Решение № 170 от 10.02.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ гр.Варна,

10.02.2020г

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН

СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,Vс-в в публично заседание на пети ноември 2019г в състав: Председател:

ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА

Членове: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

ИВАНКА ДРИНГОВА при участието на секретаря Галина Славова , като разгледа докладваното от съдия

ГЕОРГИЕВА в.гр.д.№ 1400/2019г, за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба вх.№ 30523/25.04.2019 подадена от С.А.А. като Управител на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ с адрес гр.***** против решението на ВРС-Хс-в № 1559/1`5.04.2019 по по гр.д.№ 9635/2018 в частите му, с които са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от ЕС искове за осъждането на ответника ИЛИАН Н.И. да заплати сумите, както следва : разликата над 170лв до претендирания размер от 418,37лв, представляваща сбор от месечни вноски за Фонд „Ремонт и Обновление", за времето от м.януари 2017г до м.май 2018г, включително, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на ИМ на 20.06.2018г до окончателното изплащане на задължението; сумата от 518,13лв, представляваща разход за ремонт на общите части на входа, съгласно решение на ОС от 22.11.2015, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното погасяване на задължението.

Счита решението на РС за незаконосъобразно и необосновано в отхвърлителните му части.

Според въззивника неправилно

РС е приел, че вноските за ремонт следва да бъдат в размер на 10лв месечно, а не както е било прието с протокол от 4.04.2014г на управителя в размер на 24,61лв месечно съобразно притежаваните общи части. Съдът е изложил мотиви, че след като първоначално с протокол от

11.01.2011г ОС на ЕС било приело, че всеки етажен собственик следва да заплаща по 10лв месечно, впоследствие управителят не можело да определя друг размер независимо, че бил упълномощен за това от ОС.

Не се споделя разбирането на

ВРС, че ОС на ЕС не може да оправомощи управителя да определи размера на месечните вноски. Нормата на чл.17 ал.2 т.7 ЗУЕС предвижда възможност ОС на ЕС да делегира свои права на управителя, като му възложи осъществяването на някои свои правомощия, а чл.23 ал.1 т.13 от ЗУЕС предвижда задължение на управителя да осъществява правомощията, възложени му от ОС на ЕС.

Неправилно ВРС е отхвърлил иска за заплащано из сумата 518,13лв представляваща частта, дължима от ответника /съответстваща на притежаваните от него ид.части/ от разхода за извършения ремонт на ОЧ на входа в размер на 2737,07лв.

По делото е установено, че с

Протокол № 1/22.11.2015 ОС на ЕС е било взето решение за извършване на ремонт на ОЧ на входа, какъвто действително бил извършен и възлизал на 2737,07лв.

На 9.01.2018г на таблото във входа с Протокол било поставено съобщение за извършения ремонт, неговата стойност и била приложена таблица за разпределение на сумата между етажните собственици съобразно притежаваните от тях ид.части от ОЧС.

Никой от собствениците не бил оспорил нито извършването на ремонта, нито неговата стойност. Всички, с изключение на ответника, са заплатили дължимите суми. Документите за извършените плащания се съхранявали от касиера.

В тази връзка неправилно съдът е приел, че не били представени доказателства за стойността на ремонта.

Протоколът и таблицата към него са представени по делото, приети и не са оспорени от страните. Нешо повече. На 3.05.2018г бил съставен констативен протокол от управителя, касиера и контрольора, установяващ отказа на ответника да изплати дължимите суми към ЕС, след като бил поканен за това.

Необосновано ВРС е приел, че ответникът не дължи суми за ремонт, тъй като в посочената по-горе таблица било отбелязано, че парите били взети от касата от събран дялов капитал , т.е. ремонтът бил заплатен от суми, събрани по Фонд“РО“. Това не било така и РС сам си противоречал. По отношение на вноските към Фонд“РО“ е приел, че такива ответникът не бил заплащал за претендирания период - факт, който той сам признава. Спори се само за техния размер. В същото време РС приема, че дължимата от ответника сума за ремонта била покрита от вноските, които е направил във Ф“РО“. В действителност, ремонтът е покрит със суми, набрани в касата от вноски на останалите етажни собственици.

Поради изложеното моли за отмяната на решението в отхвърлителните му части и за постановяване на ново, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове, като бъдат присъдени на ЕС и сторените разноски по делото в двете инстанции.

Въззиваемата страна И.Н.И. в срока по чл.263 ГПК е депозирал писмен отговор /л.30/ със становище за неоснователност на жалбата. Счита същата за неоснователна.

Предявени са два иска, единият за осъждане на ответника да заплати за ремонт, представляващ боядисване стълбището на входа и смяна плафоните с фотоклетки и втори - за плащане на месечни вноски за фонд „Ремонт и обновяване".

По отношение на втория счита същия за частично недопустим и затова решението, съответно и жалбата, също са частично недопустими.

1/ искът е предявен спрямо физическо лице, а са представени доказателства за собственост на обекти на търговец, което води до недопустимост на иска и жалбата в тази част.

2/ не са налице предпоставките за възникване на задължение за плащане конкретна сума за конкретен обект собственост на ответника, отделно за нейната изискуемост. Липсва решение на ЕС за цената на ремонта, за нейното разпределение или за одобрение на извършеният ремонт, одобрение на цената, приемане и одобрение на направени разноски от управителя на средствата от фонда „Ремонт и обновяване".

С решението ма ЕС от

11.01.2011 било взето решение за ремонт на ГРТ и за внасяне на суми при необходимост от ремонт по 5-10лв, а управителят - да решава за събирането на сумите, което изключва сумите да са ежемесечни и да е налице делегиране на права за определяне на размера им.

Не са доказани всички предпоставки за уважаване на предявения иск за ремонт на входа, а именно:

Ответникът не е собственик на самостоятелни обект в сграда-ЕС за 18,93%;

Липсва валидно и стабилизирано решение на ОС на ЕС-ци за ремонт на ОЧ с размер на дължимата сума от ет.собственик и изискуемо задължение;

Доколкото ищецът не е посочил и обосновал пасивна материална легитимация за ЕТ-собственик на търговските имоти, то искът в тази част е недопустим, доколкото липсва и обосновано искане във връзка с гаража и търговските обекти за ремонт на входа обслужващ жилищата иска е и неоснователен.

Нормативно е определено средствата във фонда да се разходват за извършване на дейностите по чл.48, чл.49, какъвто е ремонтът на входа, като разпореждането със средствата от сметката се извършва от Председателя на УС/ Управителя въз основа на решение за тяхното използване, прието от ОС. От посоченото следва изводът, че при наличие на решение на ОС за ремонт се разходват сумите от фонда, а те се набират с ежемесечни вноски или други източници, за което следва да е взето решение на ОС, а такова в случая липсва.

Средства се събират и разходват по специалната сметка за дейности по чл.48 и чл.49 ЗУЕС, а за управление и поддържане на ОЧ по друга, различна сметка или в брой от Управителя.

Липсват твърдения и данни да е взето решение за събиране на сума за ремонта или за одобряване на извършен ремонт и разходвани средства.

Средства, събрани и разходвани по начин, различен от посочения в чл.50 ЗУЕС, са за управление и поддържане на общите части, а такъв иск не е предявен.

По претенцията за фонда, не е посочена сметка, което изключва същите да бъдат събрани и разходвани по законово регламентиран начин. Разходи за ремонт, основно обновяване, реконструкция и преустройство на ОЧ или подмяна на общи инсталации и оборудване, разходи за конкретен неотложен ремонт и в вноски за фонд "Ремонт и обновяване", се отнасят до конкретни разходи, които са необходими или полезни. След изменението на чл.50 ал.2 т.1 ЗУЕС /редакция към ДВ бр.57/26.07.2011г/ ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с решение на ОС съобразно ид.части на отделните собственици в ОЧ на ЕС, но не по-малко от 1% от минималната работна заплата за страната, се набират и от други източници в сметка със специално предназначение, която се открива на името на Председателя на УС/Управителя/. Т.е. с императивна разпоредба законодателят е предвидил посочените разходи да се разпределят на ет.собственици съразмерно с ид.части, а не както е определило ОС - по равни вноски, по 5 -10лв.

Неоснователен е доводът на ищеца, че такива права са делегирани на Управителя. ОС няма правомощия да променя законоустановеният начин за изчисляване на дължимата месечна вноска за фонд "РО", по арг. от чл.11 ал.1 т.7 от ЗУЕС ОС може само да определи размера на паричните вноски във фонда, но не и начина им на определяне или да го делегира.

Счита, че искането на въззивника за приемането на писмени доказателства следва да бъде оставено без уважени, тъй като липсват твърдения по чл.260 т.5 и т.6 ГПК. Същите са недопустими, а при условие, че са допустими, то са неотносими доколкото не представляват доказателства по чл.50 ал.5 ЗУЕС за дейност по чл.48 или 49 от ЗУЕС съгл. чл.50 ал.4 ЗУЕС.

Представените доказателства може евентуално да бъдат ползвани като такива за осъществено управление и поддържане на общите части по чл.51 от ЗУЕС каквото искане липсва.

Договорът от 13.11.2017г не бил приет от ОС на ЕС, липсвало решение на ОС на ЕС за разходи за цената на договора, касиерът не бил компетентен да се разпорежда със средства на ЕС, липсва правна възможност посочените в договора лица да приемат извършената работа.

ОС на ЕС е проведено на

22.11.2015г по предварително обявения дневен ред и е разгледана т.2 от дневен ред „Налични пари в касата“, предложения за ремонт (покрив, мази), което било предложено и прието с 11 гласа при 77% ид.части от ОЧ, приложението към Протокола не съответствало на взетото решение на ЕС, което било съобразно дневния ред за разлика от приложението, което било за боядисване стълбище, смяна плафони с фотоклетки иподмяна на улуците и ремонт на капандура.

Липсвало приемане на годишния бюджет за приходите и разходите и одобряване годишните отчети на УС/Управителя, както и на Контролния съвет/ Контрольора за 2015 или 2016, от които да се установи включване в бюджета разходите за ремонт или отлагане за следваща година.

Оспорва датата на договора

13.11.2017г, оспорва компетентността на касиера да се разпорежда със средства на ЕС за заплащане, оспорва компетентности на Пламен Парашкевов, Милен Мушанов, Невена Димитрова да приемат извършените работи. Оспорва да е било взето решение за осъществяване на допълнително възложени работи, както и решение за 2017г за боядисване на стълбището и замяна на плафоните. Оспорва изпълнителят Венцислав Стоянов да е професионално компетентен да осъществява „боядисване", откачане на ел.съоръжение - плафон" и за „работа с гипс и изкърпване на подпухнало и дупки", оспорвам размера на договорените единични цени.

Частна жалба вх.№ 45716/24.06.2019 е подадена от И.Н.И. срещу Определението на ВРС-Хс-в № 6789/27.05.2019г, с което Е ОСТАВЕНА БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата му с вх.№ 31122/30.04.2019г, за изменение на постановеното по делото решение № 1559/15.04.2019г по гр.д.№ 9635/2018г в частта за разноските, като всички направени от ответника разноски бъдат възложени върху ищеца.

Срещу частната жалба не е депозиран писмен отговор

Производството по делото е образувано по исковата молба

ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ с адрес гр.****, чрез Управителя й и представител С.А.А. срещу И.Н.И., като се излага, че ЕС е вписана като такава в регистъра на сградите /отделни входове в режим на ЕС при район „Одесос" гр.Варна под per.№ 189/6.11.2009г, видно от писмо номер Р01-РЕС-189/11.11.2009г.

Ответникът

И.И. притежава недвижими имоти в ЕС, а именно – АПАРТАМЕНТ № 9 на 4ет., МАГАЗИН, СКЛАД и ГАРАЖ. Като собственик на описаните обекти той притежава 18,93%ид.ч. от ОЧС, определени по правилата на ЗУЕС и затова с този процент следва да участва в разходите за поддръжката и ремонта им, като сумите са били определени от ОС на ЕС.

На 11.01.2011г е било взето решение на ОС на ЕС, всеки един етажен собственик да заплаща ежемесечно сумата от 10лв за ремонт и поддръжка на общите части, като събранието е упълномощило управителя да определи дължимата сума за ремонт и поддръжка на ОЧС на входа.

Разпечатката съдържа 59 от 143 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3c33f49e-d8ae-4b59-ae52-f90d08b8a297