Определение № 22236 от 16.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22236 гр. София, 16.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20251110144079 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 103690/12.02.2026 г. от „**************“ ЕООД, ЕИК:

******* за изменение на Решение № 5382/20.03.2026 г., постановено по гр.д. № 44079/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 176 състав, в частта за разноските.

В молбата се твърди, че съдът е присъдил разноските по неправилен начин, като не е съобразил, че процесуалното условие за разглеждане на евентуалния иск – отхвърляне на главния, се е сбъднало, с оглед на което отговорността за разноски по делото се определя от изхода на делото по евентуалния иск. Предвид изложеното моли решението да бъде изменено, като се заличи диспозитивът, с който ищцата е осъдена да заплати разноски на ответника, съобразно отхвърлената част от претенцията, както и да се допълни, като съдът осъди ответника да заплати на адв. С. С. С., сумата от още 69,26 евро – адвокатски хонорар за процесуално представително в исковото производство.

Насрещната страна по молбата в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е депозирала становище, с което поддържа, че разноските са правилно присъдени – спрямо изхода по всеки от исковете.

Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Искането по чл. 248 от ГПК от „**************“ ЕООД е направено в рамките на законоустановения срок от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустимо. По същество молбата е неоснователна.

С Решение № 5382/20.03.2026 г., постановено по гр.д. № 44079/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 176 състав:

- е отхвърлен главният иск, предявен от Ф. Б. Р. иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК, срещу „**************“ ЕООД за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № ********* от 09.06.2023 г., поради противоречие със закона,

- разгледани са евентуалните претенции на Ф. Б. Р., като:

- е прогласена е нищожността, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, по иска на Ф. Б. Р. срещу „**************“ ЕООД на клаузата на договор за потребителски кредит № ********* от 09.06.2023 г., предвиждаща заплащане на такса за разглеждане на кредита в размер на 621,03 лева, поради противоречие със закона - са отхвърлени: исковете с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК, 1 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузите от договор за потребителски кредит № ********* от 09.06.2023 г., определящи размера на възнаградителната лихва и годишния процент на разходите.

Съдът споделя цитираната от „**************“ ЕООД съдебна практика, според което при кумулативното съединяване на искове съдът дължи разглеждане и произнасяне с решението си по всеки от кумулативно съединените искове, като разноските се присъждат в зависимост от изхода на спора по всеки един иск – когато той бъде уважен, съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има ищецът, а когато искът бъде отхвърлен, съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски има ответникът. По евентуалния иск съдът дължи разглеждане и произнасяне с решението си, само ако се сбъдне процесуалното условие, при което той е предявен – отхвърляне на главния иск, както и когато производството по главния иск бъде прекратено. Различно е положението при евентуалното съединяване на искове срещу един ответник. В тези случаи произнасянето по претенциите за разноските зависи от изхода на спора по евентуалния иск – ако той бъде уважен, право на разноски отново има само ищецът, съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, а ако евентуалният иск бъде отхвърлен, право на разноски има само ответникът, съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, като ищецът му дължи разноските, направени както по повод главния иск, така и по повод евентуалния иск. – така Определение № 137 от 9.04.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 570/2020 г., III г. о., ГК и Определение № 4147 от 17.09.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4274/2024 г., III г. о., ГК.

В настоящия случай обаче съдът е отхвърлил главната претенция за обявяване за недействителен на сключения от страните договор за кредит, в резултат от което е разгледал евентуалната претенция на ищцата, а именно: да бъде прогласена нищожността на отделни клаузи, съдържащи се в него: 1. Клаузата, задължаваща ищеца да заплати „такса разглеждане“; 2. Клаузата за възнаградителна лихва и 3. Клаузата за годишен процент на разходите. Призната е за нищожна уговорената клауза, с която се предвижда заплащане на „такса разглеждане“, а исковете за обявяване за нищожни на клаузите, предвиждащи размера на възнаградителна лихва и годишен процент на разходите, са отхвърлени.

Гореописаните евентуални спрямо главния иск (за нищожност на договора) претенции са заявени кумулативно. В резултат от различния краен изход на спора по отношение на всяка от трите претенции (клаузи), съдът е следвало да разпредели разноските по съразмерност, както е и направил. Ето защо не е налице хипотезата, разгледана в цитираната практика на ВКС, при която изходът на спора се определя изцяло от уважаването или отхвърлянето на един евентуален иск. В настоящия случай, след настъпване на вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на евентуалните претенции, съдът е уважил една от тях и е отхвърлил останалите две, поради което разноските правилно са разпределени съразмерно на процесуалния успех на страните.

С оглед на гореизложеното, решението не подлежи на изменение в частта на разноските, тъй като същите са правилно разпределени между страните.

При тези съображения и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 103690/12.02.2026 г., с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на Решение № 5382/20.03.2026 г., постановено по гр.д. № 44079/2025 г. по описа на СРС, 176 състав, подадена от „**************“ ЕООД, ЕИК:

*******, в частта му за разноските, като неоснователна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2

3