Решение № 585 от 25.06.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 585 гр. Бургас, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20262120200827 по описа за 2026 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на „*“ ЕООД, с ЕИК: *, против наказателно постановление № 873035-F867779/09.02.2026г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл.15, ал.4 от Закон за въвеждане на еврото в Република България и на основание чл.59, ал.5, т.6 от ЗВЕРБ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2600 евро.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се посочва, че е налице процесуална и материална незаконосъобразност.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. А. В. от АК-Габрово, който поддържа жалбата.

За Административно - наказващият орган, се явява юрисконсулт *, надлежно упълномощен, който оспорва жалбата. Моли за потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките срока за обжалване, тъй като видно от разписката на л. 67 постановлението е връчено на 12.02.2026 г., а жалбата е изпратена по куриер на 26.02.2026 г.- л. 66. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна по следните съображения:

На основание чл. 55а, ал. 1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) и във връзка с чл. 15, ал. 4 от същия закон, с оглед осъществяване на контрол за спазване на забраната за необосновано повишаване на цените, на дата 12.01.2026 г. е извършена проверка на търговски обект - пункт за годишни технически прегледи, находящ се в гр. Бургас на ул. * №16, стопанисван от „*" ЕООД с ЕИК *. При извършената проверка е 1 констатирано наличие на ценоразпис на следните цени на предлаганата услуга във обекта за дата 12.01.2026г. както следва: годишен технически преглед на лек автомобил, категория M1 - 97.60лв. / 49.90 евро.

В хода на проверката е изискана информация единствено за продажните цени на предлаганите услуги в обекта за дати : 11.08.2025г., 11.10.2025г. и 12.01.2026г.

Представителят на дружеството *** представил по електронен път на служебен мейл и на хартиен носител справка с актуални цени на предлаганите услуги за 11.08.2025г., 11.10.2025г. и 12.01.2026г. От монтираното и въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП и работещо към момента на проверката, фискално устройство модел DATECS DP-25, с индивидуален номер DT575540 и ИН на ФП 02575540 били изведени 3 бр. справки „КЛЕН" за дните : 11.08.2025г., 11.10.2025г. и 12.01.2026г.

Било счетено, че е налице необосновано завишаване на цената на услугата.

С оглед горното, св. Б. Б. съставила срещу дружеството АУАН № F867779/21.01.2026 г. за извършено нарушение на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ.

Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, е счел фактическите констатации за безспорно установени и е издал обжалваното постановление. В същото било записано: „От монтираното и въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП и работещо към момента на проверката, фискално устройство модел DATECS DP-25, с индивидуален номер DT575540 и ИН на ФП 02575540 са изведени 3 бр. справки „КЛЕН" за дните : 11.08.2025г., 11.10.2025г. и 12.01.2026г. видно от които издадените ФКБ са със регистрирани продажни цени от 79.90лв.“.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната фактическа обстановка не се оспорва и от страните.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

Съдът обаче намира, че постановлението не е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт не е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, тъй като е налице съществено противоречие , пречещо на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Принципно, като датата на нарушението следва да се приеме 12.01.2026 г., като става ясно, че е налице завишение на цената на услугата в сравнение с предходна дата. Съставът обаче намира, че в самото постановление е налице съществено противоречие при описанието на фактическата обстановка, тъй като от една страна е записано, че на 12.01.2026 г. е установен ценоразпис, в който била посочена цена на услуга за технически преглед на лек автомобил, категория M1 - 97.60лв. / 49.90 евро, а няколко реда по-надолу е записано, че от изведените справки „КЛЕН" за дните 11.08.2025г., 11.10.2025г. и 12.01.2026г. било видно, че са регистрирани продажни цени от 79.90лв. Иначе казано, не става ясно каква се твърди да е била в край на сметка цената на услугата към 12.01.2026 г.- 97,60 лева или 79,90 лева.

В нормата на чл.15, ал.4 от ЗВЕРБ е предвидено задължение в периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, да формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори.

Следователно, цената е съществен елемент от вмененото нарушение, като посочването на същата следва да е ясно и недвусмислено. В конкретния случай това не е 2 сторено от актосъставителя и от АНО, което неминуемо накърнява правото на защита на жалбоподателя и е самостоятелно основание за отмяна на постановлението.

Съдът намира, че е допуснато и още едно нарушение в хода на производството, като АНО не е обследвал всички факти и обстоятелства съгласно чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Както вече бе посочено, в нормата на чл.15, ал.4 от ЗВЕРБ е предвидено задължение в периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, да формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори.

В същата разпоредба е записано, че търговците са длъжни при поискване да представят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори.

В същото време в § 1.6. от същия закон е дадена с легална дефиниция на понятието обективни икономически фактори, като се приема, че такива „са външни за търговеца, предоставящ стоки и услуги на потребители, документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства – форсмажор, и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността“.

С оглед на изложеното, за да се приеме, че е осъществен съставът на нарушението по чл.15, ал.4 от ЗВЕРБ следва да са налични следните елементи от фактическия му състав: 1/ да е налице увеличение на цените на търговеца в периода на двойно обозначаване на цените - от 8 август 2025г. до 8 август 2026г. и 2/ това увеличение да не се дължи на обективни икономически фактори. В конкретно разглеждания случай, дори и да се приеме, че е налице увеличение на продажната цена на една от предлаганите от търговеца услуги, изобщо не е изследван въпросът, дали констатираното повишаване на цената се дължи на обективни икономически фактори или не.

В самото постановление изрично е записано, че от търговеца е изискана информация единствено относно цените на предлаганите от него услуги за определени дати. Това е отразено и в протокола за извършена проверка на л. 72. Не е указано обаче да се представят каквито и да е доказателства за наличието на обективни икономически фактори, които да имат връзка (или поне според търговеца) с увеличението на цената. Видно от писмото на л.

80, представителят е изпълнил указанията на проверяващите, като изрично е записал, че ще представи други документи, ако е необходимо. Други документи обаче не са изискани.

С оглед на горното, АНО е преценил, че е налице допуснато нарушение само защото е решил, че е налице разминаване на цената на предлаганата услуга в различни периоди. Това обаче не е достатъчно, за да се направи извод, че е налице допуснато нарушение на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ. Органите по приходите изобщо не са изследвали въпроса за наличието на обективни икономически фактори, които да са обосновали разлика в цената, при което са ограничили правото на защита на жалбоподателя.

Последното нарушение на практика води и до извод за материална незаконосъобразсност на постановлението, тъй като твърдението, че констатираното според АНО увеличение на цената е необосновано, се явява неподкрепено от каквито и да е доказателства.

Въз основа на всичко изложено, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, поради процесуална и материална незаконосъобразност.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по 3 производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита (л. 110), в който е отразено, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 270 евро. По делото не е направено възражение за прекомерност, а съгласно ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, поради което претендираното възнаграждение следва да се присъди изцяло.

Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди Национална агенция по приходите да заплати сторените в настоящото производство разноски в цялост по съображенията, изложени по-горе.

Така мотивиран, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 873035-F867779/09.02.2026г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл.15, ал.4 от Закон за въвеждане на еврото в Република България и на основание чл.59, ал.5, т.6 от ЗВЕРБ на „*“ ЕООД с ЕИК: * е наложена имуществена санкция в размер на 2600 евро.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на „*“ ЕООД с ЕИК: *, съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 270 (двеста и седемдесет) евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4