Определение № 907 от 30.03.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 907 гр. София, 30.03.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Махмудиева

Членове:

Снежана Бакалова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20231000500759 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 129, ал. 3 ГПК и е образувано по частна жалба вх. № 35067/06.10.2021 г. на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“, № 260 срещу Определение № 7/08.01.2023 г., постановено по гр.д. № 77/2022 г., на СОС, IV-ти първоинст. с., с което е прекратено производството по предявените искове за осъждане на:

- Е. Х. С., ЕГН **********, с местожителство в гр. ***, ул. „***“, № ***, вх. ***, ет.***, ап.***, в качеството на кредитополучател и солидарен длъжник по Договор за кредит за покупка на недвижим имот №

HL29651/05.12.2007 г., да заплати сумата 27926.86 евро, главница, сумата 8500.64 евро, възнаградителна лихва, за периода 19.10.2015 г. – 27.10.2019 г., на осн. Чл. 3, ал. 1 от Договор, сумата 1772.21 евро, мораторна лихва, за периода 19.11.2015 г. – 27.10.2019 г., на осн. Чл. 3, ал. 3 от Договора, сумата 391.03 евро, такси, за периода 21.10.2015 г. – 27.10.2019 г., на осн. Чл. 5 от Договора, сумата 101.59 евро, застраховки, и сумата 481.44 лв., нотариални разноски, на осн. Чл. 10, т. 2 от Договора; ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на иска до изплащането, на осн. Чл. 79 ал. 1 ЗЗД, вр. Чл. 430 ТЗ.

- Д. Й. С., ЕГН **********, с местожителство в гр. ***, ЖК „***“, бл.

***, вх. ***, ет.***, ап.***, в качеството на наследник на починалия кредитополучател Й. С. С., ЕГН **********, да заплати сумата 13963.43 евро, ½ от дължимата главница, сумата 4250.32 евро, ½ от дължимата възнаградителна лихва, за периода 19.10.2015 г. – 27.10.2019 г., на осн. Чл. 3, ал. 1 от Договора, сумата 886.10 евро, ½ от дължимата мораторна лихва, за периода 19.11.2015 г. – 27.10.2019 г., на осн. Чл. 3, ал. 3 от Договора, сумата 195.51 евро, ½ от дължимите такси, за периода 21.10.2015 г. – 27.10.2019 г., на осн. Чл. 5 от Договора, сумата 50.79 евро, застраховки и сумата 240.72 лв., нотариални разноски, на осн. Чл. 10, т. 2 от Договора, ведно със 1 законната лихва върху главницата от предявяването на иска до изплащането, на осн. Чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. Чл. 430 ТЗ, вр. Чл. 5, ал. 1 ЗНасл, вр. Чл. 60, ал. 1 ЗНасл.

Частният въззивник счита, атакувания съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен. В резюме оплакванията се свеждат до това, че всъщност многократните указания на съда са били надлежно изпълнени. Сочи, че са предявени искове срещу двамата ответник, на отделни правни основания и с оглед на различни факти.

В границите на срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, частните въззиваеми Е.

С. и Д. С., не депозират отговор на жалбата.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Софийски апелативен съд, намира частната жалба за основателна, по следните съображения:

Производството първоначално е започнало пред СГС по искова молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК 000694749 като след уточняване на пасивно процесуално легитимираните ответници с уточняваща молба вх. № 285785/01.03.2021 г. ищецът е конкретизирал предявените искове като е посочил, че са предявени за осъждането на Е. Х. С., ЕГН **********, с местожителство в гр. ***, ул. „***“, № ***, вх. ***, ет.***, ап.***, в качеството на кредитополучател и солидарен длъжник по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL29651/05.12.2007 г., да заплати сумата 27926.86 евро, главница, сумата 8500.64 евро, възнаградителна лихва, за периода 19.10.2015 г. – 27.10.2019 г., на осн. Чл. 3, ал. 1 от Договор, сумата 1772.21 евро, мораторна лихва, за периода 19.11.2015 г. – 27.10.2019 г., на осн. Чл. 3, ал. 3 от Договора, сумата 391.03 евро, такси, за периода 21.10.2015 г. – 27.10.2019 г., на осн. Чл. 5 от Договора, сумата 101.59 евро, застраховки, и сумата 481.44 лв., нотариални разноски, на осн. Чл. 10, т. 2 от Договора и за осъждането на Д. Й. С., ЕГН **********, с местожителство в гр. ***, ЖК „***“, бл. ***, вх. ***, ет.***, ап.***, в качеството на наследник на починалия кредитополучател Й. С. С., ЕГН **********, да заплати сумата 13963.43 евро, ½ от дължимата главница, сумата 4250.32 евро, ½ от дължимата възнаградителна лихва, за периода 19.10.2015 г. – 27.10.2019 г., на осн. Чл. 3, ал. 1 от Договора, сумата 886.10 евро, ½ от дължимата мораторна лихва, за периода 19.11.2015 г. – 27.10.2019 г., на осн. Чл. 3, ал. 3 от Договора, сумата 195.51 евро, ½ от дължимите такси, за периода 21.10.2015 г. – 27.10.2019 г., на осн. Чл. 5 от Договора, сумата 50.79 евро, застраховки и сумата 240.72 лв., нотариални разноски, на осн. Чл. 10, т. 2 от Договора. Изрично още в тази уточняваща молба ищецът е посочил, че исковете са предявени разделно.

Предприета е размяна на съдебни книжа като в резултат на релевиран отвод за местна подсъдност с Определение № 274369/05.10.2021 г., СГС е прекратил производство и изпратил делото на СОС.

Така се е стигнало до образуването на гр.д. № 77/2022 г., по което съдът е продължил с процедурата по размяна на книжа. След депозирането на допълнителен отговор вх. № 3633/31.05.2022 г., е постановено Разпореждане № 367/07.06.2022 г., с което производството е оставено без движение и са 2 дадени указания за отстраняване на нередовности на исковата молба и на депозирания отговор. В изпълнение на тези указания са постъпили уточняваща молба вх. № 4463/29.06.2022 г. от страна на ищеца и уточняваща молба вх. № 5183/27.07.2022 г., от страна на ответниците, с които указанията са изпълнени.

Отново е предприета размяна на книжа между страните, с оглед изразяване на становища по изпълнените указания на съда. След тази размяна на книжа, съдът с Разпореждане № 640/21.09.2022 г., отново е счел, че са налице нередовности по исковата молба и отново е дал указания на ищеца.

Указанията касаят заявените разделно спрямо ответниците претенции. Съдът е разяснил на ищеца, че съобразно сключения договор кредитополучателите са отговаряли за връщането на получената в заем сума, солидарно и е указал заявените разделни претенции отново да бъдат уточнени.

С поредна уточняваща молба вх. № 6941/10.10.2022 г. ищецът по съществото си е възпроизвел отново вече наличните по делото пояснения за произхода на задължението спрямо всеки ответник и основанията и размерите на отделните суми. Отново е посочил, че срещу двамата ответници са предявени отделни искове и на отделни правни основания. Отново са възпроизведени и петитумите на всеки от исковете, посочени в депозираната пред СГС уточняваща молба вх. № 285785/01.03.2021 г.

По тази уточняваща молба отново е предприета размяна на книжа като от страна на ответниците е постъпил отговор вх. № 7529/01.11.2022 г., в който последните са поддържали всички свои вече релевирани твърдения и възражения.

С Определение № 7/08.01.2023 г., съставът на първоинстанционният СОС е прекратил производството по делото, в хипотезата на чл. 129, ал. 3 ГПК като е приел, че указанията по уточняване на претенциите на ищеца не са били изпълнени.

Определението е неправилно. Безспорно е, че задължението за отстраняването на нередовностите на исковата молба тежи върху ищеца, поради което той трябва да предприема активни действия в тази насока.

Изтичането на така определения по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба не може да доведе до връщането й по реда на чл.129, ал. 3 ГПК, респективно до прекратяване на производството, дори да не са отстранени посочените недостатъци ако констатациите на съда за съществуването им е неправилна или не са дадени точни указания, които страната не е изпълнила. По тази причина при обжалването на определението за прекратяване на производството по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК, въззивният съд дължи проверка дали са налице трите кумулативно дадени предпоставки за това, а именно да са налице действителни нередовности на исковата молба, да е даден срок за отстраняването на същите и този срок да е изтекъл без указанията да са изпълнени.

В конкретния случай, по делото са давани многократно указания на ищеца и многократно е извършвана размяна на книжа между страните като през цялото време ищецът безпротиворечиво е заявявал, че исковете са предявени разделно срещу всеки от ответниците като е посочил и претендираните от всеки от тях суми, индивидуализирани в достатъчна степен по основание, размер и период, според техния вид. Следва да бъде 3 посочено, че принципно правилни са били дадените указания с Разпореждане № 640/21.09.2022 г., с което съдът е пояснил на ищеца правилата на солидарната отговорност и е напомнил, че първата ответница Е. С. и поч. Й.

С. (заместен по силата на наследственото правоприемство от вторият ответник Д. С.) са били солидарни длъжници по сключения договор, въпреки това с последната уточняваща молба вх. № 6941/10.10.2022 г., ищецът за пореден път е заявил, че исковете са предявени разделно срещу всеки ответник и е изложил съответните петитуми. В този случай, първоинстанционният съд е следвало да приеме, че указанията са изпълнени и да продължи съдопроизводствените действия по делото, вместо да го прекратява в хипотезата на чл. 129, ал. 3 ГПК. В действителност констатираното в прекратителното определение, противоречие в твърденията на ищеца не е налице, тъй като, както вече бе посочено ищецът последователно е твърдял, че сумите се претендират разделно от двамата ответници. При това положение, констатациите на първоинстанционния съд касателно размера на претендираните суми са относими към съществото на спора, а не към редовността на исковата молба, нито пък представляват противоречие между обстоятелствена част и петитум.

В посочения смисъл, оплакванията на частният въззивник за незаконосъобразност и неправилност на прекратителното определение са основателни. Съставът на въззивния съд обаче счита за необходимо да отбележи, че съдържащите се за пръв път във въззивната частна жалба уточнения, че отговорността на двамата ответници била солидарна няма как да бъдат ценени от настоящата инстанция.

По изложените съображения атакуваното прекратително определение ще следва да бъде отменено и делото върнато на СОС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски апелативен съд, ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА Определение № 7/08.01.2023 г., постановено по гр.д. № 77/2022 г., на СОС, IV-ти първоинст. с, с което е прекратено производството по предявените искове на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“, № 260, срещу Е. Х. С., ЕГН **********, с местожителство в гр. ***, ул. „***“, № ***, вх. ***, ет.***, ап.*** и Д. Й. С., ЕГН **********, с местожителство в гр.

***, ЖК „***“, бл. ***, вх. ***, ет.***, ап.***, в хипотезата на чл. 129, ал. 3 ГПК

ВРЪЩА делото на СОС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5