Решение № 19984 от 04.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19984 гр. София, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20221110130672 по описа за 2022 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

04.12.2023 година

В

И М Е Т О

Н А град София

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На деветнадесети октомври година две хиляди двадесет и трета в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Цветелина Гергова

Прокурор

1 като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 30672 по описа за 2022 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на С. В. А., с ЕГН **********, от гр.

*****************, против „Т.С., с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.

**************, представлявано от изпълнителния директор А.А., за установяване по отношение на ответника, че ищецът не дължи на „Т.С. сумата от 2 587,18 лв. – главница за топлинна енергия, за които сума е издаден изпълнителен лист от 12.10.2015 г. по гр.д. № 9369/2015 г. по описа на СРС, 82 състав, поради погасяване на вземането по давност, претендира направените по делото разноски.

В исковата си молба ищецът твърди, че „Т.С. е взискател по изп.д. № 2272/2022 г. по описа на ЧСИ М.Б. по което дело ищецът е длъжник, делото образувано по изпълнителн лист от 12.10.2015 г. по гр.д. № 9369/2015 г. по описа на СРС, 82 състав, по силата на който ищецът бил осъден да заплати на „Т.С. сумата от 2 587,18 лв. – главница за топлинна енергия, сумата от 460,16 лв. – лихва и сумата от 397,61 лв. – разноски. Също така твърди, че изпълинтелният лист бил издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение от 24.02.2015 г. Позовава се на изтекъл давностен срок към момента на образуване на изпълнителното дело през 2022 г. Сочи, че бил уведомен за наложен запор върху банковата му сметка на 01.04.2022 г. Излага подрбони съображения относно погасяване на вземането по давност, позовава се на съдебна практика. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество „Т.С.. Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва исковата претенция като неоснователна. Твърди, че на 12.10.2015 г. в негова полза бил издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по гр.д.

№ 9369/2015 г. по описа на СРС, 82 състав, срещу ищеца. Също така твърди, че на 16.08.*** г. представител на ответното дружество подал молба за образуване на изпълнително дело при ЧСИ, въз основа на която било образувано изп.д. № ************* по описа на ЧСИ С.Х., с рег. № ***, действаща в района на СГС, като давността относно вземането била прекъсната на 16.08.*** г. По образуваното изпълнително дело имало постъпили суми на 05.10.*** г. и на 05.02.2019 г. Същото било прекратено, катопоследното валидно изпълнително действие било извършено на 05.02.2019 г., след което представител на ответника получил оригинала на изпълнителния лист. На 23.03.2022 г. ответникът подал нова молба за образуване на изпълнително дело, въз основа на която било образувано изп.д.

№ ********* по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № ***, действащ в района на СГС. Позовава се на прекъсване на давностния срок, както и на обявеното в страната извънредно положение и на ЗМДВИП. Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли исковата претенция, 2 претендира направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.

Предявена е искова претенция с правно основание чл. 439 от ГПК. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения от ищеца заверен препис от изпълнителен лист от 12.10.2015 г. се установява, че същият е издаден в полза на „Т.С. въз основа на Заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК от 24.02.2015 г. по гр.д. № 9369/2015 г. по описа на СРС, 82 състав, по силата на която С. В. А. е осъден да заплати на „Т.С. сумата от 2 587,18 лв. за доставена топлинна енергия за периода от месец декември 201 г. до месец април 2014 г., сумата от 460,16 лв. – лихва за забава за периода от 31.01.2012 г. до 15.01.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.02.2015 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 397,61 лв. – разноски по делото, от които: сумата от 60,95 лв. – държавна такса и сумата от 336,66 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.

От представения заверен препис от запорно съобщение по изп.д. № ********* по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № ***, действащ в района на СГС, се установява, че същото е образувано въз основа на изпълнителен лист от 12.10.2015 г., издаден по гр.д. № 9369/2015 г. по описа на СРС, 82 състав.

От приложения заверен препис от изп.д. № ************* по описа на ЧСИ С.Х., с рег. № ***, действаща в района на СГС, се установява, че същото е образувано по повод молба с вх. № 36852 от 16.08.*** г., от „Т.С. с приложен изпълнителен лист от 12.10.2015 г., издаден по гр.д. № 9369/2015 г. по описа на СРС, 82 състав. На 01.10.*** г. ЧСИ е изпратил съобщение за образуване на изпълнително дело до длъжника, уведомление по ДОПК, запорни съобщения до банки и до работодателя. Съобщението до длъжника е било връчено чрез залепване на уведомление на 08.12.*** г. С постановление от 28.09.2021 г. производството по делото е било прекратено на основание чл. 433 от ГПК, като на същата дата са били изпратени съобщения за вдигане на наложени запори. На 29.10.2021 г. кредиторът е подал молба за получаване на оригинала от изпълнителния лист.

От приложения заверен препис от изп.д. № ********* по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № ***, действащ в района на СГС, се установява, че същото е образувано по повод молба с вх.

№ ***** от 23.05.2022 г., от „Т.С. с приложен изпълнителен лист от 12.10.2015 г., издаден по гр.д. № 9369/2015 г. по описа на СРС, 82 състав. С разпореждане от 31.03.2022 г. ЧСИ е разпоредил да се изпрати покана за доброволно изпълнение, както и да се изискат справки и да се изпратят запорни съобщения. На 26.04.2022 г. е било изпратено запорно съобщение и до работодателя. С молба от 16.05.2022 г. длъжникът е представил пред ЧСИ решение на 3

ТЕЛК. На 17.05.2022 г. на длъжника е било връчено запорно съобщение, а на 31.08.2022 г. длъжникът е наредил по сметка на ЧСИ сумата от 4 259,94 лв. С разпореждане от 13.09.2022 г. ЧСИ е приключил производството по делото на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК, а на 30.09.2022 г. ЧСИ е изпратил съобщения за вдигане на наложените запори.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По предявения отрицателен установителен иск, в съответствие с указаната от съда доказателствена тежест, ответникът е този, който следва да докаже възникване на претендираното от него задължение по основание и размер. В конкретния случай ответникът следва да проведе пълно и главно доказване на основанието за възникване на задължените на ищеца към ответника.

По делото е безспорно установено, че “Т.С. е дружество, регистрирано по Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ответникът е доставчик на топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който имот притежава ищцата. Не се спори, че ищецът е бил потребител на топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, до който се доставя топлинна енергия.

Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационното отношение между страните нормативна уредба, а именно: Наредба № 1 за ползване на топлинна енергия, приетия впоследствие Закон за енергетиката и енергийната ефективност /отм./, ищцата се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и през исковия период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие – на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно чл. 106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане от купувача.

Съгласно ЗЕЕЕ /отм./ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е регламентиран в ЗЕЕЕ /отм./ и чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период подзаконови нормативни актове. Съгласно чл. 112 от ЗЕЕЕ /отм./ общото консумирано количество топлинна енергия в сграда – етажна собственост, присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление, като количеството топлинна енергия за отопление е сумата от количествата топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинната енергия за отопление на общите части и топлинната енергия за отопление на отделните имоти.

Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия в 4 твърдяното количество за процесния период и по отношение на процесния имот, както и стойността на топлинната енергия.

По отношение на претендираната от „Т.С. главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия, съдът приема, че е приложим тригодишния давностен срок, съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД. Задължението представлява задължение за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, с предварително определен в Общите условия падеж, които имат единен правопораждащ юридически факт, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо плащанията да са еднакви за приложението на специалната кратка погасителна давност. В този смисъл е Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГК на ВКС.

В конкретния случай въпросът за давността има отношение, доколкото предявената искова претенция е по реда на чл. 439 от ГПК и на изследване подлежат факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК представлява действие, което прекъсва давностния срок по смисъла на чл. 116, б. ”в” от ЗЗД. Видно от приложения в изпълнителното дело изпълнителен лист, същият е издаден на основание именно влязла в сила заповед за изпълнение. С уважаването на заявлението и издаване на заповедта по чл. 410 от ГПК започва да тече нова давност. Такава нова давност е започнала да тече и от издаване на изпълнителния лист на 05.05.2010 г. Следва да се отбележи, че всяко от действията, предприети от кредитора за принудително изпълнение прекъсва давността по силата на чл.

116, б. ”в” от ГПК. Съобразно с разпоредбата на чл. 115, ал.1, б. ”ж” от ЗЗД докато трае съдебният процес относно вземането, давност не тече.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка, и когато заяви писмено, че длъжникът прави вноски срещу задължението си. Прекратяването на изпълнителния процес в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК настъпва ex lege, което в конкретния случай е 01.10.*** г., на която дата частният съдебен изпълнител е изпратил съобщение за образуване на дело до длъжника и е изискал справки. Изпълнителният процес е бил прекратен по силата на закона, тъй като двугодишният срок е изтекъл на 08.06.2012 г.