Решение № 1120 от 05.06.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 05.06.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД,

ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 състав, в публично съдебно заседание на единадесети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС МАДЖЕВ при участието на секретаря М. Луканова, като разгледа докладваното от съдията търг. дело № 1484 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по предявени от назначените постоянни

Синдици на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ********, със седалище ***, срещу ответника - „Ф.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище *** и ответника - „С.Х.Г.“ ООД, ЕИК ********, със седалище ***, обективно евентуално съединени искове с правна квалификация чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2 ЗБН, чл. 59, ал. 2 ЗБН, чл. 59, ал.

5 ЗБН и чл. 59, ал. 3 ЗБН за прогласяване на извършено от ответните дружества прихващане с уведомление имащо вх. № 11474/07.11.2014 г. за нищожно поради противоречието му със специалните правила на ЗБН, респективно при условията на евентуалност по реда на чл. 59, ал. 2 ЗБН за нищожно, поради неспазване на извършването му в установената от закона специална форма за действителност.

Извън посочените установителни искове, при условията на евентуалност са предявени за разглеждане и конститутивни такива основани на чл. 59, ал. 5 и чл.

59, ал. 3 ЗБН за обявяването на извършеното изявление за прихващане за относително недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността.

За да очертаят претенциите си ищците излагат пред съда следната фактическа обстановка : Със съдебно решение № 664 от 22.04.2015 г. по търг. дело № 7549/2014 г. на СГС Б.та е обявена в несъстоятелност и е постановено осребряването на имуществото й. С решение № 1443 от 03.07.2015 г., постановено по т.д. № 2216/2015 г. по описа на САС, ТО, III състав, посоченото решение на СГС е отменено в частта, с която за начална дата на неплатежоспособността на Б.та е приета датата 06.11.2014 г., като е определена друга начална дата – 20.06.2014 г. Задължението на назначените синдици да издирват, уточняват и попълват имуществото на Б.та, както и необходимостта от установяване принадлежността към това имущество на вземане на Б.та – предмет на прихващане, обуславяло правния интерес от провеждане на исковете. Продължава се с това, че „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност била кредитор на ответното дружество „Ф.“ ЕООД с изискуеми вземания, породени от договор за банков кредит от 25.11.2009 г., сключен между КТБ (н.) и първия ответник. По силата на договор за встъпване в дълг от 30.05.2014 г. вторият ответник - „С.Х.Г.“ ООД встъпило като солидарен длъжник в задълженията на кредитополучателя - „Ф.“ ЕООД по описания по-горе договор за банков кредит. Впоследствие с отправено уведомление с вх. № 11474/07.11.2014 г. ищцовата Б. била известена от ответниците за встъпването в дълга, както и за извършено прихващане на вземането на „С.Х.Г.“ ООД от КТБ, произтичащо от наличности по банковите му сметки в КТБ, които към датата на входиране на уведомлението възлизали на сумата от 50 000 лв., с насрещното задължение на ответниците по договора за банков кредит от 25.11.2009 г. за сумата от 1 053 056,66 евро до размера на по-малкото от двете насрещни задължения.

От ищцовата Б. са наведени основания за нищожност, респективно за относителна недействителност на извършеното от „Ф.“ ЕООД и „С.Х.Г.“ ООД прихващане, като опорочаването се основавало на следното:

Осъщественото на 07.11.2014 г. материалноправно прихващане било в разрез със специалната разпоредба на чл. 3, ал. 3, вр. с ал.

2 от ЗБН, а оттам и нищожно. Изтъква се, че прихващането било правен ефект на погасяване на парично задължение на банката, доколкото се погасявало нейно задължение към служители, поради което попадало в действията и сделките описани в чл. 3, ал. 2 от ЗБН, както и че самото погасяване обективно съставлявало изпълнение на парично задължение на банката в момент, следващ отнемането на лиценза й, поради което осъщественото прихващане било нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността на основание чл. 3, ал. 3 от ЗБН. Извън посоченото на друго самостоятелно основание от ищците се релевира, че достигналото до банката изявление за прихващане направено от двамата ответници не отговаряло на изискванията за форма установени в чл. 59, ал. 2 ЗБН, поради което било нищожно. Акцентира се върху това, че същото нямало нотариална заверка на подписа на лицето, представляващо правния субект, от които произлизало изявлението.

При условията на евентуалност синдиците твърдят прихващането да е относително недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността на основание чл. 59, ал. 3 ЗБН и чл. 59, ал. 5 ЗБН.

Отбелязва се това, че процесното прихващане било извършено преди 22.04.2015 г. – датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Знанието при длъжниците вършещи прихващането относно неплатежоспособността на банката датирало от 20.06.2014 г. предвид поставянето й под специален надзор поради изчерпана ликвидност и невъзможност да изплаща дължими и изискуеми влогове с решение № 73 от 20.06.2014 г. на УС на БНБ, което било общоизвестен факт, огласен широко в публичното пространство.

Твърди се още, че към момента на извършване на процесното прихващане, неплатежоспособността е била общоизвестен факт предвид оповестяването от БНБ на 22.10.2014 г. и на т.нар. „Доклад за анализа и оценката на активите на КТБ АД“ – документ с наименование „Информация за основните балансови позиции на „К.т.б.“ АД към 30.09.2014 г. и за резултатите от оценките на активите на банката, изготвени от одиторските фирми „Ъ.Е.Я.О.“ ООД, „Д.Б.“ ООД и „АФА“ ООД“. Резултатите от доклада показвали, че банката била с отрицателен капитал, т.е. неплатежоспособна, което имало за неизбежна последица отнемането на лиценза й за извършване на банкова дейност и подаване от централната банка на молба за откриване на производство по несъстоятелност.

Синдиците акцентират върху това, че процесното прихващане е било извършено след 20.06.2014 г. – датата на поставяне на банката под специален надзор, с оглед на което по отношение на всеки от ответниците било налице знание за неплатежоспособността при придобиване на вземането, прихванато със задължения към банката, с което било изпълнено изискването за знание като част от фактическия състав на чл. 59, ал. 3, предл. 1 от ЗБН. С оглед изложеното разпоредбата следвало да бъде приложена и да се прогласи недействителността на атакуваното прихващане спрямо кредиторите на несъстоятелността на КТБ АД.

Ищците допълват и още, че доколкото прихващането е било извършено след началната дата на неплатежоспособността (20.06.2014 г.), по силата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, то не може да бъде противопоставено на кредиторите на несъстоятелността, като считат за приложима редакцията на разпоредбата към датата на решението на СГС, VI-4 състав, с което е обявена неплатежоспособността, открито е производство по несъстоятелност, както и е обявена в несъстоятелност „К.т.б.“ АД (22.04.2015 г.). Излагат доводи, че извършеното прихващане не може да бъде противопоставено на кредиторите на несъстоятелността и въз основа на редакцията на разпоредбата със съдържанието отпреди изменението.

В срока по чл. 367 от ГПК ответникът „С.Х.Г.“ ООД е подал писмен отговор, с който излага становище за нередовност и неоснователност на предявените искове.

Твърди се, че исковата молба била нередовна, тъй като не е внесена държавна такса по част от исковете, за които ищецът не се ползва от благоприятната за него разпоредба на чл. 59, ал. 7 ЗБН, доколкото освен искове по чл. 59, ал. 3 и 5, са предявени и два други иска – по чл. 3 и чл. 59, ал. 2 от ЗБН.

Ответното дружество оспорва основателността на иска по чл. 3, ал. 3 вр. с ал. 2 ЗБН, като посочва, че прихващането не попадало в кръга на действията, визирани в разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗБН. Прихващането било способ за погасяване на задълженията, но не съставлявало изпълнение в тесен смисъл на това понятие, нито събиране на вземане срещу банката, макар крайният ефект да бил погасителен, и с оглед факта, че за същото имало изрична и отделна регламентация, включително и за неговата недействителност при несъстоятелност на банка, следвало, че то не попада в кръга на действия по чл.

3, ал. 2 от ЗБН, с оглед на което така предявеният иск за прогласяване на нищожност бил неоснователен и недоказан и следвало да бъде отхвърлен. Излагат се твърдения, че в разпоредбата на чл. 59 ЗБН изрично било предвидено, че е допустимо кредитор на банката да извърши прихващане със свое задължение към нея при наличието на съответните предпоставки. Тази законова регламентация, както и възможността прихващането да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността при осъществяване на определен фактически състав обосновавал извода, че прихващането не попадало в кръга на действия, визирани в разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗБН и не можело да се приеме за нищожно. Последиците от извършването на прихващане били уредени със специална разпоредба и съгласно общия принцип специалната разпоредба да изключва приложението на общата, към прихващането следвало да се прилагат специалните правила на чл. 59 от ЗБН. В подкрепа на твърдяното била и липсата на увреждащ ефект за масата на несъстоятелността при прихващането, което имало погасителен ефект по отношение на съществуващи задължения на банката, като единствено се засягало пропорционалното удовлетворяване на кредиторите. По тази причина ответното дружество счита, че прихващането не се обхващало от общото правило на чл. 3 от ЗБН, а било уредено преобразуващо правило да се иска прогласяването на относителната му недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността при осъществяване на определен фактически състав.

На следващо място ответното дружество оспорва евентуалния иск по чл. 59, ал. 2 от ЗБН като неоснователен с твърденията, че нормата на чл. 59, ал. 2 от ЗБН е неприложима към процесното изявление за прихващане, доколкото същото е извършено преди откриването на производството по несъстоятелност на ищцовата банка, като предпоставка за прилагането й било да е открито производство по несъстоятелност на банката към датата на извършване на съответното действие. Изтъква се още, че разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗБН визирала хипотези, при които изявленията се отправят към синдика, като към датата на процесното изявление за прихващане (07.11.2014 г.) банката се е представлявала от квестори и все още не е била конституирана фигурата на синдика.

Така също в отговора си ответното дружество излага възражения, оспорващи насочените към него искове по чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН за обявяване относителна недействителност на извършеното изявление за прихващане, като ги квалифицира, като неоснователни. Отрича се възникването на преобразуващо право в полза на синдиците на банката по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН, доколкото няма сбъдване на изискуемия фактически състав, който да обоснове относителната недействителност на извършеното от ответника прихващане. Ответното дружество оспорва наличието на знание у себе си за настъпилата неплатежоспособност на ищцовата банка, като твърди, че представеният по делото договор за встъпване в дълг от 30.05.2014 г. предхождал дори и поставянето на КТБ (н.) под специален надзор. Опониращата страна посочва, че поставянето на банката под специален надзор не означавало, че същата е изпаднала в състояние на неплатежоспособност, като съгласно чл. 115, ал. 1 от ЗКИ банката се поставяла под специален надзор, за да бъде оздравена, когато е налице опасност от неплатежоспособност, а не неплатежоспособност. Целта на поставянето й била именно да се избегне неплатежоспособността. Навеждат се и твърдения, че информация за неплатежоспособността на банката била изнесена в публичното пространство едва с постановяване на решението на БНБ за отнемане на лиценза на КТБ от 06.11.2014 г., а договорът за встъпване в дълг, подписан между ответното дружество и „Ф.“ ЕООД е от дата 30.05.2014 г.

Посочва се още, че разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН предвиждала презумпцията за знание в случаите, когато вземането е придобито след датата на вписването на решението на БНБ за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност.