Решение № 88 от 21.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Пловдив, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Изева Въззивно гражданско дело № 20255300502391 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на К. Н. Т.,ЕГН-********** от гр.П. чрез процесуалния представител адв.М.Д. против решение № 3042/14.06.25г.,постановено по г№ 2561/23г. по описа на ПдРС,18-ти гр.с.в частта му,с която е признато за установено на основание чл.422,ал.1 от ГПК във вр.с чл.415,ал.1 от ГПК във вр.чл.79, ал.1,пр.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД в отношенията между страните,че К. Н. Т.,ЕГН-********** дължи на „********,следните суми: 1244,64лв.главница,представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за имот,находящ се в гр. *******,доставена в периода от 01.05.2018г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на заявлението – 26.08.2022г., до окончателното й изплащане; 278,37лв. – обезщетение за забавено плащане на горното парично задължение за периода от 15.09.2019г. до 03.08.2022г.; 38,15лв.– главница, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2019г. до 30.04.2021г.,ведно със законната лихва от датата на заявлението – 26.08.2022г.,до окончателното изплащане; сумата от 7,75лв. – представляваща обезщетение за забава за периода от 31.08.2019г. до 03.08.2022г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 7644 от 31.10.2022г. по ч.гр.д.№ 15406/2022г. по описа на ПдРС.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението по 1 подробни съображения и се иска неговата отмяна в атакуваната му част,като въззивният съд постанови друго,с което да отхвърли всички предявени от ищеца искове.Претендира разноски.

Въззиваемата страна- „******** изразява становище за неоснователност на въззивната жалба по съображения,изложени в писмен отговор и иска отхвърлянето и потвърждаване на решението.Претендира юристконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.

Третото лице-помагач на страната на ищеца-*********,правоприемник на „*********не е изрразило становище по жалбата.

ПдОС намира жалбата за процесуално допустима.Подадена е в законоустановения срок от легитимирана страна,имаща правен интерес от обжалване на решението.

При разглеждането на въззивната жалба по същество въззивната инстанция приема за установено следното:

Предявени са от „********* против К. Н. Т. от гр.П. искове с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК във вр.с чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

Ищцовото дружество твърди в исковата си молба,че К. Н. Т. е клиент на дружеството като собственик на топлоснабден имот,находящ се в гр.***********.Съгласно чл.150,ал.1 от ЗЕ,продажбата на ТЕ за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия,одобрени от КЕВР,които имали силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ,без да е необходимо изричното им приемане.За процесния период в сила били такива,одобрени с решение от 2016 г.,като купувачите на ТЕ били длъжни да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, на основание чл.32 и чл.33 от ОУ,съгласно посоченото в уточняваща молба от 19.04.2023г.Сумите за процесния топлоснабден имот на ответника с аб.№ ****** били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски,съгласно чл.155,ал.1,т.2 от ЗЕ,като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата,извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата,на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.Сградата – етажна собственост,в която се намирал имота на ответника,имал сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение с „*******.Съгласно чл.22,ал.2 от ОУ, клиентите следвало да заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение,извършвана от избрания от тях търговец.С оглед сключения при общи условия договор за покупко-продажба на топлинна енергия,дружеството доставило на ответника такава на стойност 1401,14лв.за периода м.05.2018г. – м.04.2021г.,която не била заплатена.Предвид забавата в плащането се дължала и сумата от 314,36лв.обезщетение за забавено плащане за периода 15.09.2019г. – 03.08.2022г.

Дължала се и главница от 38,15лв.за дялово разпределение за периода м.07.2019г. – м.04.2021г.,ведно със 7,93лв.лихва за забава върху нея за периода 31.08.2019г. – 03.08.2022г.Тъй като ответницата не изпълнила задълженията си да заплати горните суми,ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение.Образувано било заповедно производство по ч.гр.д.№ 15406/2022г. по описа на ПдРС,по което била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 7644 от 31.10.2022г.за посочените суми,ведно с 2 разноски.Срещу заповедта в срок постъпило възражение за недължимост,поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви исковите претенции в срока по чл.415 от ГПК.

Ответницата в писмения си отговор оспорва претенциите по основание и размер.

Възразява,че за процесния период имотът не е бил ползван,при което нямало и потребление.Поддържа,че ищецът е начислил енергия за отопление,без реално отчитане на консумираното количество в нарушение на чл.52,ал.1,т.1 и ал.2 от Наредба № 16334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и Директива № 32/05.04.2006г.Оспорва ищецът да е предоставял услуги за процесния период на ответника.Абонатната станция на адреса не отговаряла на изискванията за въвод в експлоатация.Не били спазени правилата за дялово разпределение,съобразно Закона за енергетиката,Наредбата за топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение – Приложение № 1 към чл.61 от Наредбата.Прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираните задължения за главница и лихва,като твърди,че се касае за периодични плащания,които се погасяват с кратката тригодишна давност.

От приложеното ч.гр.д.№ 15406/2022г. на ПдРС е видно,че е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 7644/31.10.2022г.,с която е разпоредено К. Н. Т. да заплати на „*******,сумата от 1404,14лв.главница за незаплатена топлинна енергия,доставена за периода м.05.2018г.– м.04.2021г.за обект на потребление,находящ се в гр.********,както и сумата от 314,36лв.обезщетение за забавено плащане за периода 15.09.2019г. – 03.08.2022г.,сумата от 38,15лв.главница за дялово разпределение за периода м.07.2019г. – м.

04.2021г.,ведно със 7,93лв.лихва за забава върху нея за периода 31.08.2019 г. – 03.08.2022г.,както и разноските по делото.След направено възражение от ответника е образувано пред ПдРС гр.д.№2561/23г.,по което се претендират сумите по заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК.

По делото са представени писмени доказателства,изготвени са и са приети неоспорени две съдебно технически експертизи-основна и допълнителна,както и една ССЕ.

Районният съд в атакуваното решение е приел въз основа на представените писмени доказателства,че ответницата е потребител/клиент на топлофикационното дружество като собственик на процесния топлоснабден имот,както и че е сключила със същото договор при Общи условия за покупко-продажба на топлоенергия и между страните е възникнало облигационно правоотношение.

По отношение на спорния между страните въпрос дали на ответника е доставено претендираното количество и вид топлинна енергия през процесния период и съответно дали дължи претендираните за тази енергия суми,съдът е коментирал писмените доказателства и двете СТЕ,изготвени от в.л.Б.В..Стигнал е до извод,че данните за потребено количество топлинна енергия в представените счетоводни документи отговаря на реално потребеното количество енергия,като е отчел и служебното начисляване на сумите за топлинна енергия за отопление при максимална мощност на отоплителните тела за периода,в който ответницата не е осигурила достъп на фирмата за дялово разпределение (ФДР) за отчет на уредите в имота си съгласно чл.61,т.7.3.2 от Наредба № 163 334/06.04.2007г.за топлоснабдяването (НТ).Въз основа на това,както и на ССЕ,изчисляваща разпределеното количество ТЕ на база данните от СТЕ,съдът е приел,че след направените частични плащания за погасяване на част от задълженията в размер на 500,74лв.,размерът на неплатените суми за главница възлизат на общ размер от 1244,64лв.за консумирата ТЕ,както и общо сумата от 278,37лв.обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.19г.-03.08.22г.Сумата за дялово разпределение съгласно заключениетона вещото лице е в размер на 38,15лв.главница,а лихвата за забава върху тази главница за периода 31.08.19г.03.08.22г.е 7,75лв,до които размери е уважил исковите претенции.

По отношение на направеното възражение за изтекла в полза на ответницата кратка тригодишна давност първостепенния съд е намерил същото за неоснователно.Посочил е,че извършеното плащане от 500,74лв.на част от задълженията е погасено за периода 01.05.18г.30.04.19г.,а неплатените вземания са по ф-рата от 31.07.19г.,която е със срок на плащане 14.09.19г.,т.е.не били налице вземания,чиято изискуемост да е настъпила извън рамките на тригодишния давностен срок,считано от 26.08.22г.назад,когато е депозирано заявлението по чл.410 от ГПК.

Въззивната инстанция не споделя изводите на районния съд.

По отношение на спорния въпрос какво количество топлинна енергия е доставено до дома на ответницата,районния съд е приел,че следва да се зачете служебното начисляване на максималния разход ТЕ за отопление,тъй като Т. не осигурила достъп на ФДР до уредите в процесния имот.С изготвените основно и допълнително заключения на СТЕ обаче се установява,че за целия процесен период от м.05.18г.до м.04.22г.топлинната енергия за отопление е с нулева стойност.Т.е.топлинната енергия включва само компонентите сградна инсталация и БГВ.Следователно налице е разминаване между отчетените количества ТЕ от ФДР и реално потребеното количество ТЕ,като със заключението на СТЕ се доказва,че реално потребеното количество ТЕ е по-малко от отчетеното.

Отделно по отношение на погасителната давност-доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е подадено на 26.08.22г.,то тригодишната погасителна давност следва да се отчита до 26.08.19г.Т.е.всички дължими суми по ф-рите от началото на исковия период 01.05.18г.до 25.08.19г.са погасени по давност.

От допълнителното заключение на в.л.В. се установява,при отчитане на погасените по давност суми,че за периода 26.08.19г.-30.04.21г.ответницата дължи сума за ползвана и незаплатена ТЕ за отопление в общ размер на 377,90лв.,или 193,22 € (за сградна инсталация и БГВ)и именно до този размер е основателен иска за главницата.Дължимата мораторна лихва върху тази главница,изчислена с помощта на онлайн калкулатор е в размер на 110,64лв.(56,57 €).Сумите за дялово разпределение и мораторна лихва върху нея се същите,както са уважени от ПдРС съобразно заключенията на съдебните експертизи.

Предвид горното първоинстанционното решение следва да се отмени в частта му,с която е признато за установено по отношение на К. Н. Т.,че дължи на „******* сумата от 1404,14лв.главница за незаплатена топлинна енергия,доставена за периода м.05.2018г. – м.04.2021г.за обект на потребление,находящ се в гр.********,както и сумата от 4

314,36лв.обезщетение за забавено плащане за периода 15.09.2019г. – 03.08.2022г.,като вместо това следва да се постанови друго,с което да се признае за установено,че същата дължи на топлофикационното дружество сумата в общ размер на 377,90лв.(193,22 €) главница за периода 26.08.19г.-30.04.21г. за ползвана и незаплатена ТЕ за собствения топлоснабден имот,както и сумата от 110,64лв.(56,57 €) обезщетение за забавено плащане за периода 15.09.2019г. – 03.08.2022г.В останалата атакувана част-за сумата от 38,15лв.главница за дялово разпределение за периода м.07.2019г. – м. 04.2021г.,ведно със 7,93лв.лихва за забава върху нея за периода 31.08.2019 г. – 03.08.2022г.решението като правилно следва да се потвърди.

По разноските:

С оглед изхода на спора разноски се дължат на двете страни по съразмерност за заповедното и двете искови производства.

Разпечатката съдържа 34 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3c326fe8-1775-42b3-b976-ae290d9357a5