Определение № 6841 от 23.05.2025, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6841 гр. Варна, 23.05.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивалена Д. като разгледа докладваното от Ивалена Д. Гражданско дело №

20243110110804 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 18339/27.02.2025 г., уточнена с молба вх. № 25223/19.03.2025 г. от Г. П. А., ЕГН **********, чрез адв. П. Ч. от АК - Варна, за допълване на Определение № 1777/07.02.2025 г. в частта за разноските, като на страната бъдат присъдени такива. В молбата са наведени доводи, че производството по делото е прекратено на основание чл. 232 ГПК, като ответникът с поведението си не е дал повод за неговото завеждане; същевременно е направил разноски в размер на 1750 лева за платено адвокатско възнаграждениене. Настоява същите да му бъдат присъдени. Представен е и Договор за правна защита и съдействие от дата 08.01.2025 г., в който изрично е посочено, че договореното възнаграждение от 1750 лева е заплатено от клиента в брой при подписването на договора.

В законоустановения срок адв. З. С. от АК - Варна, в качеството си на пълномощник на ищците Е. Д. Д. и Х. Д. Д., е депозирала отговор, в който моли така направеното искане да бъде оставено без уважение. Наведени са твърдения за антидатиране на представения договор за правна защита и съдействие. Направено е и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение

Съдът, след като съобрази доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Подадената молба е допустима – същата е подадена в установения от закона срок от надлежно упълномощения процесуален представител на ответника.

Производството по гр.д. № 10804/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, е образувано по предявен от Е. Д. Д. и Х. Д. Д. срещу С. М. С., Г. П. А., И. А. Т. и А. Н. Т. иск с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС.

С Разпореждане № 48980/28.11.2024 г. съдът е разпоредил препис от исковата молба, 1 ведно с доказателствата, приложени към нея, да се изпратят на ответниците, на основание чл. 131 ГПК.

Видно от отрязък от съобщение (л. 85), Г. П. А. е получил препис от исковата молба ведно с приложенията на 13.12.2024 г. лично.

Депозирал е писмен отговор, чрез адв. П. Ч., с молба вх. № 2055/09.01.2025 г., с който е направил искане за присъждане на разноски и е представил пълномощно за адвоката.

С изрична молба от 07.02.2025 г. адв. З. С., в качеството на пълномощник на ищците, заявява, че същите оттеглят предявения от тях иск и молят производството по делото да бъде прекратено.

С Определение № 1777/07.02.2025 г. съдът прекратява, на основание чл. 232 от ГПК, производството по гр. д. № 10804/2025 г.

Видно от отрязък от съобщение (л. 107), препис от определение № 1777/07.02.2025 г. е връчено на адв. П. Ч. на 18.02.2025 г.

Съобразно чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право на разноски при прекратяване на делото. Такива са дължими от ищеца, когато ответникът е получил препис от исковата молба и е направил разноски, за да подаде отговор по чл. 131 ГПК, след което производството е прекратено. Достатъчно условие за възникване правото по чл. 78, ал. 4 ГПК е разходите да са сторени след получаване на преписа от исковата молба с указания по чл. 131 ГПК и преди ответникът да е уведомен за прекратяване на делото, какъвто именно е настоящият случай.

Твърденията на процесуалния представител на ищците за антидатиране на представения с молба вх. № 18339/27.02.2025 г. Договор за правна защита и съдействие от 08.01.2025 г. съдът намира за неоснователни. По делото, както беше посочено по-горе, своевременно е представено пълномощно за адв. Ч., същият е изготвил и депозирал и отговор на исковата молба. При това положение трудът на адвоката следва да бъде овъзмезден, т. е. клиентът дължи заплащане, като същото е договорено с оглед целия обем на защитата по делото, доколкото при сключването на договора страните няма как да предполагат, че искът ще бъде оттеглен. Не могат да служат като доказателство за антидатиране непредставянето на договора още с отговора на исковата молба, както и това, че същият не е изготвен на бланка от кочана на адвоката, тъй като законът не поставя такива изисквания. Неоснователни са в тази връзка твърденията, че не са налице доказателства за заплащане на договореното възнаграждение. Съгласно т. 1 по ТР № 6 от 6.11.2013 г по т. д.

№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, достатъчно доказателство за извършено плащане в брой на адвокатско възнаграждение е вписването на това плащане в договора за правна помощ, което има характера на разписка. В случая такова вписване е налице.

За частично основателно съдът намира възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, доколкото, както е посочено от ответната страна, адв. Ч. защитава и ответника С.

М. С., договорът с когото е сключен за същата сума, като подадените от адвоката отговори от името на двамата му клиенти по делото са абсолютно идентични. В тази връзка, неоснователен е доводът на адв. Ч., че договореният с всеки от клиентите му хонорар е 2 минималният съобразно материалния интерес; видно от чл. 7, ал. 2, т. 2 на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, със същата възнаграждението при интерес от 15 000 лева е определено на 1800 лева – но в случая 15 000 лева е материалният интерес общо на двамата му клиенти. С оглед на това и предвид фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че разноски на ответника Г. П. А. следва да бъдат присъдени в размер на 1250 лева.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Определение № 1777/07.02.2025 г., постановено по гр. дело № 10804/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, 52-ри състав, в частта за разноските, като ОСЪЖДА Е. Д. Д., ЕГН 7410171070, и Х. Д. Д. , ЕГН **********, и двете с адрес: гр.

Варна, ул. „**********“ № 16, да заплатят на Г. П. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Нови пазар, обл. Шумен, ул. „*******“ № 75, сумата от 1250,00 лева (Хиляда двеста и петдесет лева), представляваща сторени по делото разноски, включващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Варна, в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3