Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 477 от 30.10.2026, Районен съд - Несебър

Съд
Районен съд - Несебър
Дело
1335/2025
Подписан
30.10.2026

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1, т.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143, ал. 2, т. 19 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 477 гр. Несебър, 30.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Йорданка Г. Майска Иванова при участието на секретаря Иво Н. Петков като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Иванова Гражданско дело № 20252150101335 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на А. Т. Т., чрез адв.Н.М. от АК-Ямбол съдебен адрес в ******-партер срещу ******, седалище и адрес на управление в гр.София, ул.******, с който са предявени кумулативно съединени искове по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр.чл.22, вр.чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД.

Предявен е установителен иск за недействителност на сключения между страните договор за потребителски кредит № **********/26.03.2020г., поради нарушение на изискването за посочване на компонентите на годишен процент на разходите в договора за потребителски кредит и по конкретно неправомерното включване на застрахователна премия и включването на клауза за заплащането й заедно с погасителната вноска по заема. Установителния иск е съединен с осъдителен иск срещу ответника да заплати на ищеца погасените над главницата от 3000лв. суми, и по-конкретно сумата от 4926,53лв. – като платена без основание с оглед нищожността на ДПК, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба пред съда.

В хода на делото е прието по реда на чл.214 ГПК увеличение размера на осъдителния иск от 4926,53лв. на 5622,59лв..

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит №**********/26.03.2020г., по силата на който на ищеца била предоставена заемна сума в размер на 3000лв. Била уговорена годишна договорна 1 лихва от 31,95 % и ГПР 48,43%. Било уговорено заплащането на сума от 1148,04лв., под формата на допълнително предоставена от кредитодателя услуга по финансиране и разсрочване на застрахователни премии по застраховка „BANК 3 Кредит + Сметка“, които кредитопълучателят следвало да заплати на 36вноски, които са разсрочени и се обслужват заедно с кредита и погашенията по него. От сключването на договора до подаването на исковата молба се твърди, че ищцата е заплатила на ответника по договора суми в общ размер от 7926,53лв. Договорът за заем бил недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Имало нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК поради липса на посочване на начина на изчисляване на ГПР, както и използваните допускания. Предварителното заплащане на застраховка по кредита и включването й към главницата нарушавало изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП.

По този начин кредитът се оскъпявал значително, тъй като се увеличавала основата, към която се прилагал годишният лихвен процент. По този начин се заобикалял лимитът по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В случая, макар да било декларативно вписано в договора, че застраховката не била задължителна, нямало никакви данни потребителят да е имал възможността да влияе върху тази клауза, тъй като тя е неразривно свързана с договора за потребителски кредит. Изложеното нарушавало чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като застрахователната премия не била включена в ГПР по договора, което довеждало до несъответствието му с реалния общ разход по кредита за потребителя.

При евентуалност, поне клаузата, в която било уговорено заплащане на застрахователната премия била недействителна на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Счита, че платената по договора сума над чистата стойност на кредита била дадена без основание, а евентуално – платената до размера на застрахователната премия сума била без основание. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от страна на ответника ****** не е депозиран писмен отговор. За първо по делото о.с.з. е депозирано писмено становище за неоснователност на предявените искове, като се иска тяхното и присъждане на сторените разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

По делото не са спорни обстоятелствата, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № ********** от 26.03.2020г., по силата на който ищецът е получил 3000лв. при уговорени ГЛП 31,95% и ГПР 48,43 % за срок от три години с краен падеж на 05.04.2023г.; че ответникът е получил от ищеца парична сума в размер на3000лв. по кредита; че за застраховка на кредита е била уговорена премия от 1148,04лв., която се причислява към главницата по кредита и не е включена в ГПР.

2

Тези обстоятелства документално се установяват и от представените писмени доказателства – договор за кредит, анекс от 20.05.2020г. и анекс № 2 от 12.01.2021г.към ДПК декларация, преддоговорна информация, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити и сертификат №170011807292020 за застраховка Защита на кредита, общи условия към застраховката, платежни нареждания.

С чл.7.1 от ДПК е предвидена и начислена еднократна такса за оценка на риска от 497,76лв, за която е предвидено, че се възстановява от кредитополучателя с дължимите месечни вноски по погасителния план. В чл. 7.2.2 на договора за кредит е уговорено, че когато кредитополучателят е сключил някоя от застраховките, предлагани от кредитодателя, последният го кредитира със застрахователната премия.

Същата е причислена към главницата по кредита до достигане на т. нар. "общ размер" на заема като от погасителния план по чл. 11. 2 става явно, че ответникът ****** е олихвявал и застрахователната премия с договорения за целевия потребителски кредит лихвен процент.

От приетото по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ГПР по договора за кредит е изчислен съгласно чл.10 от договора съобразно приложение № 1 към него, като при тези условия е с посочен размер от 48,43%, но е формиран освен от усвоената сума от 3000лв. както и от сумата от 479,76лв., представляваща еднократна такса за оценка на риска. Сумата от 1148,04лв., представляваща застрахователна премия не е била включена в ГПР, макар банката да е включила застрахователната премия като главница по кредитния договор и върху сбора от заетата сума, застрахователната премия и други такси на банката е начислявала лихви, но тези суми не са били включени в ГПР. Експертизата посочва, че при ползване на получена от ответника функция XIRR е установено, че при това формиране ГПР е в размер на 94,94%, а при използване на друг калкулатор ГПР е в размер на 98,46%. При проверка на извършените от ищеца погашения по този договор експертизата е установила, че техния общ размер възлиза на 8622,59лв. по данни на ответника, а по данни на ищцата – 7925,77лв., но вещото лице приема за верни данните на банката и счита, че ищеца е загубил няколко разписки за извършени плащания. Именно с оглед заключението на ССчЕ относно размера на извършените погашения е сторено изменение на осъдителния иск чрез увеличаване неговия размер от предявения до сумата установена от експертизата.

По правото:

По иска за недействителност на договора:

Като взе предвид характеристиките на съглашението, което се сочи като основание за престацията, и на страните по него, съдът намира, че се касае до договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК – кредитодателят е небанкова 3 финансова институция, а кредитополучателят е физическо лице, което е сключило договора за задоволяване на свои лични потребности; липсват данни ищеца да действал с оглед на професионалната си дейност. Потребителят-ищец се ползва от защитата, която императивните норми на закона предоставят.

При съобразяване на съдържанието на договора за кредит и това на представения застрахователен сертификат, явно е, че начислената сума за застрахователна премия по застраховка от 1148,04лв., като с предвидената допълнителна услуга, претендирани като част от главницата, по същество съставляват разходи по кредита. Това е така, понеже застрахователният договор, сключен в деня на подписването на договора за кредит, е изцяло с оглед предоставяне на кредита и с основна цел обезпечаване на рисковете от неплатежоспособност на потребителя, т. е. в интерес на по-силната икономически страна. Резултатът е значително оскъпяване на кредита за потребителя, тъй като с оглед "усвояването" на тази сума чрез заплащането й на трето за договора по кредит лице от кредитодателя, върху нея е начислявана и възнаградителна лихва за периода на договора за кредит.

Отделно от това, сумата по застрахователната премия е включена в погасителния план, но не самостоятелно, а е прикрита като компонент на главницата, съгласно заключението по ССчЕ, както е включена и еднократната такса от 497,76лв. за оценка на риска. Предвид факта, че се касае до типови клаузи, изготвени от кредитодателя, върху чието съдържание потребителят не е могъл да влияе по никакъв начин, декларативната клауза на чл. 19 от процесния договор ("При сключването на договора потребителят не е длъжен да сключва застраховка. ") няма правно значение.

С оглед на горепосочените обстоятелства настоящият състав приема, че за предоставяне на кредитната сума при конкретните условия сключването на полицата по застраховката е било задължително изискване спрямо кредитополучателя за сключване на договора за кредит. Застрахователната премия по тази полица безспорно оскъпява услугата в интерес на ****** и за сметка на потребителя. Поради тези причини те следва да се третират като разходи по кредита и да бъдат включени в ГПР.

Следва да се посочат и отделно като компонент от месечната вноска по кредита в погасителния план. Несъобразяването с тези изисквания прави задълженията на потребителя по кредита неясни, препятства преценката му за финансовите последици от сключването на договора и се оценява от този състав като нелоялна търговска практика на ******, установена във вреда на интересите на потребителите.

Нещо повече – обстоятелството, че при изчисляване на посочения в договора за кредит размер на ГПР не е съобразена като разход за потребителя премията по обсъжданата застраховка, е довело до несъответствие на същия с действителното цифрово изражение на общия разход за потребителя. Изложеното съставлява нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и води до пълна 4 недействителност на процесното съглашение (чл. 22 от ЗПК). В този смисъл се е произнесъл СЕС по дело С-714/2022 от 21.03.2024 г.: "... когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. " При тези съображения настоящият съдебен състав приема, че искът за установяване на недействителността на договор за кредит № ********** от 26.03.2020г. е основателен и следва да се уважи.

По иска за връщане на недължимо дадено:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на даденото без основание, ищецът е необходимо да докаже единствено даването, а ответникът – основанието да го задържи (в този смисъл изрично напр. решение № 227 от 22.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 896/2018 г., III г. о., ГК; определение № 421 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 592/2014 г., IV г. о., ГК).

Предвид горните констатации за фактите, ищецът доказа, че е погасил по кредита сума в общ размер от 8622,59лв., като е предал на ответника освен чистата стойност по кредита от 3000лв., и парична сума в размер на 5622,59лв.. Ответникът посочва в писмено становище като основание да задържи сумата сключен между страните договор за потребителски кредит. Доколкото същият се призна за недействителен, то ответникът е длъжен да върне всяка сума, която държи без основание, надвишаваща чистата стойност по кредита (чл. 23 от ЗПК), без да е от значение по кои пера на дълга я е отнесъл. Друг щеше да бъде случаят, ако се претендираше връщане на парична сума, платена без основание, само по едно от перата на дълга – напр. неустойка, платена въз основа на нищожна договорна клауза.