Решение № 766 от 18.05.2026, Административен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 766

Ловеч, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ловеч - II тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ГЕОРГИ ХРИСТОВ

Членове:

МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ

ДАНИЕЛА РАДЕВА

При секретар ТАТЯНА ТОТЕВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА РАДЕВА канд № 20267130600142 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба, подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, [адрес], ет. 10, чрез пълномощника юрисконсулт Е. К., против Решение № 41/30.01.2026г., постановено по АНД № 586/2025г. по описа на Районен съд гр. Ловеч. По изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт се иска отмяната му, както и отмяна на потвърденото с посоченото съдебно решение Наказателно постановление № ВТ-007413/11.06.2025г., издадено от Ц. Х. Х. – Началник на териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище със седалище гр. Русе към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите. Претендира се присъждане на разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява.

Ответникът по делото Началник на териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище със седалище гр. Русе към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Представено е писмено становище от юрисконсулт Р. М. – процесуален представител на ответника, в което са изложени аргументи за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила на обжалваното Решение № 41/30.01.2026г., постановено по АНД № 586/2025г. по описа на Районен съд гр. Ловеч. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 76.69 евро.

Окръжна прокуратура гр. Ловеч, редовно уведомена, не изпраща представител.

Административен съд гр. Ловеч, втори касационен състав, прецени събраните по делото доказателства, съобрази наведените от жалбоподателя касационни основания и като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

В съответствие с разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд гр. Ловеч е било Наказателно постановление № ВТ-007413/11.06.2025г., издадено от Ц. Х. Х. – Началник на териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище със седалище гр. Русе към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, въз основа на АУАН № 007413/28.02.2025г., с което на касатора в настоящото производство са наложени следните административни наказания: имуществена санкция в размер на 3 000.00 лева на основание чл. 45, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ за нарушение по чл. 11, ал. 1, т. 1 и т. 10 от ЗПК и имуществена санкция в размер на 3 000.00 лева на основание чл. 45, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ за нарушение по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

Административнонаказателната отговорност на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК: *********, е ангажирана за това, че дружеството, в качеството си на кредитор е сключило Договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ № 40028178404, който не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 1 и т. 10 от ЗПК, а именно не съдържа дата и място на сключването му и не съдържа посочване по ясен и разбираем начин, годишният процент на разходите, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. Административнонаказателната отговорност на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК: ********* е ангажирана и за нарушение по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, а именно, че при сключването на договора за потребителски кредит № 40028178404/09.09.2024г. е изискал под формата на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ заплащане на непозволени в ЗПК такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

С постановеното Решение № 41/30.01.2026г., постановено по АНД № 586/2025г. по описа на Районен съд гр. Ловеч, е потвърдено Наказателно постановление № ВТ-007413/11.06.2025г. като законосъобразно.

Първоинстанционният съд е проявил процесуална активност и е събрал по реда на НПК относимите към спора писмени и гласни доказателства, установявайки правилно фактическата обстановка. Въз основа на тях, съдът обосновано е приел, че касаторът е извършил нарушенията, за които е санкциониран. При осъщественият контрол за законосъобразност районният съд е констатирал, че процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, че АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити. В административната фаза на производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на страната.

По същество съдът е приел за доказано със събраните по делото доказателства, че „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК: ********* е нарушило разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, съгласно, която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Първоинстанционният съд е приел, че безспорно е установено по делото, че услугите „Фаст" и „Флекси" са именно с такъв характер, свързани с усвояването и управлението на кредита, а разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК въвежда забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Съдържащото се в наказателното постановление фактическо описание на административното нарушение е достатъчно, пълно и конкретно и позволява индивидуализацията му като административно нарушение по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. В обжалването решение първоинстанционният съд е приел също, че е доказано и нарушението по чл. 11, ал. 1, т. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като от доказателствата по делото и в частност от договора за потребителски кредит се установява, че не е налична пълната информация по чл. 11, ал. 1, т. 1, т. 10 от ЗПК, а именно - място на сключване и ГПР, което налага извод за осъществен състав на нарушението.

Неоснователни са доводите на касатора, че не е налице извършено нарушение. Първоинстанционният съд е приел, че описаната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните свидетели и от представените писмени доказателства, които подробно е обсъдил. Въз основа на приетата за доказана фактическа обстановка, описана в Наказателното постановление, Районен съд гр. Ловеч е извел извод за доказаност и на двете нарушения, за които е санкциониран жалбоподателя, като настоящият състав споделя изцяло мотивите на съда в обжалваното решение, поради което на основание разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към тях и същите не следва да бъдат преповтаряни.

Неоснователно е направеното в касационната жалба възражение, че АУАН е съставен в отсъствие на представител на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК: *********, а липсва надлежна покана за съставяне на акт, поради което е нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. До управителя на дружеството е изпратено Писмо № С-03-5691/05.02.2025г. /л. 37 от делото на РС гр. Ловеч/ от Директора на КЗП РД Русе, с което на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН е отправена покана управителят на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД или надлежно упълномощено от него лице, да се яви в офиса на КЗП гр. Ловеч на 28.02.2025г. в 10:30 часа за съставяне на АУАН, с изричното предупреждение, че при неявяване, АУАН ще се състави в отсъствие на представител на дружеството. Тази покана е връчена на служител на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД на 10.02.2025г., видно от приложеното на л. 36 от делото известие за доставяне.

Неоснователно е и възражението, че е наложено административно наказание за деяние, което не представлява нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест законът изисква в ГПР да бъдат включени всички разходи, които трябва да заплати длъжника. В конкретният случай е посочено, че ГПР е 49,05 %, без нито в договора, нито в Общите условия към него да се посочи по какъв начин е формиран този ГПР. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че това поставя потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора и на практика той няма информация от кои пера е оскъпяването му по кредита и каква е реалната цена на кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. В случая е установено, че в ГПР не са включени допълнителните разходи по кредита - цената на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, при което се е достигнало до допълнително възнаграждение, извън уговорената възнаградителна лихва 41,00% и на скрити проценти от ГПР. Невключването на размера на възнаграждението за закупените допълнителни услуги „Фаст" и „Флекси" в ГПР по кредита води до разлика между формално посочения и действително прилагания размер. Посоченият ГПР 49.05 % е неточен и заблуждава потребителя, тъй като размерът на възнаграждението за предоставяне на допълнителни услуги - 2080.00 лв. не е включено и не отговаря на разходите, които ще направи потребителят. По този начин Договор № 40028178404/09.09.24г. за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като не съдържа посочване по ясен и разбираем начин, годишният процент на разходите, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, както и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗПК, тъй като от съдържанието му е видно, че липсва датата и мястото на сключването му. Посочената дата 09.09.2024г. и място - гр. Ловеч в отделен документ - „Декларации" към договора за потребителски кредит, не може да бъде аргумент, че самият договор съдържа дата и място на сключване. Датата и мястото на сключване на договора за кредит са съществени и задължителни реквизити на самия договор, тъй като датата определя началния момент, от който започват да текат различни срокове /например срокът за изплащане на кредита/, а мястото определя юрисдикцията в случай на спорове между страните.

Доказано е и нарушението по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, съгласно която разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че услугите „Фаст“ и „Флекси“ са услуги по усвояването и управлението на кредита, а разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК въвежда забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за такива действия. Съгласно договора за кредит допълнителната услуга „Фаст“ предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, а допълнителната услуга „Флекси“ предоставя право на промяна на погасителния план на кредита. Тези услуги са в много висок размер, като дължимата сума за услугата „Фаст“ представлява 45% от размера на кредита, а дължимата сума за услугата „Флекси“ представлява 59% от размера на кредита. Тоест дължимите суми за двете услуги са над 100% от размера на предоставения кредит. Това категорично представлява нарушение на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

Разпечатката съдържа 28 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3c330e8f-aec9-4192-9292-c75701e65515