителство на ответниците съобразно разпоредбата на чл.22 във връзка с чл.21 ЗПП, но това не следвало да води до прекратяване на делото. Иска съдът да постанови определение, с което да отмени обжалваното.
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирА. стрА., постъпила е в срок и е допустима, но разгледА. по същество е не основателна, като съображенията за това са следните:
Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по иск за делба, предявен от Й. К. Ж. от гр. С.З. чрез адв. К. А. срещу Й. Ж. А., А. К.
Ш., М. К. Н., Б. К. А., А. К. Ж., М. К. Ж., К. К. А., Г. Й. А., А. Ж. К., Б. Г. А., М.
Г. Й. и Й. Г. А.. Производството е в първата си фаза. С разпореждане № 3451 1 от 01.06.2023 г. първоинстанционният съд е разпоредил връчване на исковата молба на ответниците за отговор. С разпореждане № 2583 от 09.04.2024 г. съдът е оставил исковата молба без движения с указание ищецът да внесе сумата от 1500 лв. за възнаграждение за особен представител на ответника Й.
К. Ж., на когото съобщението е връчено при условията на чл.47, ал.6 ГПК. С молба от 15.04.2024 г. ищецът представя вносна бележка за сумата.
С разпореждане № 5444 от 31.07.2024 г. първоинстанционният съд е разпоредил ново връчване на исковата молба на Б. Г. А., тъй като е намерил, че връчването от 29.09.2023 г. не удовлетворява изискванията на чл.47, ал.2 ГПК. Дал е указания за връчителя. Съобщението за ответницата е върнато в цялост с отбелязване от връчителя, че на посочените три дати тя не може да бъде намерена на адреса. С разпореждане № 6898 от 03.10.2024 г. съдът е указал на оправомощения служител да извърши справка за постоянния и настоящ адрес на ответницата Б. А., както и за местоработата й. От справките се установява, че постоянният и настоящ адрес за това лице съвпада с посочения в исковата молба и с адреса, на който са били изпратени съобщенията. Няма данни за трудов договор. Новото съобщение също е върнато в цялост, тъй като адресатът не е намерен. С разпореждане № 8681 от 10.12.2024 г. съдът е приел, че връчването на съдебните книжа на Б. Г. А. е стА.ло при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което следва да й се назначи особен представител. Затова е оставил исковата молба без движения с указание ищецът да внесе сумата от 360 лв. за възнаграждение за особения представител. Съобщението, с което се връчва това разпореждане, е връчено на процесуалния представител на ищеца на 06.01.2025 г.
С молба от 09.01.2025 г. адв. А. уведомява съда, че няма връзка с клиента си, който, според сведенията от негови близки, се намирал в място за лишаване от свобода извън територията на Р България, поради което не можела да изпълни указанията на съда. Искала е на ответницата да бъде назначен особен представител. С друга молба от 16.01.2025 г., предявена във връзка с указания на съда, дадени с разпореждане № 236 от 13.01.2025 г., адв.
А. иска срокът за изпълнение на указанията на съда да бъде продължен на основание чл.63 ГПК.
С определение № 156 от 17.01.2025 г. съдът е продължил срока считано от 13.01.2025 г. с три седмици. С молба от 04.02.2025 г. адв. А. е поискала отново продължаване на срока, тъй като нямала връзка с клиента си Й. Ж..
С обжалваното определение първоинстанционният съд е отхвърлил молбата за продължаване на срока поради подаването й след изтичане на новоопределения срок, върнал е исковата молба и е прекратил производството по делото.
Определението е правилно в обжалвА.та му част относно прекратяването на производството по делото. Ответницата Б. Г. А. е била призовА. по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Не може да се приеме, че връчването на съобщението с исковата молба на сестрата на адресата е редовно. Това е така, защото тя също е съделител в производството. Връчването на съобщението на 2 пълнолетен член от домашните на адресата не би могло да се извърши, когато те са насрещни страни по делото – чл.46, ал.3 ГПК. Това правило следва да намери приложение и когато по предявен иск за делба, съдържащо указания за отговор на исковата молба разпореждане е връчено на съделител, тъй като е възможно това лице да действа в свой интерес, а не в интерес на адресата на съобщението, което не би могло да се знае предварително към момента на връзването. Всеки съделител има в съдебната делба двойно качество – на ищец относно своето право на делба относно правото на делба на другите съделители. Освен това, тъй като по делото има данни, събрани от връчителя, че ответницата А. е в чужбина, лицето М. Г. не би могла да има качеството на лице от домашните на адресата, тъй като не живее с нея, а това е изискването на чл.46, ал.2 ГПК.
С оглед на тези съображения въззивният съд намира, че разпореждането, с което ищецът е задължен да внесе сума за възнаграждение за особен представител на ответницата Б. Г., е правилно. След като указанията на съда не са изпълнени и в продължения срок, единствено възможното процесуално действие на съда е производството да бъде прекратено. В този случай е ирелевантно обстоятелството, което се изтъква от процесуалния представител на ищеца, относно невъзможността сумата да бъде внесена. Това са вътрешни отношения между довереник и доверител, които не могат да бъдат основание производството да остане висящо за неопределено време. Съдът не би могъл да назначи особен представител без да бъде внесен депозит за възнаграждение, тъй като назначаването му по разпореждане на закона е на разноски на ищеца – чл.47, ал.6, изр. първо ГПК. Няма норма, която да дава право на съда да преценява обстоятелства, свързани с невъзможността на ищеца да внесе определените разноски. Без значение е обстоятелството, че по делото ищецът е внесъл сума за особен представител за друг съделител. Съдът не вижда връзка между двете задължения. Искането съдът да прецени допустимостта на процесуалното представителство на ответниците съобразно нормите на чл.22 във връзка с чл.21 ЗПП е неоснователно, тъй като тези норми са неприложими в хипотезата на чл.47, ал.6 ГПК. Налице е разлика между особен представител и служебен адвокат, който се назначава по реда и при условията на чл.94 ГПК и чл.22 ЗПП.
Предвид на тези съображения въззивният съд намира, че определението в атакувА.та му част е незаконосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Воден от горните мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 388 от 06.02.2025 г., постановено по гр.д. № 1293/2023 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, в частта с която производството по делото е прекратено.
3
Определението може да бъде обжалвано пред ВКС с частна жалба в 1седмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4