Решение № 259 от 02.03.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. Варна, 02.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20213100502066 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба № 291024/15.06.2021г. от „Навона-МД“ ЕООД, ЕИК 130114174, чрез адв. СВ.Т., против решение № 261556/10.05.2021г. по гр.д. № 3987/2020г. на 11-ти състав на ВРС, в частта в която дружеството е осъдено да заплати на Б. К. Н. разликата над 1000.00лв. до присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди-претърпени болки и душевни страдания от 8000.00лв. и в частта в която дружеството е осъдено да заплати на Б. Н. Н. сумата от 9072.71лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между получаваното от него месечно брутно трудово възнаграждение и полученото обезщетение за временна неработоспособност, за месеците от юни 2019г. до декември 2019г. включително, които вреди са следствие от настъпилата на 20.05.2019г. в цех за транжиране на месо на „Курант флайшхандел“ ООД в гр. Олденбург, Германия, трудова злополука, ведно със законната лихва върху всяка от двете главници, считано от датата на увредата-20.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

Счита първоинстанционното решение в обжалваните части за постановено в противоречие с материалния закон и множество допуснати процесуални нарушения.

Първоинстанционният съд е тълкувал превратно доказателствения материал, като е приел за доказани факти, които не се установяват от събраните доказателства, същевременно не е обсъдил изложените от дружеството доводи, не е анализирал относими доказателства и установените с тях факти и обстоятелства, крайно лаконично е изложил мотиви за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, както и не е изложил мотиви защо възприема съответния вариант от заключението на вещото лице, а не другия по допуснатата ССчЕ, от значение за определяне размера на обезщетението за имуществени вреди, не е допуснал допустими и относими доказателствени искания. Неправилно ВРС не е приел за установено съпричиняване от страна на ищеца ,допуснал груба небрежност при 1 работа, в следствие на което негово поведение е настъпила злополуката.

Моли се решението в обжалваните части да бъде отменено и исковете отхвърлени съобразно обжалваните части, като бъдат присъдени разноски за двете инстанции.

В писмен отговор ЗАД „Алианц България“ ЕИК 040638060, чрез адв. И.М.-трето лице, помагач на страната на ответника „Навона-МД“ ЕООД, наМ.а постъпилата въззивна жалба № 291024/15.06.2021г. за допустима и основателна. Споделя становището, че първоинстанционният съд е постановил решение при нарушения на материалния закон и при допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд. Моли да бъде отменено решението на ВРС в обжалваните части и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени исковете, съобразно обжалваните част, като неоснователни.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Б.К. Н., чрез адв. Б.Б., с който оспорва подадената от „Навона-МД“ ООД въззивна жалба, като неоснователна.

НаМ.а за неоснователни оплакванията, че размерът от 8000.00лв. не е определен от съда по принципа за справедливост, че не е претърпял Н. имуществени вреди и той е допуснал груба небрежност при работата си, в следствие на което е настъпила трудовата злополука.

Моли за отхвърляне на подадената въззивна жалба.

Постъпила е и въззивна жалба вх. № 292185/25.06.2021г. от Б. КР. Н. ЕГН ********** от гр. Варна, чрез адв. Б.Б. против решение № 261556/10.05.2021г. по гр.д. № 3987/2020г. на 9-ти състав на ВРС, в частта в която е отхвърлен иска му, дружествотоработодател да бъде осъдено да му плати обезщетението за неимуществени вредипретърпени болки и душевни страдания за разликата над присъдените 8000.00лв. до претендирания размер от 25000.00лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането-20.05.2021г. до окончателното изплащане на задължението.

Решението в обжалваната част е неправилно. ВРС не е взел предвид констанациите на ТП на НОИ за допуснати от работодателя нарушения на трудовото законодателство относно осигуряване на здравословни и безопосни условия на труд в Протокол № 5101-03106#5/02.08.2019г. Той е бил принуден да работи повече от определеното работно време, полагайки тежък физически труд при висока интензивност, което е водело до чести трудови злополуки. Сочи и допуснати от съда процесуални нарушения, довели до ограничаване на правата му на защита. Изложил е съображения и за необоснованост на съдебното решение.

Моли се решението в обжалваната част да бъде отменено и искът уважен изцяло, ведно с присъждане на сторените разноски.

В писмен отговор „Навона-МД“ ЕООД, чрез адв. СВ.Т. оспорва подадената от Б. КР.

Н. въззивна жалба като неоснователна. Решението в обжалваната част е правилен съдебен акт. Не са допуснати сочените процесуални нарушения и решението е постановено при съблюдаване на материалния закон. Съдът не е приел наличието на съпричиняване у работника, за да се поставя въпросът за нормативните нарушения от работодателя, което би било от значение при изследване на степенното съотношение на приноса на всеки от тях.

Освен това допуснатите нарушения не касаят настъпването на злополуката. Не е постановено решението в противоречие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Причинена е лека телесна повреда и последиците са отшумели. Възразява срещу направените доказателствени искания.

Писмен отговор е представен и от третото лице помагач на страната на ответникаЗАД „Алианц България“ ЕИК 040638060, чрез адв. И.М., в който изказва становище за допустимост, но неоснователност на въззивната жалба. Неоснователни са оплакванията за допуснати процесуални нарушения и такива на материалния закон. Моли решението в обжалваните от Н. части да бъде потвърдено.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

В исковата си молба Б. КР. Н., ЕГН: ********** от гр. Варна, ж.к. „Владислав В." 221, вх. 3, ет. 6, ап. 71, чрез адв. Бр.Б. е предявил срещу „Навона-МД" ЕООД

2

ЕИК:130114174, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н Приморски , бул./ул. ул.

"М.", бл. 2а транжорна "Трапезица" съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 200 от КТ, както следва: за сумата в размер от 25000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болките и страданията, които продължават и към настоящия момент, неудобства в ежедневието, следствие от претърпяната на 20.05.2019г. трудовата злополука, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането - 20.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението и за сумата в размер от 16529,16 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, съставляващи пропуснати ползи, вследствие на трудовата злополука от 20.05.2019 г., изразяващи се в разликата между брутно трудово възнаграждение, което би получил, ако не беше претърпял трудовата злополука и полученото обезщетение за временна неработоспособност, за периода от м.юни 2019г. до м.декември 2019г., ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на увреждането-20.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Излага, че от 23.10.2018 г. е бил в трудово правоотношение с „Навона-МД" ЕООД, заемайки длъжност „транжор". Дружеството извършвало специализираната дейност, свързана с търговия с месо и месни продукти. С допълнително споразумение към трудовия договор от 19.11.2018 г. е бил командирован в Германия, град Олденбург във фирма „Курантфлайхшхандел" ООД за 365 дни, за да изпълнява длъжността „транжор" за периода от 07.12.2018 г. до 06.12.2019 г. Преди това и в периода 2016г.- 2017 г. работил в Германия.

Работата му се състояла в това, да обезкостява и да премахва сухожилия и други израстъци от месото. Операцията се извършвала със специален много остър нож. След обезкостяването /на определено качество или категория месо/ или обезжиляването на месото същото следвало да се поставя в палети, за да продължава своя производствен цикъл.

Самото изрязване на месото ставало на дървена дъска, на която се придърпвало месото от лентата, отрязвала се част от него, което е с определена характеристика /например шол/ и се поставяло в палета, а останалата част се връщала на лентата и продължавала за допълнителна транжировка. Месото било прясно и хлъзгаво, като на лявата ръка се работело с предпазна метална ръкавица, която предпазва ръката от пръстите до лакътя, а на дясната ръка се работело с платняна ръкавица, с която се държал ножа. Специален инструктаж не им е бил провеждан, но всяка сутрин се подписвали в една тетрадка, доколкото разбрал впоследствие, била за ежедневен инструктаж. Работели докато има месо и често се налагало да работи и след регламентираното работно време от 8 часа, като му се заплащало допълнителен труд. Навел е твърдения, че работата му е била тежка и опасна, тъй като ножъта, с който се работи е много остър.

На 20.05.2019 г. , докато обезжилвал обезкостен бут, той се обърнал да постави месото в касата и докато се обърнал с месото, но понеже било мазно и хлъзгаво се изплъзнало от ръката му. Инстинктивно с ръката, в която държал ножа, посегнал да го хване. Месото се изплъзнало и ножът се забил в мускула на лявата му ръка в областта около мишницата. Свидетели на инцидента станали колегите му Г.П., С. Ч. и Б.СТ.. Немският ръководител извикат линейка, а колегата му С. Ч. му указал първа помощ като си извадил колана и му спрял кръвта. След като дошла линейката, го транспортирали в болница, където го приели и му зашили раната, а след това го изписали. Лечението му продължило и до датата на подаване на исковата молба, като усещал силни в лявата ръка, постоянно бил на болкоуспокояващи, които вече дори не му действали, не можел да се обслужва сам, бързо се уморявал. Чувствал безсилие в лявата ръка. Твърди, че реално с нея вече не бил в състояние да извършва всички двигателни функции и не можел да извършва действия, изискащи усилия и здрав нормален мускул и сухожилие в тази област. Прерязването на мускула и ръководещия го основен нерв, водели до невъзможност за неговото възстановяване, а оттам и до пълноценно изпълзване на лявата ръкае Самото възстановяване чрез полагане на медицински грижи и болничните, който получил е продължило повече от 8 месеца, което говорело за голямата тежест на полученото нараняване.

На 31.05.2019 г. работодателят е подал в ТД на НОИ в град Варна декларация за трудова злополука, в която е изложил обстоятелства, относно настъпилата такава. На 15.08.2019 г. получил Разпореждане №5104-03-175 от 14.08.2019 г. от ТД на НОИ град Варна, с което го уведомявали, че декларираната злополука се приема за трудова. Заедно с Разпореждането е получил и протокол № 5101-03-106#5 от 02.08.2019 г., където са били констатирани и описани редица допуснати нарушения на нормативните актове от страна на работодателя, за което са му били съставени 2 броя актове.

3

Наред с изложеното , фактът на увреждането на ръката на ищеца, е довел до временната му неработоспособност, а оттам и до пропуснати ползи , вследствие на невъзможността да получава съответното възнаграждение.

Освен свързаните с увреждането на здравето, значителни физически болки и страдания през това време, изключително негативно влияние върху психическото му състояние оказали изключително големите болки, които търпял. Неудобствата, свързани с това, се отразили пагубно на самочувствието и увереността в собствените му сили, поради невъзможност да води пълноценен живот и притеснението, че това състояние може да се запази и за в бъдеще. Животът му се променил в негативна посока завинаги.

Претърпените от него, вследствие на настъпилата на 20.05.2019 г. трудова злополука имуществени вреди са в размер на 16 529,16 лева, от които пропуснати ползи - сумата от 2371,50 лева, представляваща разликата между получаваното трудово възнаграждение в размер на 3250 лева и полученото обезщетение за временна неработоспособност в размер на 878,50 лева за м. юни; сумата от 2239,73 лева, представляваща разликата между получаваното трудово възнаграждение в размер на 3250 лева и полученото обезщетение за временна неработоспособност в размер на 1010,27 лева за м. юли; сумата от 2327,59 лева, представляваща разликата между получаваното трудово възнаграждение в размер на 3250 лева и полученото обезщетение за временна неработоспособност в размер на 922,41 лева за м. август; сумата от 2311,11 лева, представляваща разликата между получаваното трудово възнаграждение в размер на 3250 лева и полученото обезщетение за временна неработоспособност в размер на 938,89 лева за м. септември; сумата от 2113,44 лева, представляваща разликата между получаваното възнаграждение в размер на 3250 лева и полученото обезщетение за временна неработоспособност в размер на 1136,56 лева за м. октомври; сумата от 2212,28 лева, представляваща разликата между получаваното трудово възнаграждение в размер на 3250 лева и полученото обезщетение за временна неработоспособност в размер на 1037,72 лева за м. ноември; сумата от 2953,51 лева, представляваща разликата между получаваното трудово възнаграждение в размер на 3250 лева и полученото обезщетение за временна неработоспособност в размер на 296,49 лева за м. декември.