Решение № 134 от 27.05.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Б., 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: К. В. Н. при участието на секретаря Т. В. Б. като разгледа докладваното от К. В. Н. Гражданско дело № 20231810101616 по описа за 2023 година

С исковата молба от Ц. М. Р., чрез пълномощник адв. И. С. от САК, срещу И. Ц.

Р. е предявен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК – за допускане на развод поради разстройство на брака им, сключен на 15.12.2007 г. в гр. Б..

В исковата молба се сочи, че страните имат сключен граждански брак, считано от 15.12.2007 г. От този брак имат три непълнолетни деца – М. Ц. Р., В. Ц. Р. и С. Ц. Р..

Ищецът сочи, че през 2019 г. цялото семейство се установило да живее в Г.. През 2021 г. страните по делото се разделили, поради извънбрачна връзка на ответницата. Децата останали да живеят при нея. Ищецът се изнесъл да живее на квартира, но не преставал да поддържа контакти с децата си и им подсигурявал издръжка. Сочи се, че майката на децата не им отделя нужното внимание, не ги възпитава и не ги контролира. В заключение ищецът счита, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Моли за прекратяване на същия по вина на ответницата; настоява упражняването на родителските права по отношение на децата да бъде предоставено на него; местоживеенето им да бъде определено при него на настоящия му адрес; ответницата да бъде осъдена да заплаща по 200 лв./мес. издръжка на всяко от децата, считано от датата на влизане в сила на решението до настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжките, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска; моли да бъде определен следният режим на лични контакти между майката и децата: всяка първа и трета седмица на месеца от 10:00 ч. на съботния ден до 16:00 ч. на неделния, както и един месец през лятото, който да не съвпада с ползването на годишния отпуск на ищеца, както и по един ден за Колдните, Великденските и 1

Новогодишните празници, по предварително съгласие на страните; семейното жилище, находящо се в гр. Б. на ул. „П.“ № *, вх. *, ет. *, среден апартамент, да бъде за ползване на ответницата; последната след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име Д.. Претендират се и сторените съдебно – деловодни разноски.

Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок не е депозирал отговор.

С влязло в сила определение от 22.02.2024 г. съдът е прекратил производството в частта относно всички въпроси, включващи се в родителската отговорност, поради липса на международна компетентност, предвид обичайното местопребиваване на децата във Федерална република Г..

В откритото съдебно заседание ищецът поддържа исканията и доводите си.

Ответникът не се явява и не се представлява.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От Удостоверение за сключен граждански брак – дубликат от 07.03.2023г., издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 140/15.12.2007 г. на Община Б., се установява, че страните по делото са сключили граждански брак на 15.12.2007 г.

От удостоверения за раждане - дубликат от 07.03.2023 г., изд. въз основа на акт за раждане № 117/02.06.2008 г.; акт за раждане № 71/08.04.2016 г. и акт за раждане № 210/30.08.2011 г., се установява, че страните по делото са родители на децата С., М. и В. Р.и.

Съгл. социален доклад от 09.02.2024 г. на ДСП – Б., по данни от ответницата до м. март 2020 г. двамата съпрузи са отглеждали заедно трите си деца в Р Г.. Поради твърдян системен физически и психически тормоз от страна на ищеца, отношенията между съпрузите се влошили и разпаднали. Децата останали да живеят с майка си, която поела грижите за тях. Първоначално след раздялата бащата подържал контакти с дъщерите си, но впоследствие контактите им били прекъснати. Ищецът редовно заплащал месечна издръжка в размер на 300 евро, общо за трите си дъщери. Децата са социално интегрирани на мястото, където живеят (гр. Х., Г.), учат в месни училища, имат избран личен лекар в населеното място и здравният им статус е контролиран.

Пред социалния работник ответницата е потвърдила, че съжителства с лице от женски пол, което я подпомага в грижите и отглеждането на децата. Ищецът също имал ново съжителство. Трите деца лично са споделили, че често са ставали обект на физическо насилие от бащата си, като по повод последното посегателство имало издадена и заповед за защита от местните власти.

Свидетелите В. П. Х. и Р. М. Х. поотделно и еднопосочно заявяват, че познават семейството. Известно им е, че причината за раздялата на страните е именно 2 извънбрачната връзка на ответницата И. Р.. Имат впечатления, че ищецът Ц. Р. е загрижен и отговорен родител и не знаят същият да е упражнявал насилие върху децата. Съдът се доверява на свидетелските показания, тъй като същите са еднопосочни и не се оборват от други доказателства по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 49, ал. 1 СК.

Ищецът следва да докаже наличието на валидно сключен граждански брак; конкретните основания за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака и вина на другия съпруг.

Извън съмнение е фактът, че брачната връзка между страните трайно е разпадната. Затова и страните са избрали да живеят отделно. Страните не спорят, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака, като в същата насока са и показанията на разпитаните свидетели.

Разрушаването на брачната връзка и изчерпването й от съдържание са настъпили по вина на ответницата И. Р., която е започнала извънбрачна връзка. По отношение на това обстоятелство са събрани гласни доказателствени средства, ответницата не отрича връзката си и дори е признала пред социалния работник, че е във фактическо съжителство на семейни начала с нов партньор. Следва да се отбележи, че в социалния доклад се съдържат данни за упражнявано насилие от страна на ищеца спрямо ответницата и децата им. Социалният доклад обаче няма характер на доказателствено средство по ГПК. Той съдържа единствено обективни констатации на социалните служби, както и отразява споделеното от заинтересованите страни. Сведенията на ответницата не са депозирани непосредствено пред съда, а единствено пред социалния работник, изготвил социалния доклад по делото. Те изхождат от заинтересована страна по делото и не са подкрепени с каквито и да е доказателства. Ответницата е имала пасивно поведение в хода на процеса, като не е депозирала отговор на исковата молба, в който да наведе възражения, не е ангажирала никакви доказателства, нито пък се е явила и/или представлявала в откритото съдебно заседание. Съдът няма правомощия служебно да изследва въпроса относно евентуална вина и на съпруга и да събира служебно доказателства в тази връзка, тъй като това би било в разрез с принципа на състезателност и равенство на страните в процеса. Ето защо, на база събраните доказателства, съдът приема, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е изцяло на съпругата И. Р..

По отношение на семейното жилище, ползването на същото след прекратяване на брака следва да бъде предоставено на ответницата И. Р., каквото е искането на ищеца и предвид, че поне понастоящем ответницата е тази, която упражнява фактическите грижи за децата.

3

По отношение фамилното име на съпругата И. Р. след прекратяване на брака, ищецът е поискал същата да възстанови предбрачното си фамилно име Д.. Фамилното име е преди всичко въпрос на самоопределение на лицето, което го носи и на желанието му да бъде разпознавано по определен начин в обществото. Отделно от това, чл. 53 СК предвижда право на промяна на фамилното име само за съпруга, който го носи и който при встъпване в брак е приел различна фамилия. Затова искането на другия съпруг е ирелевантно, а и недопустимо, в какъвто смисъл е и установената съдебна практика (реш. №245/17.05.2012г. на ВКС по гр.д.№1058/2011г. ІV г.о. постановено по реда на чл.290 от ГПК , опр.№261/3.04.2014г. на ВКС по ч.гр.д.№1772/2014г. ІV г.о.). Ето защо следва да остави без произнасяне по същество искът на Ц. М. Р. за промяна на фамилното име на неговата съпруга след прекратяване на брака и да се прекрати производството в тази част.

По разноските

С оглед изхода на спора, отв. И. Ц. Р. следва да бъде осъдена да заплати на Ц. М.

Р. разноски в общ размер на 1226,30 лв. (хиляда двеста двадесет и шест лева и тридесет стотинки), от които 1200 лв. – адвокатско възнаграждение и 26,30 лв. – държавна такса.

Наред с това, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да внесе по сметка на РС – Б. сумата от 25,00 лв. (двадесет и пет лева), представляваща държавна такса при решаване на делото.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА по иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК от Ц. М. Р. с ЕГН:

********** срещу И. Ц. Р. с ЕГН: **********, ПРЕКРАТЯВАНЕ ЧРЕЗ РАЗВОД на брака им, сключен на 15.12.2007 г., за което в общ. Б. е съставен № 140/15.12.2007 г., ПО ВИНА на И. Ц. Р..

ПОСТАНОВЯВА семейното жилище, находящо се в гр. Б. на ул. „П.“ № *, вх.

*, ет. *, среден апартамент, след прекратяване на брака да се ползва от И. Ц. Р. с ЕГН:

**********.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1616/2023 г. по описа на БРС В ЧАСТТА относно иска на Ц. М. Р. с ЕГН: ********** срещу И. Ц. Р. с ЕГН:

********** на основание чл. 53 СК след прекратяване на брака съпругата И. Ц. Р. да възстанови предбрачното си фамилно име.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК И. Ц. Р. с ЕГН: ********** да заплати на Ц. М. Р. с ЕГН: **********, разноски в общ размер на 1226,30 лв. (хиляда 4 двеста двадесет и шест лева и тридесет стотинки), от които 1200 лв. – адвокатско възнаграждение и 26,30 лв. – държавна такса.

ОСЪЖДА на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, И. Ц. Р. с ЕГН: ********** да заплати по сметка на Районен съд – Б. сумата от 25,00 лв. (двадесет и пет лева), представляваща държавна такса при решаване на делото, както и 5 (пет) лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните, а в прекратителната му част – с частна жалба в едноседмичен срок от връчването.

Преписи от решението да се връчат на страните!

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________

5